Решение № 478 от 28.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002101386 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 73, ал.3 ЗЧСИ

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието на Р. България ,чрез пълномощници гл.ю.к. Ю.Б. и гл.ю.к. М. С. срещу решение от 08.01.2025г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители/КЧСИ/ по дисциплинарно дело №4/2024г. в частта ,с което при повторното разглеждане на искане с изх. №94-00-17/24.03.2021г на министъра на правосъдието от друг състав на ДК към КЧСИ , е прекратено производството по отношение на визираното в т.1 от искането на минисъра дисциплинарно нарушение поради погасяване по давност; в частта, с която изцяло като неоснователно е отхвърлено искането за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител И. М.,рег.

№.....с район на действие Окръжен съд Бургас за нарушението, визирано в т.5 от искането , както и по отношение съответствието на наложеното наказание с тежестта на установените нарушения по т.3 и т.4 от искането .

Дисциплинарното производство по чл.70,ал.1 ЗЧСИ е било образувано за пет нарушения,допуснати от ЧСИ И. М. по изпълнително дело 20177040401457, както следва: по т. 1 - в нарушение на чл.80,ЗЧСИ във вр чл.29 от Тарифата за таксите и разноските (ТТР) към ЗЧСИ не са събрани авансови такси от взискателите и ЧСИ не е прекратила изп. производство с постановление ; по т. 2 – нарушение на чл.78, ал.1 ГПК с приет за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателите без доказателства за плащане ; по т.3 е твърдяно нарушение на чл.78 и чл. 79 ЗЧСИ – неизготвяне на сметка за дължимите такси по 1 изпълнението,като в поканата за доброволно изпълнение / ПДИ/, връчена на 26.02.2018 г. е посочена сума от 56 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЧСИ с включен ДДС в размер на 417 лв., както и други суми в общ размер на 1300 лв. без ЧСИ да е посочил на основание на кой текст се дължи посочената сума и кои точно такси са включени в тази обща сума.Така определените в ПДИ разноски са отменени от ОС Бургас с решение от 28.06.2019г.,като няма данни и след това да са съставени нужните сметки( съдебната отмяна на постановелнията по жалби на длъжниците се изтъква и във връзка с нарушението по т.3 от искането); по т.4 нарушение на разпоредбата на чл. 436, ал. 2, ал. 3 ГПК – за това,че ЧСИ не е администрирала своевременно жалба на длъжниците по изпълнителното дело до ОСБургас, постъпила на 03.05.2018 г.,след като изискуемите такси са били заплатени; по т. 5 нарушение на т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ поради неправилно изчислена дължима пропорционална такса , като към задължението по изпълнителния лист в размер на 2 800 лв. ЧСИ добавила и приетия за събиране адвокатски хонорар от 119,50 лв., като по този начин неправилно е завишила размера, върху който се изчислява пропорционалната такса.

В решение на Дисциплинарната комисия от 10.05.2022 г. е прието,че за първите три сочени нарушения е изтекла давност и производството е прекратено. Искането по т.5 е отхвърлено поради липса на нарушение.Нарушението по т.4 прието за извършено, като действително ЧСИ е забавила администрирането на постъпила жалба – дължимите държавни такси по нея са платени на 18.07.2018 г., а жалбата е изпратена за становище на взискателя едва на 20.10.2018 г.,а в съда – на 27.03.2019г., без да се установява обективна причина за това забавяне. Определено е наказание глоба в размер на 1 500 лв.

По жалба на министъра на правосъдието,това решение е отменено с решение №50248/2023г по гр.д № 2594/2022 г на Четвърто г.о на ВКС в частта по т.1,т.3,т.4 и т.5 от искането за налагане на наказание. Решението е потвърдено в частта,с която е прекратено производството по т.2 от искането, като погасено по давност за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съставът на ВКС е ревизирал извода за изтекла давност за нарушенията по т.1 и т.3 от искането и приетото от дисциплинарния състав ,че нарушение като вмененото може да бъде извършено в периода от образуване на изпълнителното дело (27.11.2017г.),до изготвянето на поканите за доброволно изпълнение (на 18.12.2017г.), от която дата започва да тече и давността.По отношение на несъбраната авансово такса от взискателите в отменителното решение на ВКС е изтъкнато,че деянието – предварително несъбиране на авансово дължимите разноски, се осъществява за всяка дължима такса към датата преди предприемане на съответното изпълнително действие (арг. и от чл. 80 ЗЧСИ и чл. 33 ТТРЗЧСИ)и продължава до поискването й/събирането й направо от длъжника.За събирането на таксите по изпълнението се изготвя сметка, екземпляр от който се връчва на задълженото лице, т .е. тя предхожда събирането на сумите от частния съдебен изпълнител. В самата сметка се посочват разпоредбите,въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски.Определянето,както на таксите за процесуалните действия, които частният съдебен изпълнител извършва в изпълнителния процес, така и на 2 пропорционалната такса, е от значение още, както за неговата финансова отчетност, така и за спазване на реда на удовлетворяване на вземането – разноски, лихви, главница(чл. 76,ал.2 ЗЗД).В случая изпълнителното дело е образувано на 27.11.2017 г. Констатирано е ,че взискателите не са внесли авансово такси, като на 29.11 2017г.

ЧСИ И. М. е съставила постановления с посочени разноски за всеки от тринадесетте взискатели в размер от по 600 лв.,общо на стойност 7800 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. На 18.12.2017 г. е изпратила ПДИ на длъжниците, че всеки от тях дължи сумата в размер на 2 800 лв. – неолихвяема сума, 56 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 с включен ДДС в размер на 417,60 лв. в полза на ЧСИ, както и „други суми“, дължими до този момент в общ размер на 1300 лв. Поканите са връчени на 26.02.2018 г, след което с протокол от 20.03.2018 г., по възражение на длъжниците ЧСИ е предприела намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение – от по 600 лв. за всеки от взискателите, респективно – дължимо в размер на 1300 лв. от всеки един от длъжниците, намалени до размера на по 300 лв. за всеки един от взискателите или по 650 лв., дължими за всеки един от длъжниците. На последните са изпратени нови съобщения на 17.04.2018 г., в които е отразено, не само горната промяна, а също и какво дължат по ТТРЗЧСИ. Определянето на разноските е обжалвано и с решение, обявено на 28.06.2019 г. по гр.д. № 463/2019 г.,състав на Бургаския окръжен съд е отменил определените в съобщения от 17.04.2018г. разноски по изпълнителното дело, като е върнал делото на ЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради това съставът на ВКС е посочил, че към 28.06.2019 г. за ЧСИ е възникнало задължение да изготви коректни сметки, както и предвид повторното постановление за разноските.,вкл. авансово дължимите, което ЧСИ е изпратила до длъжниците на 17.04.2018,без да е ясно какви разноски включва.Изтъкнато е ,че броено от тази дата тригодишният срок по чл. 69, предл. 2 ЗЧСИ не е изтекъл към 29.03.2021 г. - датата на подаване на искането на министъра на правосъдието пред КЧСИ. На 15.02.2021г. изпълнителното производство е приключило поради погасяване на задължението – чл. 433, ал. 2 ГПК. В отменителното решение на ВКС също така е прието , че е налице извършено нарушение както по т.4 от искането , така и по т.5 от искането. Преписката е върната на дисциплинарния орган за определяне на общо наказание за нарушенията , евентуално ако са извършени нарушения по т.1 и т.3 от искането на министъра на правосъдието /които нарушения дисципнлинарният състав не е разгледал по същество/ – и за тях.

В обжалваното понастоящем решение от 08.01.2025г. на ДК към ЗЧСИ е прието, че тригодишният срок от извършване на нарушението , визирано в т.1 от искането в действителност не е спазен. Искането на министъра на правосъдието е с вх.№

1576/29.03.2021г на КЧСИ. Задължението за събиране на съответната авансова такса възниква за ЧСИ преди извършване на изпълнителното действие –чл.80 ЗЧСИ , т.33 ТТР към ЗЧСИ. В случая, освен че е образувал изпълнителното дело и са изпратени ПДИ до длъжниците,изпълнителни действия ЧСИ не са извършвани /т.к. длъжниците са заявили разсрочване и са започнали да погасяват задължението,независимо че са оспорили определените разноски/.При невнасяне на авансовите такси за образуване на изп.дело ,ЧСИ 3 не е следвало да изплаща покани , в това е нарушението. Определен е момента на извършването му. Дисциплинарният състав е изтъкнал ,че със съобщенията до длъжниците от 17.04.2018г не са начислявани нови такси,а са редуцирани тези по изпратените вече ПДИ .Също така ЧСИ не е извършвала изпълнителни действия, за които взискателят да заплаща нови авансови такси. По отношение на вмененото по т.3 нарушение - неизготвяне на сметка по чл. 79, ал.1 ЗЧСИ ,давностият срок действително не е изтекъл и нарушението е извършено. Съобразени са указанията и разясненията по прилагане на закона в отменителното решение №50248/2023г по гр.д № 2594/2022 г на Четвърто г.о на ВКС по този въпрос. За двете нарушения /по т.3 и т.4 от искането е наложено общо наказание /съгласно указанията в отменителното решение на ВКС / , глоба в размер на 2000 лева .

По т.5 от искането, противно на констатираното в отменителното решение е прието ,че включването на приетия за събиране адвокатски хонорар към материалния интерес като база за изчислюване на пропорционалната такса/т.26 ТТРЗЧСИ/ не дава основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност от съдебния изпълнител. Дисциплинарният състав е застъпил виждането, че при определяне на материалния интерес за изчисляване на пропорционалната такса по тарифата се включват разноските на взискателя за адвокатски хонорар ,след като те са част от вземането, предмет на принудително изпълнение и следва да имат същия статут като разноските за адвокат ,направени в съдебно производство и включени в изпълнителния лист.Също така,тарифата не предвижда изричното им изключване ,както е регламентирано единствено за авансовите такси,в изрична забележка по т.4 от текста.

Жалбоподателят оспорва тези съображения.Нарушението по т.1 от искането е извършено чрез бездействие и е продължавало да се извършва при висящността на изп.дело, поради което неправилно е приложена давността по 69 ЗЧСИ. Счита наложеното наказание за занижено. Оспорва и мотивите , с които съставът на ДК към КЧСИ е отхвърлил искането да санкционира нарушението по т.5 от искането,като ги счита за незаконосъобразни. Изтъква ,че т.4 от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ не подкрепят извода в решението ,защото и авансовите такси , и разноските направени от взискателя за адвокат , са все разноски по изп. производство и не следва да се завишава размера, върху който се начислява таксата.

В отговор ЧСИ И. М. оспорва жалбата като счита ,че правилно съставът на ДК към ЗЧСИ приема първото нарушение за погасено по давност.Нарушението не би могло да бъде извършено на 17.04.2018г,защото се вменява несъбрана авансова такса при образуване на изп.дело.Терминът „авансово” е ясен и изключва поддържаното от жалбоподателя тълкуване за продължаващо нарушение. След изготвяне на ПДИ , обективно няма как да се извърши авансово събиране на такса от взискателя. По т.5 няма нарушение на правило, което да доведе до дисциплинарна отговорност,освен това доколкото спорното начисляване/сумата 119,50лв/ е било включено в поканата/ПДИ/,за вмененото евентуално нарушение по тази точка също е изтекла давност.Изтъква , че след решението по гр.д №463/2019г на ОС Бургас с постановление/протокол/ от 16.06.2020г е разрешила въпроса за разноските, преизчислен е съгласно решението на съда размера и длъжниците са го приели, като са поискали разсрочено плащане/чл.454 ГПК/.Забавянето при администриране на жалбата им 4