Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 15.01.2025, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Административно наказателно дело 415/2024
Вид
Решение № 12
Подписан
15.01.2025
В сила
04.02.2025
Състав
Иван Пламенов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • Параграф 6, т. 18б · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр. Лом, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20241620200415 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят Ж. П. С. от гр. Лом, у***, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОДМВР Монтана, РУ Лом Наказателно постановление № 24-0294-001068 от 22.10.2024 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева.

В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Валери Илиев от АК – Монтана, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 24-0294-001068 от 22.10.2024 г. на жалбоподателя Ж. С. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено 1 административно наказание „глоба“ от 200,00 лв. за това, че управлява триколесно ППС-МПС задвижвано от електрически двигател, марка ****** с рама № JL2021096065, което не е регистрирано по надлежния ред.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява неоснователна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 23.07.2024 г. служителите на РУ – Лом – С. И. и А. П. били на смяна и изпълнявали служебните си задължения по опазване безопасността на движението в гр. Лом. Около 10:00 ч. по ул. „Славянска“ забелязали да се движи триколесно пътно превозно средство, задвижвано от електрически двигател, което било без регистрационна табела и затова го спрели. При извършената проверка се установило, че въпросното ППС марка ****** с рама № JL2021096065 не е регистрирано по надлежния ред, а водачът Ж. С. не притежава СУМПС. Затова св. И. съставил на С. АУАН за нарушение на чл.

140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Материалите по преписката са изпратени на РП Монтана ТО Лом, като е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. С Постановление на прокурор в МРП ТОЛ от 08.10.2024 г. ДП е прекратено поради приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, а материалите са върнати на АНО за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо Ж. С.. Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора АНО издал атакуваното НП № 24-0294-001068/22.10.2024 г., с което наложил съответното административно наказание.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и притежават всички необходими реквизити, съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

По същество съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран.

Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които 2 са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места…“. Тази разпоредба е посочена като нарушена и в АУАН, и в НП.

За да се прецени дали жалбоподателят С. следва да понесе административнонаказателна отговорност, следва да се отговори на въпроса подлежи ли на регистрация въпросното превозно средство.

Съгласно § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства“. Видно от тази разпоредба, индивидуалните електрически превозни средства не представляват „моторно превозно средство“ и съответно не е необходимо да се регистрират съгласно Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Параграф 6, т. 18б от ПЗР на ЗДвП е дал легално определение на понятието за индивидуално електрическо превозно средство – „пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg“. В настоящото административнонаказателно производство следва да се установи безспорно, че управляваното от С. превозно средство не е индивидуално електрическо превозно средство, за да е необходима регистрация. Разбира се, не е негово задължение да установява, че управляваното от него ППС е индивидуално електрическо такова, задължението за проверка и доказване на това е на административнонаказващият орган, което в случая е сторено. Видно от описанието на процесното возило /л. 18 от делото/, става въпрос за двуместна електрическа карго триколка Max Motors CARGO LUX 1500W , като пътниците могат да са един или двама души, а теглото без батерия е 95 кг. От снимката на л. 16 от делото също ясно се вижда, че превозното средство е 3 триколесно и с две места за сядане. Очевидно не става въпрос за т. нар. електрическа тротинетка, която действително е индивидуално електрическо превозно средство. След като е образувано досъдебно производство, е изготвена автотехническа експертиза, заключението на която е цитирано в прекратителното постановление на прокурора. Според същото „предвид установените технически параметри на превозното средство, то подлежи на регистрация“. Предвид така събраните доказателства, АНО е достигнал го правилния извод, че спрямо жалбоподателя следва да се реализира административнонаказателна отговорност, тъй като е управлявал МПС, което е трябвало, но не е било регистрирано по надлежния ред.

Чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда кумулативно две наказания - „лишаване от правоуправление за срок от 6 до 12 месеца“ и „глоба от 200 лв. до 500 лв.“ за водач, управляващ моторно превозно средство, което не е регистрирано.

Видно от справката за нарушител/водач, жалбоподателят не е правоспособен водач и не притежава СУМПС, затова и не може да бъде лишен от право да управлява МПС. АНО правилно е наложил само едното административно наказание – „глоба“, която е в минимален размер и за съда не съществува възможност да я намалява повече. В случая не намира приложение и чл. 28 от ЗАНН, касаещ маловажните случаи на административни нарушения. Това е така от една страна, защото императивната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП забранява приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушенията на ЗДвП. От друга страна, видно от справката за нарушител/водач, С. е санкциониран неколкократно през 2024 г. за нарушения на ЗДвП. Две от издадените му наказателни постановления са именно за нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, извършени със същото МПС – електрическа триколка. Същите не са обжалвани и са влезли в сила /л. 19 и 20 от делото/. При това положение дори да липсваше нормата на чл. 189з от ЗДвП, не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Затова и издаденото НП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-02944

001068 от 22.10.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР Монтана, РУ - Лом, с което на Ж. П. С. от гр. Лом, у***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началник Сектор в ОДМВР Монтана, РУ – Лом, за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5