Решение № 2651 от 30.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2651 гр. В., 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110114808 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Г. ф., гр. С., ул. Г. И. № ***, представляван от изп.директор и председател на УС М. К. и С. С. срещу М. Ж. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. П. № ***, иск с правно основание чл.422 вр. чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. г КЗ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1378лева изплатено на Г. Д. Д. обезщетение за имуществени вреди с вкл. ликвидационни разноски, като собственик на л.а «М. А 170» с рег. № *******, причинени вследствие на ПТП настъпило на 22.12.2021г. около 10,30ч. в гр. В., бул.“В. Л.“ с/у бл.59 по посока к.к.“З. п.“ по вина на ответника, като водач на л.а. «Ш. Р.» с рег. № *******, владението върху който е било отнето чрез кражба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1068/29.02.2024г. по ч.гр.д. № 2431/2024г. по описа на ВРС, 33 с-в, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На 22.12.2021г. в гр. В., на бул.“В. Л.“ с/у бл.59 по посока к.к.“З. п.“ е настъпило ПТП с участие на ответника при следния механизъм – ответникът, неправоспособен, при управление на противозаконно отнетия от него л.а. «Ш. Р.» с рег. № ******* и при движение с несъобразена скорост застигнал и ударил движещият се пред него л.а «М. А 170» с рег. № *******. Вследствие на инцидента му били нанесени следните увреждания: задна броня, врата багажник, калник заден десен, стоп десен, основа стоп десен, рамка врати десни, капачка теглич в броня задна, таван, подкалник заден десен ПВЦ, основа калник заден десен 1

ВНШ, основа калник заден десен ВТР, престилка задна, под багажник заден десен, кора под броня задна, кора багажник над греда ПВЦ, рог заден десен. Собственикът на увредения л.а. се е обърнал към ГФ за изплащане на обезщетение, при което ищецът образувал на щета № *********/21.03.2022г. Впоследствие на 30.11.2022г. е изплатил определеното от него обезщетение в размер на процесната сума, от които 1365лева за имуществени вреди и 13лева – ликвидационни разноски. Доколкото ответникът е управлявал МПС отнето чрез кражба и виновно е причинил ПТП, от което има пострадало имущество, и предвид извършеното плащане на обезщетението за причинените вреди, то за него се поражда регресно вземане.

Липсата на плащане на сумата, въпреки отправена покана до ответника, обосновава интереса от заявяване права на ищеца по исков ред. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения от съда особен представител, който оспорва иска като неоснователен. Оспорва ответникът да е изцяло виновен за процесното ПТП. Оспорва нанесените щети, респ. възстановителната им стойност, като липсвало причинно – следствена връзка между събитието и ПТП. Оспорва механизма на произшествието и съставения в тази връзка КП № 1800218. По делото не били представени съставените и на двамата водачи АУАН и НП, което възпрепятствало правото на ответника да узнае съдържанието и констатациите им. КП бил съставен в отсъствие на ответника и не носил неговия подпис. В евентуалност твърди съпричиняване на вредонсния резултат. Оспорва представения КП, който бил частен св. документ и се ползвал с формална док. сила. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция в нейната цялост и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание ищецът редовно уведомен, се представлява от пр. представител, който поддържа исковата претенция и оспорва депозирания отговор.

Ответникът редовно уведомен чрез особен представител, не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Правният интерес от търсената защита по реда на чл.422 ГПК се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 2431/2024г. по описа на Районен съд - В., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47 ал. 5-7 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл.558, ал. 7 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. г КЗ. За да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че на посочената дата е настъпило твърдяното ПТП и то по вина на ответника; че към датата на ПТП виновният водач е управлявал противозаконно отнетия 2 от него т.а. «Ш. Р.» с рег. № *******; че в резултат на това ПТП е пострадало чуждо имущество - л.а. «М. А 170» с рег. № *******, собственост на Г. Д.; че са причинени сочените вреди и техния размер; че така определеното обезщетение е заплатено от ищеца на собственика на вещта на 30.11.2022г.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 22.12.2021г. е настъпило ПТП между л.а «М. А 170» с рег. № *******, управляван от Г. Д. и т.а. «Ш. Р.» с рег. № *******, управляван от ответника М. С.. За произшествието е бил изготвен протокол за ПТП № **********г. от служители на ОДМВР В., сектор ПП. По отношение на т.а. «Ш. Р.» е отбелязано, че автомобилът е обект на кражба, за което е образувано досъдебно производство. Съставен е АУАН № ***********г. за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2, чл. 150а ал.1 и чл. 123 ал.1 т.3 б.в ЗДвП. Въз основа на АУАН ***********г. на водача М. С. е бил съставен съответно НП № *********/11.03.2022г. за допуснати нарушения по по чл. 20, ал. 2, чл. 150а ал.1 и чл. 123 ал.1 т.3 б.в ЗДвП, влязло в сила на 27.04.2022г.

Въз основа на уведомление до ищеца от собственика на а «М. А 170» с рег. № *******, ГФ е образувал щета № *********. Поискано е обезщетение за имуществени вреди от ПТП по експертна оценка. Ищецът е изготвил опис по щетата на 23.03.2022г., в който е отразил следните увреждания: броня задна – подмяна и боядисване, врата багажник – подмяна и боядисване, калник заден десен – подмяна и боядисване, стоп десен – подмяна, основа стоп десен – подмяна и боядисване, рамка врати десни – ремонт на степен 2 и боядисване, капачка теглич в броня задна – подмяна и боядисване, таван – ремонт на степен 1 и боядисване, подкалник заден десен ПВЦ – подмяна, основа калник заден десен външна – подмяна и боядисване, основа калник заден десен вътрешна – подмяна и боядисване, престилка задна – подмяна и боядисване, под багажник заден десен – ремонт на степен 3 и боядисване, кора под броня задна – подмяна, кора багажник над греда ПВЦ – подмяна, рог заден десен – ремонт на степен 2 и боядисване. С доклад по щетата и на база изготвена техническа експертиза, ищецът е определил обезщетение в размер на 1365лева, което е изплатил на 30.11.2022г. на пострадалия по банков път.

Видно от влязла в сила на 22.10.2022г. Присъда № 195/06.10.2022г. ответникът е признат за виновен в това, че на 22.12.2021г. на Пристанище „В. З.“ в гр.Д., обл.В., чрез използване на техническо средство, противозаконно отнел оставено без постоянен надзор чуждо моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ш. Р.“ с рег.№ *******, собственост на „Б. М. Х.“ АД, като от деянието са последвали повреди на превозното средство и моторното превозно средство е било изоставено без надзор в гр.В., за което и на осн. чл. 346, ал.2, т.1, пр.1 и пр.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т.4, пр.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Г. Д., без родство и дела със страните по делото.

3

Свидетелят изложи пред съда, че през м. декември 2021г. е управлявал л.а. «М. А 170». Изведнъж усетил силен удар отзад, като колата му се завъртяла и излязла от пътното платно. От другата кола излязло момче, видимо неадекватно. Колата му била брандирана с логото на фирма „Б. М.“. Тъй като не искал да се разправя, свидетелят напусналместопроизшествието. Впоследствие от свой близък разбрал, че колата била крадена. Получил обезщетение от ГФ по банковата си сметка, след като бил внесен АО в съда срещу водача на увреждащия т.а.

От приетото заключение на назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение, се установява следното: след съпоставка на получените увреждания по двете МПС, в.л. обосновава извод, че реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк контакт между две превозни средства, движещи се в една и съща посока, едно зад друго, при което задното превозно средство застига и удря предното превозно средство. Всички увреждания установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя са в задната част на превозното средство, в зоната на удара и са вследствие на съприкосновение в посока отзад напред. При съпоставяне на механизма на произшествието, скицата в Протокол за ПТП и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „М. А 170“ с рег. N: ****** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Нужната стойност за възстановяване на уврежданията е 9373,52лева, а действителната пазарна стойност на лек автомобил „М. А 170 ЦДИ“ с рег. N: ****** към датата на събитието 22.12.2021г. е в размер на 2300лв.

Коментарът на горните доказателства обосновава категорично извод, че на 22.12.2021г. в гр. В. е настъпило ПТП с участие на противозаконно отнет товарен автомобил марка „Ш. Р.“ с рег.№ *******, управляван от ответника и л.а «М. А 170» с рег. № *******, собственост на Г. Диманов.

Механизмът на ПТП се установява, както от експертното заключение, така и от ангажираните писмени доказателства, в частност - протокол за ПТП, АУАН и НП.

Посоченият протокол на ПТП представлява официален свидетелстващ документ, като съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и има обвързаща доказателствена сила относно фактите осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. Независимо от предприетото от ответника оспорване, съдът приема, че поведението на водача на т.а. „Ш.

Р.“ с рег.№ *******, управляван от ответника е било противоправно. За противоправността и вината от значение е и факта, че за така допуснатите от ответника нарушения на ЗДвП, той е бил наказан по административен ред, с влязло в сила НП. В заключение ответникът е допуснал нарушение на общото задължение вмененото му в по чл. 20, ал. 2ЗДвП разписващ, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя 4 и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Резултат от това е настъпилия удар между двете превозни средства и причиняването на имуществени вреди на това, собственост на Г. Д..

Уврежданията по автомобила са документирани, както в изготвения протокол за ПТП, снимков материал, така и в описа на ищеца и тяхното причиняване се намира в причинноследствена връзка с въпросното ПТП предвид експертното заключение. Последното опровергава оспорванията на ответника, че не всички увреждания са резултат на неговото поведение. Не са ангажирани никакви доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат. Категорично според експерта всички увреждания по степен и вид са получени от процесното събитие. Т.е доказани са, както деянието и неговата противоправност, така и вината, която в гражданското право се и предполага.