Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 458 от 17.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4981/2025
Вид
Решение № 458
Подписан
17.04.2026
В сила
19.06.2026
Състав
Ангел Ташев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Пазарджик, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220104981 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от „................................." ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. .............., ул. ........................................, представлявано от Л. Д., чрез адвокат К. Т. – ВТАК, със съдебен адрес: гр. .............., ул.

„..........................., против В. М. А., ЕГН **********, с адрес: с. .............., ул. ..............., като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 324,15 лева, представляваща неизплатена главница по сключен Договор за потребителски кредит № 102493/25.10.2021 г., за сума от 2976 лева, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на молбата по чл.390 ГПК 08.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 177,85 лева, представляващ договорна лихва по сключения договор за потребителски кредит, за периода от 10.01.2022 г. до 26.09.2022 г. и 556,14 лева, представляващи обезщетение за забава от 27.09.2022 г., до датата на завеждане на молбата по чл. 390 ГПК – 08.12.2025 г..

На основание чл.127, ал.4 ГПК, посочва банкова сметка за доброволно изплащане на задължението на ответника, а именно: IBAN: ******************************* при Банка ДСК.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 25.10.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 102493/25.10.2021 г., с който кредиторът – ищец, предоставил на ответника сумата в размер на 2700 лева. С подписване на договора, кредитополучателят бил удостоверил получаването на сумата. Бил му издаден и разходен касов ордер за същата. Ответникът се задължил да върне сумата в размер на 2976 лева, която е формирана от 2700 лева главница и 276 лева договорна лихва. Договорената сума е следвало да бъде върната на 48 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 62 1 лева, включваща главница и фиксиран годишен лихвен процент върху главницата при фиксиран годишен лихвен процент 37,10 %. Неразделна част от договора е погасителен план, който съдържа брой вноски, падежна дата, сума по главница и сума по лихва.

Последната падежна дата била на 26.09.2022г.

Посочва, че ответникът е направил шестнадесет плащания в размер на 1474 лева.

Излага твърдения, че поради иеиздължаване на вземането по договора, ищецът е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд .............., на основание на която е образувано ч.гр.д № 8373/2025 г. и въз основа на което е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове. Въз основа на издадената обезпечителна заповед, срещу длъжника било образувано изп.дело № 1168/2025 г. По описа на ЧСИ М. А., per. № 884 от КЧСИ.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото, неоспорени от страните писмени доказателства /Договор за потребителски кредит № 102493/25.10.2021 г., приложение № 1 към договора, разписка за усвоена сума, искане за кредит с вх. № 102493/25.10.2021 г., Общи условия за предоставяне на паричен кредит от „.................................“ ООД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити/, се установява, че на 25.10.2021 г. между ищцовото дружество „.................................“ ООД, като кредитор и ответника В. М. А. е сключен Договор за потребителски кредит № 102493/25.10.2021 г.. Съгласно чл. 1 от договора кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в общ размер на 2700 лева, а кредитополучателят го усвоява, ползва целево и връща главница и лихва, в предвидените в договора срокове и в съответствие с Общите условия, неразделна част от съдържанието на договора, с които кредитополучателят и третите задължени лица са запознати, приемат, подписват на всяка страница, като част от съдържанието на този договор и които са им предадени при подписване на договора. Страните са договорили следния начин на усвояване на кредита: главницата по кредита се усвоява от кредитополучателя в пълен размер, веднага след сключване на договора за паричен заем. Заемната сума се получава от кредитополучателя в брой с подписване на договора в български лева или равностойността му в евро по курса на деня. Срокът на договора за кредит е 26.09.2022 г.. С подписването на договора кредитополучателят е удостоверил получаването на сумата. Издадена е и разписка за усвоена сума по договора за кредит в размер на 2700 лева, с положен подпис от кредитополучателя за получил сумата. С договора за кредит кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора сумата в общ размер на 2976 лева съгласно погасителния план, неразделна част от договора, от която 2700 лева главница и лихвата по заема в размер на 276 лева. Договорената сума е следвало да бъде върната на 48 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 62 лева, включваща главница и лихва. Погасителният план съдържа броя на погасителните вноски, падежа на всяка от тях, както и дължимите суми за главница и лихва. Фиксираният годишен лихвен процент, съгласно договора, е в 2 размер на 37,1 %. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 44,58 %. С подписване на договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен. Договорът за потребителски кредит е подписан от страните по него. Към договора е изготвен погасителен план, който ответникът е подписал. Последният е подписал и Общите условия към договора за потребителски кредит. Подписването на документите не е оспорено от страните. В конкретния случай крайният срок на договора е изтекъл на 26.09.2022 г. с падежа на последната вноска по погасителния план.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 9 ЗПК и чл.240, ал.2 ЗЗД.

Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, по който ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за връщане на заема.

Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 102493/25.10.2021 г., съгласно който „.................................“ е предоставил на ответника заем в размер на 2700 лева, която сума била изцяло усвоена на посочената дата.

При гореизложената фактическа обстановка, съдът приема, че в конкретния случай между страните по договора за потребителски кредит - „.................................“ ООД и ответника е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл.9, ал.1 Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143 - 148 ЗЗП.

Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 44,58 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от 37,1 %, са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти. Това, освен че противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на 3 договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК за максималния размер на разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

От горното може да се направи общия извод, че не е достатъчно в ДПК да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общият размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и общата сума, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР.

/В този смисъл Решение № 449 от 29.10.2025 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 654/2025 г.; Решение № 236 от 27.06.2023 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 290/2023 г., № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 93/2020 г., Решение № 122 от 20.09.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 395/2021 г. и Решение № 184 от 04.11.2021 г. на ОС Пазарджик по в. гр. д. № 635/2021 г./.

Предвид изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което същият е недействителен по силата на чл.22 ЗПК.

На следващо място в процесния договор за кредит на ищеца е предоставена в заем сума от 2700 лева, при уговорен ГЛП в размер на 37,10 %. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически послаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00 %.