Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 720 от 11.03.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 523/2021
Вид
Определение № 720
Подписан
11.03.2021
В сила
11.03.2021
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. София , 11.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20211000500523 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, вр.чл.262 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от Н. Д. И. против разпореждане от 30.11.2020 г., постановено по гр.д. № 11 183/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е върната въззивна жалба вх. № 28 518 от 04.03.2020 г., подадена от Н. Д. И. срещу решение № 1 076 от 10.02.2020 г., постановено по гр.д. № 11 183/18 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно.

Инвокират се доводи, че съдът е дал указдания за внасяне на държавна такса, като в срока по чл.63 от ГПК е постъпила молба за продължаването на дадения срок, която не е уважена от съда. Твърди, че предположението за злоупотреба с права, не обосновава отказа за продължаване на срока. Твърди, че след като не е предвидена самостоятелна възможност за обжалване на отказа да бъде продължен срока, атакува разпореждането за връщане на въззивната жалба. Моли съда да отмени атакуваното като незаконосъобразно и да върне делото за определяне на нов срок за внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане от 30.11.2020 г., постановено по гр.д. № 11 183/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав, съдът е върнал въззивна жалба вх.

1

№ 28 518 от 04.03.2020 г., подадена от Н. Д. И. срещу решение № 1 076 от 10.02.2020 г., постановено по гр.д. № 11 183/18 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със жалба вх.

№ 28 518 от 04.03.2020 г., подадена от Н. Д. И., същата е атакувала решение № 1 076 от 10.02.2020 г., постановено по гр.д. № 11 183/18 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав. С разпореждане от 13.03.20 г., постановено по същото дело, администриращия съд е констатирал нередовност на жалбата и е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 2 029.15 лв., по сметка на Софийски апелативен съд. Така дадените указания са съобщени на пълномощника на 20.03.20 г., като с молба от 22.05.20 г., в срока след отмяната на извънредното положение жалбодателката, чрез упълномощения адвокат е поискала да бъде продължен срока за изпълнение на указанията, предвид невъзможността на пълномощника да се свърже с нея.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане от 03.06.20 г., постановено по същото дело, съдът е оставил без уважение молбата за продължаване на срока, като е приел, че сочените основания са субективни и дават възможност за злоупотреба с право.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице с представителна власт. Атакуваното разпореждане е валидно и допустимо.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, свързани с изводите на съда по отношение на сочените основания за продължаване на срока. Така наведените доводи, съдът в настоящия си състав намира за основателни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.275 от ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като по отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и 273. Безспорно съгласно разпоредбата на чл.262, ал.2, т.1 от ГПК жалбата следва да бъде върната, ако същата е подадена след изтичането на срока за обжалване.

По въпроса представлява ли невъзможността на пълномощника да се свърже с доверителя си е формирана съдебна практика на ВКС, обективирана в определения по чл.

274, ал. 2 ГПК на ВКС, ГК /определение № 59 от 14.2.2011 г на ВКС, второ ГО по ч.гр. дело № 34/2011 г и определение № 602 от 9.12.2013 г по ч.гр. дело № 7217/2013 г на ВКС, ГК, Първо ГО/. Видно от мотивите на същите съставите на ВКС последователно приемат, че 2 съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК законен срок може да бъде продължен по искане на страната, ако са налице уважителни причини и искането е направено преди изтичане на срока. Преценката дали искането за продължаване на срока е основателно се извършва по въведените в правната норма критерии. Невъзможността на пълномощника да се свърже с доверителя си и му предаде указанията на съда за внасяне на такси или разноски е уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. Действително определението по чл. 63, ал. 1 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, но може да бъде контролирано по повод частна жалба срещу последващо прекратително определение. В този случай неправилното определение по чл. 63, ал. 1 ГПК опорочава последващото определение, с което е върната въззивната жалба.

С оглед на изложеното, настоящият състав не споделя становището на администриращия съд, че молбата на ответника по чл. 63 от ГПК представлява злоупотреба с процесуални права. Видно от делото, е мотивирал исканията си за продължаване на срока с напълно уважителни причини, както е посочено по-горе. Като е върнал въззивната жалба, оставяйки без уважение молбата на ищеца по чл. 63 от ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите й, първостепенният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 30.11.2020 г., постановено по гр.д. № 11 183/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав, съдът е върнал въззивна жалба вх.

№ 28 518 от 04.03.2020 г., подадена от Н. Д. И. срещу решение № 1 076 от 10.02.2020 г., постановено по гр.д. № 11 183/18 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав, като неправилно и незаконосъобразно.

Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на администрирането на подадената въззивна жалба, както и за произнасяне направеното искане за продължаване на срока.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4