Определение № 766 от 02.10.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 547/2024
- Вид
- Определение № 766
- Подписан
- 02.10.2024
- В сила
- 02.10.2024
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ТЕОДОРА АСИО ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.258, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417-418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417-418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 766 гр. Ловеч, 02.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500547 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
С разпореждане №885/9.08.2024 г. постановено по ч.гр.д.№588/24 г. РС-Троян е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“„ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р. С. Ш. ЕГН ********** с адрес с.О., ул.“Четвърта“ №17 обл.Ловеч за сумата 720,27 лв, представяваща главница по договор за потребителски кредит №2685483, сключен на 8.12.22 г. между Р. С. Ш. и „Кредисимо“ЕАД ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 47 лв. възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит за периода от 20.03.23 г. до 20.09.23 г. сумата 104,90 лв. обезщетение за забава за периода от 21.03.23 г. до 28.08.24 г. сумата 25 лв. разноски по делото за платена ДТ и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Подадена е частна жалба вх.№4335/16.08.24 г. от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Н. срещу Разпореждане № 885 от 9.08.2024 г., постановено по ч.гр.д.
№588/24 г. по описа на РС – Троян, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р.
С. Ш. с твърдения, че постановения съдебен акт е неправилен.Цитира в подкрепа на твърденията си практика на ОС. Счита, че подаденото заявление е редовно и неправилно РС е не е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК, след като е констатирал недействителност на договора за кредит. Отново цитира практика на ОС в подкрепа на становището си, че искането за конкретизация на претенциите е неоснователно, тъй като те са достатъчно 1 конкретизирани. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като вместо това да се произнесе по същество, като бъде издадена заповед за изпълнение относно вземанията на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, претендирани в подаденото заявление.
Съдът като се запозна с доказателствата по гр.д.№588/24 г. на ТРС и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:
На 28.06.2024 г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Р. С. Ш. ЕГН ********** с адрес с.О., ул.“Четвърта“ №17 пред РС-Варна, като е образувано ч.гр.д.№8088/24 г.. След справка за постоянен и настоящ адрес се установява, че лицето има за настоящ адрес с.О., общ.Троян обл.Ловеч и делото е изпратено по компетентност на РС-Троян, където е образувано под №588/24 г.
В заявлението се претендира дължимост на сумата 720,27 лв. главница по договор за кредит №2685483, платена на Кредисимо ЕАД, 47 лв. възнаградителна лихва за периода 20.03.323 г.до 20.09.23 г. във връзка с договора за потребителски кредит и 104,90 лв. обезщетение за забава, считано от 21.03.23 до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС до окончателно изплащане на задължението. Посочено е, че паричното вземане представлява задължение по договор за потребителски кредит №2685483, сключен на 8.12.2022 г. между Кредисимо ЕАД и Р. С. Ш., прехвърлено по силата на Приложение №1/14.11.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 1.02.2022 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД от Ай Тръст ЕООД.. В т.12 е изложено, че произхода на това задължение е невъзстановена платена от „Ай тръст“ ЕООД сума в качеството му на солидарен длъжник по сключен договор за поръчителство между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът е уведомен от новия кредитор за прехвърляне на вземането с уведомително писмо от 22.11.2023 г. Претендира се заплащане на ДТ в размер на 25 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Към заявлението са приложени договор за кредит и условия към него, договор за предоставяне на поръчителство и договор а поръчителство, пълномощно и документ за внесена ДТ.
ТРС е постановил разпореждане №844/25.07.24 г. по ч.гр.д.№588/24 г., с която е оставил без движение подаденото заявление, като са дадени указания на заявителя да отстрани нередовностите по заявлението в тридневен срок от получаване на съдебния акт, като представи доказателства кога е длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането и да се представи договора за цесия, за да мое съдът да установи наличие на материална легитимация на заявителя., връчено на заявителя на 31.07.24 г.
На 31.01.2024 г. е получена молба от заявителя с вх.№4067, с което изразява несъгласие с дадените от съда указания, като с цитира практика на окръжните съдилища в страната.
С разпореждане №885/9.08.2024 г. постановено по ч.гр.д.№588/24 г. РС-Троян е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“„ЕАД, с което се иска издаване 2 на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р. С. Ш. ЕГН ********** с адрес с.О., ул.“Четвърта“ №17 обл.Ловеч за сумата 720,27 лв, представяваща главница по договор за потребителски кредит №2685483, сключен на 8.12.22 г. между Р. С. Ш. и „Кредисимо“ЕАД ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 47 лв. възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит за периода от 20.03.23 г. до 20.09.23 г. сумата 104,90 лв. обезщетение за забава за периода от 21.03.23 г. до 28.08.24 г. сумата 25 лв. разноски по делото за платена ДТ и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена срещу разпореждане на РС - Троян, с което се отказва издаване на суми по реда на чл.410 (чл.413, ал.2 ГПК) от заявителя в срока по чл.279 вр. чл.275 ГПК.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения в закона срок, поради което е допустима.
Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с което е отказана издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.258, ал.2 ГПК.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.
Постановеното разпореждане е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на заявление на заповед за изпълнение (арг. чл.410, ал.2 ГПК). То е допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното разпореждане следва да се потвърди изцяло.
Заповедното производство е въведено от законодателя като едностранно производство за безспорни вземания. От мотивите на приемането на ГПК (2008г.), както и ЗИД ГПК (ДВ, бр.42 от 2009г. и сл.) се установява, че целта на производството е да се издаде съдебен акт – заповед за изпълнение с характеристика на изпълнително основание за безспорни вземания, като целта е този акт да стигне до знанието на длъжника, който след неговото запознаване да прецени дали да признае вземането или да го оспори като подаде възражение. С признаване на вземането издаденият акт се стабилизира и служи като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. При подаване на възражение, заповедта за изпълнение не влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и следва да бъде установено със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК, въз основа на проведено исково производство, в което страните имат равни процесуални качество и се основава на принципа за състезателност.
3
Законодателят е създал две производства по издаване на заповед за изпълнение – това по чл.410 и това по чл.417-418 ГПК, които са строго формални, като и двете производства започват с подаване до съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което следва да отговаря на редовна искова молба (арг. чл.410 ГПК). И към двете заявления се прилагат необходимите документи – договор, сключен с потребител, заедно със всички негови изменения, допълнения и общи условия, като и за двете производства са приложими разпоредбите на чл.411 ГПК.
В производството чл.410 ГПК, където се прилагат само посочените в чл.410, ал.3 ГПК документи съдът няма право въз основа на тях да извлече търсената от заявителя парична претенция, като от тяхното съдържание се придобива представа за вида, размера и падежа на задължението. По тази причина в заявлението по чл.410 ГПК заявителят следва да опише основанието, всички факти и обстоятелства на които претендира вземането си – размер, падеж, да има твърдения кога длъжникът е платил, твърдения каква част, по какво перо от дълга е престирал, от кога длъжникът не плаща, т.е. началната дата на забава, кога е последно направената вноски, съответна каква част от нея е погасена (т.1-2 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), да има твърдения за легитимация като кредитор, да има твърдения кога е извършена цесията, доказателства кога длъжникът е разбрал за цесията (т.4г от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), доказателства кога длъжникът е разбрал за предсрочната изискуемост (т.18 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), изисквания за поръчител (т.4б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС) и др. Независимо от факта, че са приложени такива документи, от които може да се извлече тази информация, заявителят не може в заявлението по чл.410 ГПК или в уточнението да препрати за (т.2б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС) тези съществени елементи от претендираното вземане към приложените документи, а следва да ги инкорпорира в самото заявлението. Ето защо на основание чл.410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовна искова молба. Единствено законът създава служебно задължение на съда да оцени приложените документи по чл.410, ал.3 ГПК за наличието на неравноправни клаузи и противоречие със закона или добрите нрави (напр. дали има валиден договор), но не и да се запознава в подробности досежно вид дълг, разбивки по пера, размер, падеж и други елементи на дълга. Ето защо заявление по чл.410 ГПК, което не съдържа всички факти и обстоятелства за търсеното вземането, а единствено препраща към съдържанието на приложените документи, е нередовно и на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК следва да се откаже издаване заповед за изпълнение, тъй като вземането не е индивидуализирано в заявлението.
След преценка на подаденото заявление съдът приема, че правилно първоинстанциониият съд е отхвърлил заявлението изцяло, тъй като е нередовно.
Към заявлението е представени договор за кредит и условия към него, приложение към договора за кредит, договор за поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство, но към заявлението липсва приложение на договор за цесия и данни кога и по какъв начин е връчено съобщението за предсрочна изискуемост на длъжника, както посочване на този факт в самото заявление.
4
Правилно заповедният съд е дал указания, че следва да се докаже материално правната легитимация на заявителя и да се изложат твърдения и представят доказателства как и по какъв начин е съобщена цесията на длъжника. Материално правната легитимация в случая е процесуална предпоставка за активна легитимация на кредитора.
Въпреки дадените от съда указания, заявителят не е отстранил тези нередовности, поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло, в какъвто смисъл се е произнесъл и заповедният съд. Подадената жалба е неоснователна, а разпореждането по чл.413, ал.2 ГПК следва да се потвърди изцяло като правилно.