Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 762 от 06.06.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 1368/2024
Вид
Решение № 762
Подписан
06.06.2024
В сила
31.12.2024
Състав
Ася Трифонова Ширкова

Цитирани разпоредби

  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. ***, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430101368 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание иск чл.432 ал. 1 от КЗ.

Делото е образувано въз основа на искова молба от С. П. В. с ЕГН ********** от гр.*** бл.93 вх.Д ап.16 против ***. Ищцата твърди, че е внучка на починалия Т. И. Ф. Сочи, че същият е починал на 11.03.2019г. в следствие на ПТП, възникнало на 25.02.2019г. в гр.***, за което виновен водач е Г. П. А. с ЕГН ********** от гр.***. Твърди, че спрямо Г. А. било повдигнато обвинение за това, че на 25.02.2019г. около 22,40 часа в гр.***, на ул.П***, пред жилищен блок №10, при управление на МПС л.а. *** с ДКН **** КН, собственост на ***, нарушила правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, съответно чл.21 ал.1 и чл.116 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Т. И. Ф, на 81 годишна възраст, починал по–късно в болница, като деецът избягал от местопроизшествието, което деяние съставлява престъпление по чл.343а ал.3 предл.6 б.“б“ предл.1 вр. Ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК. Сочи, че за деянието било образувано ДП №89/2019г. по описа на ОП ***, а впоследствие било образувано НОХД №327/2023г. по 1 описа на ОС *** и потвърдено с решение №2/0501.2024г на ВТАС. Ищцата твърди, че присъдата влязла в законна сила на 24.02.2024г. и с нея на Г. А. било наложена наказание Лишаване от свобода за срок от една година, което изпълнение било отложено с тригодишен изпитателен срок. Твърди, че управлявания от подсъдимата автомобил имал сключена застраховка „*********** със застрахователна полица валидна от 12.06.2018г. до 11.06.2019г. След приключване на производството ищцата твърди, че заявила претенция пред ответното дружество, по която била образувана щета 0001000-61-19-7242. През месец октомври 2023г. била уведомена, че не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за причинени неимуществени вреди и било отказано изплащане на обезщетение. Ищцата твърди, че в резултат от вредоносното деяниe, като внучка на Т. И. Ф, загубила в негово лице здравата опора, която той бил за нея и цялото семейство. С внезапната загуба претърпяла и продължава да търпи непреодолима мъка, болки и тъга, тъй като с него бил свързан целият живот. Между тях съществувало силно чувство на обич, топлота и привързаност. Сочи, че за нея той бил не само ***, но и нейна надежда и опора в живота, радвала се на неговата помощ и грижа. Моли съда да осъди ответното дружество да и заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10000 лева ведно с лихвата от 11.03.2019г. до пълното издължаване на сумата.

С молбата са представени писмени доказателства и е направено искане за допускане до разпит при довеждане на двама свидетели.

В определения от закона срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция. Сочи, че от фактическите твърдения не се установява, че ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на *** си вместо неговите най-близки роднини, доколкото не се твърди такива да не съществуват или пострадалия и най-близките му роднини да са били в обтегнати отношения. Оспорва наличието на особена близост между ищцата и нейния *** поради това, че ищцата няма други близки.

Оспорва иска, тъй като не са представени доказателства, ищцата да е страдала от заболяване, поради което да е зависела от грижите на починалия си *** и да няма кой да полага грижи за нея след смъртта му. Оспорва исковата молба, тъй като не се твърди наличие на други обстоятелства, поради наличието на които ищцата и нейния *** да са имали особено близки 2 отношения и особена връзка, различна от обичайната. Сочи, че ищцата не е наследник по права линия на починалия, доколкото има наследници от първи ред – низходящи, които са легитимирани да получат обезщетение. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на починалия поради нарушение на чл.108 ЗДвП. Оспорва претенцията по размер. Оспорва претенцията за лихва.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба, като намалява размера на претенцията на 5000 лева, а ответникът оспорва иска поддържа доводите в писмения отговор. В указания срок страните са представили писмени защити.

Не е спорно между страните, че към момента на деянието 25.02.2019г., лекият автомобил л.а. „***“ с ДКН ****КН е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ****, полица № 22118001712688.

Установява се от приложеното на лист 9 от делото писмено доказателство, че с присъда №22 / 05.07.2023г., в постановена по НОХД № 327/2023г., в сила от 24.02.2024г., водачът на лекия автомобил Г. П. А. е призната за виновна за процесното противоправно деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, предл.6, б.„б“, предл.1, вр. вр. чл.342, ал.1 от НК. Не е спорно между страните, че е отправена претенция до **** от ищеца за заплащане на обезщетение и отказ на **** да заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилото на 25.02.2019г. пътно транспортно произшествие, на което искане е постановен отказ, приложен с исковата молба.

Не е спорно между страните, че ищцата е внучка на пострадалия Т. Ф, починал при процесното ПТП.

По делото е изготвена авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че произшествието се състои в удар между процесния автомобил и пешеходеца Т. Ф. Около 22,40 ч на 25.02.2019г., на ул.*** пред номер 10, лек автомобил *** с ДКН **** КН, управляван от Г. Р се движил в посока юг със скорост 67,57 км/ч. По същото време, попътно на движението на това МПС, в дясно на пътното платно се движил пешеходеца Т. Ф. В момента, в който челната част на автомобила, достигнала разстояние от около 35 метра от мястото на удара, пешеходецът променил посоката си на движение и от западния тротоар слязъл на асфалтовата настилка. След като пешеходецът изминал разстояние от 1,7 м, непосредствено преди контакта между предната дясна ъглова част на автомобила и тялото му, той се завъртял 3 по посока на часовниковата стрелка. Водачът на автомобила предприел спиране и настъпил удар между дясната ъглова част на автомобила и тялото на пешеходеца в областта на бедрото. Последвала ротация на тялото, отхвърляне, падане и търкаляне върху асфалтовата настилка.

При възникналото ПТП, видно от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, се установява, че причина за настъпилата смърт на пострадалия е тежка черепно-мозъчна травма. Установява се, че пострадалият бил употребил алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му била 1,72 промила, което представлява средна степен на алкохолно опиянения и се характеризира с умерени нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията на движения, ориентировката в пространството, силно забавени реакции и понякога сънливост. В заключението е посочено, че установеното количество алкохол несъмнено е повлияло негативно върху походката, възприятията, координацията на движенията и бързината на реакциите. Предвид възрастта на пострадалия, на 81 годишна възраст, в повечето случаи, това алкохолно опиянение прави походката им по- бавна и по- несигурна. Отделно от това, на тази възраст хората имат умерени към значителни дегенеративни изменения в костната и хрущялна структура на крайниците и изтъняване на хрущялните повърхности на ставите.

За установяване на отношенията между ищцата и починалия при ПТП неин ***, съдът допусна до изслушване двама свидетели по искане на ищцата – м**** на починалия, и *** на ищцата и *** на почиталия. В показанията си свидетелката М В., заяви, че ищцата е била в добри отношения с *** си и често му ходила на гости. Посочва, че живели на близко разстояние и стигали за 10 – 15 минути до дома му, а като ученичка ходела да обядва при него.

Посочва, че ищцата живее в *** и е живяла там и когато *** починал.

Свидетелката заяви, че ищцата има три деца, едното от които е в първи клас, другото на две години, а третото дете е бебе. Заяви, че когато е починал баща при процесното ПТП, ищцата имала две деца. Свидетелката заяви, че ищцата живее в *** от 5 - 6 години и е заминала там след като е завършила училище.

Показанията на свидетелката са неточни и противоречиви. Ако се приеме, че ищцата е завършила училище на 20 години, а сега тя е на 40 4 години, то означава, че е заминала в *** пред 20, а не преди 5 -6 години, както твърди свидетелката. Твърди, че когато починал баща , ищцата имала две деца, второто от които в момента е на 2 години, което не е възможно, тъй като процесното ПТП е реализирано преди 5 години.

От друга страна, от показанията не се установява, ищцата да е имала изключително близки отношения с *** си. На въпросите за контактите на ищцата с починалия ***, посочва, че е водила децата при *** им на ***, тъй като ищцата е живяла при баща си, а не при нея. В показанията си твърди, че ищцата контактувала с *** си, само когато си идвала в ***, тъй като *** не ползвал интернет и не са могли да контактуват докато тя е била в ***.

Противоречиви и неясни са и показанията на свидетеля ***, биологичен *** на починалия при ПТП и *** на ищцата. В показанията си заяви, че след развода на сестра му, ищцата е живяла при майка си, което е в противоречие с установеното, че ищцата е живяла при баща си. Свидетелят заяви, че ищцата има две деца, което противоречи на установеното, по делото, че има три деца. Заяви, че живее в чужбина от около 5 години, което също не отговаря на истината, тъй като е заминала в *** след училище, което е преди 20 години. След заминаването за чужбина, свидетелят сочи, че присъствал на срещи между ищцата и нейния *** един – два пъти, когато си е идвала.

С оглед така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, 2.наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата, 3.настъпило ПТП, 4.вината на водача, 5.причинно-следствената връзка между смъртта на ***то на ищцата, деянието на водача и настъпилите за ищцата вреди; наличието на 5 застрахователно правоотношение между водача на МПС и ответното дружество.

В настоящия случай се установи безспорно настъпилото ПТП, вина на водача, наличието на застрахователен договор „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила, с който е причинено процесното ПТП и ответното дружество. Установи се и съпричиняване на ПТП от страна на пострадалото лице, което с оглед установеното в автотехническата експертиза, съдът приема, че е 50 %, тъй като пострадалото лице е слязло от тротоара в тъмната част на денонощието и се е движил на разстояние от 1,7 метра от бордюра, с което е нарушил правилата за движение по пътищата.

Спорно по делото е настъпването на неимуществени вреди за ищцата от смъртта на нейния ***, т.е. дали ищцата е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение по КЗ поради изключителната връзка между нея и починалото лице, вследствие на ПТП със застрахования автомобил, какъв е интензитета и размера на неимуществените вреди.

В тази връзка е налице съдебна практика

(Решение

№60070/29.06.2021г. на ВКС, т.д.№904/2020г., I т.о., ТК), съгласно която е справедливо и други лица извън най-близкия семеен и родствен кръг да имат право на обезщетение за неимуществени вреди, но само в случай, че са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзк а, заради съдържанието на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Тази възможност следва да се допусне като изключение само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, която да оправдае получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди наред с най- близките на починалия. В българските семейни традиции, между ***вците и внуците съществуват близки отношения, а връзката между тях се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна близост. Тези отношения, макар и близки не са достатъчни да предпоставят обезщетяване. Такова обезщетение би се дължало само при наличие на конкретни житейски обстоятелства, при които привързаността е толкова силна, че смъртта на съответния родственик е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и 6 времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.