Решение № 237 от 06.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Бургас, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20222100101179 по описа за 2022 година

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Е. М. М., ЕГН **********, от ***, против “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89б, представлявано от Коста Христов Чолаков - главен изпълнителен директор и Бистра Ангелова Василева изпълнителен директор.

Предявен е осъдителен иск за заплащане на следните суми : 1. 60 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, получени от ПТП на 10.02.2022г., причинено виновно от застраховано лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 2. 1142.31 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за проведено лечение; 3. законна лихва върху тези суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 18.03.2022г. до окончателното й изплащане – на основание чл.429, ал.3 от КЗ; 4. законната лихва върху сумите за главници и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, начиная от датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ - 08.04.2022г. до окончателното изплащане.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.432, ал.1, чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.

Твърди се, че на 10.02.2022г. в *** на кръстовището до бл.141 в посока бл.142 ищцата като пешеходец пострадала от пътнотранспортно произшествие, причинено от А. Д.

Ч. - водач на лек автомобил марка БМВ, модел X 5, per. № *******, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. ПТП настъпило поради грубо нарушение на правилата за движение – водачът на автомобила неправомерно предприел маневра завиване наляво с висока скорост, като не пропуснал правилно пресичащата пешеходка на пешеходна пътека /§ 6, т.54 от ДР на ЗДвП/ - Е. М. М. и я ударил. След ПТП виновният водач напуснал местопроизшествието, без да изчака органите на МВР. За инцидента е образувано наказателно производство и към момента досъдебната фаза на разследването продължава. От това ПТП на ищцата е причинена средна телесна повреда - фрактура на метатарзална кост на десен крак, натъртвания и охлузвания по тялото. Непосредствено след инцидента е откарана спешно в УМБАЛ – Бургас, където е приета за лечение в отделението по ортопедия и травматология. Установено е следното обективно състояние на пострадалата – паллаторна болка в пета метатарзална кост на дясно ходило, походка невъзможна, липса на активни движения в пети пръст на десен крак, без сетивни моторни и циркулаторни смущения, рентгенови данни за фрактура на пета 1 метатарзална кост на десния крак. На 10.02.2022г. на ищцата е поставена имобилизация с гипсова шина, която на 11.02.2022г. е премахната и е извършена операция под обща анестезия - открито наместване на фрактура е вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални.

След операцията ищцата е насочена към активно наблюдение с дадени указания за продължаване на медикаментозното лечение. Изписана е на 13.02.2022г. Всеки месец след болничното си лечение ищцата е извършвала контролни прегледи. Ползвала е отпуск за временна неработоспособност 14.04.2022г. /64 календарни дни/. През периода на лечението ищцата е изпитвала силен дискомфорт и болки в травмираните места, трудности с обичайните ежедневни дейности. Поради силните болки не е могла да спи по цели нощи, което допринася за тежкото й психическо състояние. Ищцата търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време. За постигането на нормален начин на живот имала необходимост от работа с психолог. След проведени няколко сесии с психолог с психотерапевтична насоченост ищцата била насочена към психиатър за консултиране относно „психиатрична травма вследствие на претърпяно ПТП“. След преглед от психиатър на 11.04.2022г. й е поставена диагноза „неорганично безсъние“ и й е предписана терапия с антидепресант „Тритико“, който се прилага за лечение на депресивни разстройства с тревожност. Към момента ищцата не е в състояние да работи поради причинените й травми от ПТП и необходимостта дълго време да се придвижва с помощта на две подмишнични патерици. Към момента е с поставена малка заключваща плака с винтове на пета метатарзална кост на дясно стъпало, която в бъдеще следва да бъде извадена. Твърди се особен интензитет на търпените болки и страдания и силен негативен отпечатък върху психиката на ищцата. Ищцата твърди и понесени имуществени вреди, които са заявени общо като операция, медицински консумативи, стабилизации, прегледи и др. Ищцата депозирала застрахователната си претенция при ответното дружество на 18.03.2022г., по която била образувана преписка № 43072952200042. С писмо изх.№ 0-92-4012/ 24.03.2022г. ответникът изискал допълнителни документи от образуваното досъдебно производство. С писмо изх.№ 0-92-8081/ 17.06.2022г. ответникът уведомил ищцата, че до изтичането на 3месечния срок по чл.496 от КЗ за произнасяне по претенцията продължава да не е налице основание за удовлетворяването й. Ищцата приема това становище на застрахователя за отказ за изплащане на обезщетение.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор.

Възразява по редовността на исковата молба, като твърди нередовност по чл.127, ал.4 от ГПК – не е посочена банкова сметка за плащане на претендираните парични вземания.

Оспорва и допустимостта на иска поради липса на надлежна активна легитимация на ищцата по следните съображения: липса на посочена банкова сметка от ищцата при предявяването на застрахователната претенция; в досъдебното производство не е установена вина на водача на лекия автомобил. При условията на евентуалност ответникът въвежда същите възражения и по основателността на иска. Счита за недоказани елементите от фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане – противоправно и виновно поведение на водача на МПС. Сочи, че вината за ПТП е изцяло на ищцата - преди да навлезе на пътното платно ищцата - пешеходец не е стояла на тротоара до пешеходната пътека и не е показала намерение да пресича, а внезапно е изскочила на пътното платно. Водачът не е могъл да възприеме пешеходката от момента на излизането й на пътното платно, тъй като същото е било внезапно и неочаквано. Алтернативно въвежда следните възражения: възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата като пешеходец - ищцата е излязла на пътното платно внезапно отдясно на ляво, като не е изпълнила задълженията си по чл.113 и чл.114 от Закона за движение по пътищата. Счита, че размерът на претенцията за неимуществени вреди е завишен с оглед обществения критерий за справедливост (чл. 52 от ЗЗД), съществуващите в страната общественоикономически отношения и трайната съдебна практика към датата на настъпване на събитието. Позовава се на указанията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968г. Възразява, че не е доказана и причинно-следствена връзка между непозволеното увреждане и претендираните имуществени вреди, сочи, че част от представените фактури за направени разходи са за копиране на документи, други - за такси за психолог, без да е налице направление или предписание от лекуващ лекар. Прави и възражение за намаляване размерите на претендираните обезщетения на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД - поради наличие на съществен принос на пострадалата за настъпването на вредите - пострадалата сама се е поставила в опасност, от която са настъпили вредни последици. Относно претенциите за лихви се позовава на чл.380, ал.3 от КЗ, като счита, че непредставянето на данни за банковата сметка на лицето има за последица забава на кредитора, поради което застрахователят не дължи лихва по чл.409. Счита също за недопустимо да се иска лихва върху лихва. Оспорва 2 констативния протокол с пострадали лица относно описания механизъм на ПТП, като сочи, че този документ няма и материална доказателствена сила.

С писмения си отговор ответникът прави искане за конституиране на трето лице – помагач – застрахованият по процесната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ А. Д. Ч., водач на лекия автомобил, участник в ПТП. Ответникът твърди, че след ПТП водачът е напуснал местопроизшествието. Искането е счетено за основателно.

С оглед установената от закона регресна отговорност при установяване на факта на напускане на местопроизшествието от виновния застрахован водач /чл.500, ал.1, т.3 от КЗ/ ответникът би имал правен интерес от предявяване на регресната си претенция, респективно третото лице има интерес по смисъла на чл.218 ГПК да помага на ответника решението по настоящото дело да бъде постановено в негова полза. Ето защо това лице е конституирано като помагач на страната на ответника.

Помагачът е представил становище за неоснователност на исковете.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Твърденията, изложени в исковата молба, се доказват по делото. Всички писмени доказателства, сред които протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и др. установяват по несъмнен начин, че на 10.02.2022г. ищцата като пешеходец е претърпяла ПТП в ***, на кръстовището до бл.141, като е била ударена от автомобила, управляван от А.

Д. Ч..

По случая е било образувано досъдебно производство срещу виновния водач на автомобила. Той е предаден на съд, като с протоколно определение от 15.11.2023г. на БРС по НОХД № 4624/2023г. съдът е одобрил споразумение, според което обвиняемият А. Д. Ч., ЕГН ********** се признава за виновен в това, че на 10.02.2022 г. в ***, в близост до блок № 141, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „X 5“, с peг. № *******, нарушил правилата за движение, посочени в Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал. 2 - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението като допуснал пътно-транспортно произшествие между управляваното от него моторно превозно средство и Е. М. М., родена на ***г. в ***, причинявайки й по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на пета метатарзална кост на дясно ходило, което е довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 1.5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал. 1, бук. „б“ , предл. „второ“ , вр. чл. 342, ал. 1, предл. „трето“ от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Деянието е извършено от обвиняемия виновно, при форма на вината „непредпазливост” по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. За посоченото престъпление по чл.

343, ал. 1, бук. „б“, предл. „второ“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. „трето“ от НК обвиняемият А. Д.

Ч., ЕГН ********** е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

3

Според чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая е налице одобрено от наказателния съд споразумение, равнозначно на влязла в сила присъда, поради което настоящият състав е обвързан от приетото в споразумението и следва да счете за доказано, че водачът на автомобила Ч. е извършил виновно деянието, причинил е ПТП с ищцата, като я е блъснал и така й е нанесъл средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на пета метатарзална кост на ходилото. Фрактурата е довела до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок около 2 месеца. Следователно, одобреното споразумение от наказателния съд доказва по несъмнен начин извършения от шофьора Ч. деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Той е причинил ПТП на процесната дата, от което е пострадала ищцата, получавайки фрактура на ходилото. Неговото противоправно поведение се установява по безспорен начин от одобреното споразумение.