Определение № 558 от 26.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558 гр. Бургас, 26.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500283 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юрисконсулт Георги Антонов, срещу Разпореждане № 1372/03.02.2025г. по ч.гр.д № 623/2025 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. И. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***, за следните суми по Договор за потребителски кредит № 40013932790 от 06.12.2022 г., изменен с Анекс № 1 от 20.09.2023г.: 160,52 лева - договорно възнаграждение за периода от 05.01.2024 г. до 04.12.2024г.; 202,38 лева - възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 354,18 лева - възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 400 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 06.02.2024 г., 168 лева - лихва за забава за периода от 06.02.2023 г. до 04.12.2024 г. и 27,52 лева - лихва за забава за периода от 04.12.2024 г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата над 75,00 лева за разноски по делото.

В жалбата се застъпва становище за неправилност на съдебния акт в обжалвана му част поради допуснато съществено процесуално нарушение, поради което се иска неговата отмяна. Жалбоподателят смята, че заповедният съд не разполага с правомощието да изследва валидността на целия договор за потребителски кредит или на отделни негови клаузи. Счита, че неправилно съдът е приел целия договор за нищожен предвид установената неравноправност на отделни клаузи от същия. По отношение на претендираното договорно възнаграждение излага, че преди сключване на договора на длъжника е бил представен Стандартен европейски формуляр, 1 чрез който последният се е информирал за условията и параметрите на окончателната сделка. Твърди, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите изисквания да е в размер до петкратния размер на законната лихва и не противоречи на добрите нрави. Счита, че ЗЗП не урежда задължение за кредитора да изготвя и посочва методика за формиране на годишния процент на разходите при фиксиран лихвен процент. Акцентира върху обстоятелството, че всички императивни разпоредби на специалния закон са спазени, поради което изводите на съда за недействителност на договора поради противоречието му със закона се явяват неправилни. Във връзка със дължимата законна лихва изтъква, че същата се явява последица от уважаването на главното искане, поради което е дължима. При тези съображения моли разпореждането в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за сумите от 59,65 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, както и 90,40 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 01.08.2023 г. до 01.05.2024 г., да бъде отменено, а делото върнато с указания да се издаде такава.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно, като съдът споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд като препраща към тях на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. Съображенията за крайния извод на съда са следните:

Заповедното производство пред БРС е образувано по повод заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против срещу Д. И. Д. за плащане на задължения по договор за потребителски кредит № 40013932790 от 06.12.2022 г., изменен с Анекс № 1 от 20.09.2023г. за следните суми: неплатена главница от 601,76 лева; 160,52 лева - договорно възнаграждение за периода от 05.01.2024 г. до 04.12.2024г..;

202,38 лева - възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 354,18 лева - възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 400 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 06.02.2024 г., 168 лева - лихва за забава за периода от 06.02.2023 г. до 04.12.2024 г. и 27,52 лева лихва за забава за периода от 04.12.2024 г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 30.01.2025 г. до изплащане на вземането.

Към заявлението са приложени: договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план, общи условия и пълномощно.

След разглеждане на заявлението и при осъществяване на правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните е нищожен, поради което на 2 основание чл. 23 ЗПК на възстановяване подлежи единствено чистата стойност след приспадане на платената вноска от 100,41 лв., т.е. 399,59 лв.

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни, съответстващи на материалния закон и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22. Видно от приложения към заявлението договор, общото задължение по отпуснатия кредит е 2316,03 лв., от които 900 лв.- главница. В договора годишният процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна стойност от 49,09 % без посочени компоненти, като по този начин само формално са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така посочен същият не надвишава законовия максимум, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК от петкратния размер на законната лихва, определена с ПМС. От друга страна, се установява, че към този процент не са включени възнагражденията за закупените услуги „Фаст“ в размер на 360лева и „Флекси“ в размер на 630 лева.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 по поставените втори и трети въпрос СЕС е приел, че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички такива, лишава потребителя от преценка за обхвата на своето задължение, както и непосочването въобще на този процент. В чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена недействителност на договора при непосочване на ГПР. Предвид тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-714/22, че и неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на такъв, то в настоящия случай следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

Санкцията за неспазване на императивното изискване се изразява в лишаване на кредитора от правото му да получи уговорените лихви и разноски, т.е. потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.

Неоснователни се явяват заявените в частната жалба оплаквания, че съдът няма правомощията на етапа на заповедното производство да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповедният съд има правомощието да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато констатира, че искането противоречи на закона. Районният съд в рамките на своята проверка правилно е приел, че искането противоречи на закона, доколкото неточното посочване на ГПР е еквивалентно на липсата му в договора, което съставлява нарушение на императивното правило по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и влече нищожност на целия договор.

При извод за изначална недействителност на договора за потребителски кредит правилно районният съд е издал заповед за изпълнение единствено за главницата по договора за кредит след приспадане на сумата от 100,41 лв. Със заявлението кредиторът сам сочи, че длъжникът- потребител е заплатил една месечна вноска, след което е преустановил плащанията. Видно от договора дължимата месечна вноска възлиза именно на този размер, поради което правилно същата е била отнесена към погасяване на задължението за главница, доколкото единствено то остава дължимо.

3

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а частната жалба- оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1372/03.02.2025г. по ч.гр.д № 623/2025 г. по описа на БРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4