Решение № 1749 от 18.04.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9744/2023
- Вид
- Решение № 1749
- Подписан
- 18.04.2024
- В сила
- 23.12.2024
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1749 гр. Пловдив, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330109744 по описа за 2023 година
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Ц. С. Л., че последният дължи на ищеца сумата от 706,79 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.01.2019 г. – 28.02.2023 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. „**“ № **, както и мораторна лихва в размер на 68,44 лева за периода 01.01.2019 г. – 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2036/27.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4356 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ********** в качеството си на собственик на недвижим имот, находящ се в гр. **, ул. „**“ № **. Отчетът в имота бил извършван по показания на монтираното в имота измервателно устройство с картотека на дружеството **, като показанията на същото били посочени в карнети, върху които имало 1 подписи на потребителя. Посочва се, че ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 4356 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, поради което се обосновава правен интерес от претендиране на сумите по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Ц. С. Л., с който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **, ответникът е прехвърлил процесният недвижим имот, респ. след посочената дата същата няма качеството на потребител. Възразява се за останалата част от периода, че имотът е бил наследствен, като не е имало лице, което да живее в същия. Посочва се, че описаните от ищцовото дружество фактури не са представени с исковата молба. Досежно представените карнети се посочва, че същите касаят период след прехвърляне на имота, като до тази дата липсва реално отчитане на показанията на водомер. Посочва се, че заявлението за промяна на партидата касае друг имот, не процесния. Излагат се възражения, че водомерът в имота е поставен през 2007 г., като не са извършени проверки след тази година от ВиК оператора. С оглед изложеното се претендира отхвърляне на исковата претенция и заплащане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове :
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4356 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед от 27.03.2023 г. Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на 2 вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. **, ул. „**“ № **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. От представения по делото договор за покупкопродажба от ***г., обеквтириан в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **/л. 37/, се установява, че ответницата и лицето Н. С. Т. са прехвърлили собствеността върху УПИ **– **, находящ се в гр. **, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. В отговора на исковата молба се признава, че именно жилищната сграда е процесния обект. С оглед изложеното, то съдът намира, че се явява неоснователната претенцията на ищеца за заплащане на суми за доставена питейна и отведена вода за периода 21.10.2021 г. – 28.02.2023 г., доколкото ответницата не е имала качеството на потребител с оглед прехвърляне на собствеността. Предвид обстоятелството, че същата е била съсобственик с лицето Н. С. Т., то дори да се установи основателността на останалите суми, същата не следва да дължи пълната претендира сума за периода до 21.10.2021 г., а до размер на притежаваната от нея част от собствеността, която предвид липсата на посочване в нотариалния акт, съдът приема, че е ½ ид. част.
По отношение на начина на начисляване на доставеното количество 3 вода, по делото е разпитана свидетелката П. К.. Същата си спомня, че за периода 2019 г. – 2021 г. е заемала длъжността „**“ при ищцовото дружество, като обслужвала района на гр. **. До 2015 г. същата инкасирала имот, находящ се в гр. **, ул. „**“ № **. След това на свидетелката не бил осигуряван достъп до имота. През 2021 г. свидетелката посетила имота, след като нови собственици на същия я уведомили за смяна на партидите. След предявяване на карнетите, находящи се на л. 9 и л. 10 от делото, свидетелката посочва, че на 04.12.2021 г. е записала показанията, които е възприела, като 473 е разликата между тях и начислените служебно стойности.
В този случай, при който не е осигуряван достъп до имота, няма как количеството доставена вода да се отчита по общия принцип, залегнал, както в Общите условия на В и К - гр. Пловдив, така и в наредбата, а именно - чрез водомера, който бива отчитан от инкасатор. Констатацията за неосигурен достъп е осъществена, поради което и начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл. 25 ал. 8 от ОУ, съгласно който по 6 куб. месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб. месечно – при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател. Следва да се отбележи, че неосигуряването на достъп, според съдебния състав се приравнява на липса на поставен водомер, доколкото единствено поведението на ответника възпрепятства инкасатора да отчете правилното количество потребена вода.
Приемането на обратното, би довело до възможност ответникът да извлича полза от своето противоправно поведение по неосигуряване на достъп.
Именно поради изложеното, доколкото не е възможен друг ред за отчитането на потребената вода, според настоящия съдебен състав се прилага методиката по чл. чл. 25 ал. 8 от ОУ. Поради изложеното, и отразеното в карнетите от по 5 куб. месечно, е определено правилно, в съответствие с визираните в чл. 23, ал.8 от ОУ правила.
В хода на съдебното дирене е приета ССчЕ, изготвена от вещото лице Й. П. /л. 60 – л. 67/. Съобразно заключението на вещото лице, дължимата главница за 01.01.2019 г. – 20.10.2021 г. възлиза на сумата в размер на 706,79 лева, а обезщетението за забава в размер на 68,44 лева. В проведения разпит на вещото лице в открито съдебно заседание на 24.01.2024 г., същото посочва, че отчетените карнетите 473 куб.м. са сборът, посочени в трите издадени факти от ищцовото дружество, както следва: по фактура в размер на 242,06 лева от 18.11.2021 г. – 164 куб.м., по фактура в размер на 249,08 лева – 165 4 куб. м., и по фактура в размер на 215,65 лева – 144 куб.м.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.
От всичко изложено следва, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца срещу ответницата за периода 01.01.2019 г. – 21.10.2021 г., доколкото се установи, че за този период ответникът има качеството на потребител на услугите на ищцовото дружество и че същото е доставяло до имота питейна и отведена вода. Както бе посочено, обаче, ответницата не се е явявала индивидуален собственик на целия недвижим имот, с оглед на което и същата дължи половината от общо установената като дължима сума, а именно: сумата от 353,40 лева – главница, и 34,22 лева – обезщетение за забава. За разликите над посочените размери, до пълните претендирани, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 300 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лева. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 345 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение;
75 лева – за държавна такса; 150 лева – депозит за вещо лице и 20 лева – депозит за свидетел. Съразмерно на уважената част от предявените искове, разноски на ищеца следва да бъдат заплатени в размер на 175,20 лева.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно – сумата от 37,50 лева, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на 5
ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Доказателства за извършени разноски от страна на ответника са представени в размер на 750 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ответника е направено изрично възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, поради което и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да бъде намалено до установения в Наредбата минимум. Същият възлиза на сумата в размер на 650 лева, доколкото материалният интерес по главните искове е под 1000 лева, респ. дължимото възнаграждение по чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата възлиза на 400 лева. Към същото следва да се добави и възнаграждението по чл. 7, ал.9 от Наредбата за защита на повече от две съдебни заседания. Съразмерно на отхвърлената част от предявената претенция, в полза на ответницата се дължи сумата в размер на 325 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц.
С. Л., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, следните суми: сумата от 353,40 лева (триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.01.2019 г. – 21.10.2021 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. „**“ № **, както и обезщетение за забава в размер на 34,22 лева (тридесет и четири лева и двадесет и две стотинки) за периода 01.01.2019 г. – 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2036/27.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4356 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцииите за заплащане на сумата над 353,40 лева до пълния претендиран размер от 706,79 лева и за периода от 21.10.2021 г. – 28.02.2023 г., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода и за обезщетение за забава върху главницата за разликата над 34,22 лева до пълния претендиран размер от 68,44 лева.