Определение № 1703 от 02.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1703 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501469 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. Х., ул.

„***“ № ***, ет. ***, ап. ***, подадена чрез пълномощника му Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, против Определение № 4557 от 03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 12126/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ гр.с., с което е оставено без уважение искането на Д. И. Д. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че адвокатското възнаграждение в размер на 1 900 лева е платено от страната, за което своевременно са представени писмени доказателства, а ответникът не е направил възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, поради което за съда липсва правна възможност да редуцира възнаграждението. Иска се отмяна на определението и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 1 720 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответника „Стик – Кредит” ООД, ЕИК 202557159, седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „***“ № ***.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид изложените доводи и възражения, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Производството е образувано по иск за връщане на недължимо платени суми по недействителен договор за потребителски кредит.

В производството по делото ищецът е представляван от адвокат с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лева с ДДС съгласно представения договор за правна защита и съдействие, 1 представляващ доказателство за извършеното плащане.

С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ответника да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева с ДДС.

По молба на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с Определение № 4557 от 03.04.2025 г., с което е оставил искането без уважение, като е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен в противоречие с добрите нрави, доколкото е прекомерен и ще доведе до неоснователно обогатяване с оглед материалния интерес в производството по делото и предходно воденото между страните дело за недействителност на клауза от договора за потребителски кредит.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

Вярно е, че уговореното между ищеца и пълномощника му адвокатско възнаграждение е в необосновано висок размер спрямо материалния интерес по делото, събраните доказателства и обема на извършената от адвоката работа, но намаляването му поради прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК е допустимо единствено при своевременно направено от насрещната страна искане за това. В случая такова исканее не е направено от ответника, поради което съдът няма правомощие служебно да намалява претендираното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение.

Съдът следи служебно за прекомерност на насрещната престация, респективно за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави само в хипотеза, в която вземането за адвокатско възнаграждение е предмет на исковата претенция, какъвто случай е разгледан в Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр.д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о., но не и когато се произнася по отговорността за разноски като последица от изхода на делото, в който случай е приложима специалната разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, изискваща възражение на насрещната страна.

Като е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на адвокатското възнаграждение в пълен размер, първоинстанционния съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде изменено решението в частта за разноските, като в полза на ищеца се присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 1 720 лева с включен ДДС.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4557 от 03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 12126/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ гр.с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

2

ИЗМЕНЯ Решение № 503 от 06.02.2025 г., постановено по гр.д. № 12126/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ гр.с., в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Стик – Кредит” ООД, ЕИК 202557159, седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „***“ № *** да заплати на Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. Х., ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. *** сумата от още 1 720 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3