Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2814 от 21.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28579/2024
Вид
Определение № 2814
Подписан
21.01.2026
В сила
21.01.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2814 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110128579 по описа за 2024 година

По гр. д. № 13368/22г. на СРС е постановено неприсъствено решение, което помолба по чл.

240 ГПК на ответника Е. е отменено от СГС с Решение по в. гр. д. № 2542/23г. и върнато на СРС за разглеждане на друг състав - настоящия.

СГС по в. гр. д. № 2542/23г. е приел , че на ответника ...... е връчено разпореждане на съда по реда на чл. 131 ГПК на 12.10.2022г., поради което подаденият отговор на 11.11.2022г. от последната е в срок.

Следва да се насрочи осз.

Софийски районен съд е сезиран с предявени от К. Г. П., с ЕГН: ********** положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2, пр. 1 ЗЗД, чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Е. Х. Е. с ЕГН: **********, че същата дължи на ищцата сумата от 13 715,00 лЕ. /тринадесет хиляди седемстотин и петнадесет лЕ./, от които 12330 лв., представляваща неплатен наем за периода от 1.1.2019 г. до 1.10.2019 г. /9 месеца по 1370лв. месечно/, дължим по Договор за наем на недвижим имот от 10.042018г., сключен между страните за отдаване за възмездно ползване на недвижим имот - ателие №13 на 3 етажа, находящо се в северозападната част на блок 447, вх.А, ж.к."..... 4" в гр.София, сумата от 685 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на договора по вина на наемателите, в размер на половин месечен наем, ведно със законна лихва върху сумите от 9.1.2020 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава върху сумите в размер на 700 лв. за периода от 11.1.2019 г. до 09.1.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№873/2020г. по описа на СРС, 25 състав.

Твърди се горните суми да се дължат солидарно с другия записан в договора наемател Ю.

Д., на основание разписаното в договора, по отношение на който е постановено неприсъствено решение, с което СРС е4 уважил исковете, предявени по гр д. № 13368/22г. на СРС, но същия не е депозирал молба по чл. 240 ГПК.

Ищцата твърди, че на дата 10.04.2018 г. сключила, в качеството си на наемодател, договор за 1 наем на недвижим имот с Ю. Д. Д. и Е. Х. Е., в качеството им на наематели, по силата на който предоставила за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: Ателие № 13, на 1-ви, 2-ри и 3-ти етаж, находящо се в северозападната част на блок 447, вх. А, р-н ..... 4, гр. София, при граници: ателие № 14, улица, ателие №15, улица, състоящ се от: ет.1 – 3 стаи, баня с тоалетна, коридор; ет. 2 - 4 стаи, усвоен балкон, баня с тоалетна; ет. 3 - 2 стаи, сервизно помещение, балкон, баня с тоалетна, с обща застроена площ от 203 кв.м. Срещу това наемателите се задължили да заплащат солидарно наемна цена в размер на 1 370 (хиляда триста и седемдесет) лЕ. месечно без вкл. ДДС, платими до 10-то число на всеки текущ месец, за срок от 5 години, т.е. до 10.04.2023 г. Държането на имота било предадано на наемателите в деня на подписване на процесния договор за наем. Посочва се, че ответниците не изпълнили задължението си по чл. 10, ал. 1 от договора да изплащат наемната цена в уговорения размер и указания с договора ред, като последното плащане било получено от наемодателя на 05.03.2019 г., с което били погасени задълженията за неплатени главници по наемния договор до края на 2018 г., като след това плащане, наемателите останали задължени за неплатени наемни вноски за месеците от Януари 2019 г. до Септември 2019 г. включително. Поради липсата на плащания, ищцата на 11.09.2019 г. връчила известие за едностранно прекратяване на договора за наем на основание чл. 21, ал. 3 от него, което било лично получено и подписано от ответниците Ю. Д. Д. и Е. Х. Е., което породило и правото й да получи и обезщетение по чл. 21, ал. 1, т.З от наемния договор в размер на половин месечен наем, или за сумата от 685 (шестстотин осемдесет и пет) лЕ..

Моли се за установяване съществуване на вземания в сочения размер и присъждане на разноски. Към исковата молба се представят писмени документи, чието приемане като доказателства по делото се иска

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. Х. Е. - с вх. № 245351/11.11.2022г., с който ответницата оспорва иска. - твърди да не дължи, доколкото е плащала своята част от наемната цена, доколкото наемането било направено и от Ю. Д..

Съдът, като прецени изложените в исковата молба твърдения и формулираното искане, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415 от ГПК, вр. с чл.232, ал.2 и чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Исковете са допустими, като исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл.

128 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже ползване на наетия имот за исковия период и наличието на неустоечна клауза в сключен между страните договор, която дава възможност за задължаване на ответника.

Ответницата следва да докаже плащане в полза на ищеца на наемна цена.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненужно за доказване, че на 10.04.2018 г. между страните по спора е сключен договор за наем на недвижим имот с Ю. Д. Д. и Е. Х. Е., в качеството им на наематели, по силата на който ищцата предоставила за временно и възмездно ползване на процесния имот. Държането на имота било предадано на наемателите в деня на подписване 2 на процесния договор за наем.

Указва на ищците за отделяне на спорно от безспорно да изложи пред съда - какви суми са получени от ответницата за ползване на процесния имот, доколкото ледв да изложат дали оспорват твърденията на ответницата , че е платена половината сума ( както казва ответницата " моята част" от наема)

Приложените към исковата молба документи са допустими като доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото! ПРИЕМА проект за предварителен доклад по делото съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЛАГА към настоящето дело ч.гр.дело №873/2020г., 25 състав, СРС.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане на 13.03.2026г.от 10:30ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение.

На ищеца да се изпрати и отговор от молба, озаглавена насрещен иск.

11.11.2022г. , както и становище, инкорпорирано в

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3