Решение № 1992 от 24.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1992 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20221100513103 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ****, чрез юрк. П.Х. срещу отказ, постановен на 01.11.2022 г. на ЧСИ Г.Д. да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20227810400749.

Частният жалбоподател излага, че на 20.04.2022 г. с преводно нареждане е платил по банковата сметка на взискателя И.Г.И. в евро в „П.И.Б.“ АД с IBAN **** сумата 893,75 евро, представляваща равностойността в евро по официалния курс на БНБ /1,95583 лв. за 1 евро/ на сумата от 1 748,01 лв. – присъдени разноски по в.т.д.№ 506/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив., преди образуване на изп.дело № 20227810400749, за което е представил преводно нареждане за наредената сума с приложен към него отчет по сметката на взискателя.

Заявява, че твърденията на взискателя, че сметката му в евро в „П.И.Б.“ АД е закрита, поради нейното необслужване са неверни, тъй като от справка в регистъра на банкови сметки и сейфове на БНБ от 15.04.2022 г. се установява, че за периода 15.04.2017 г. 15.04.2022 г. това е единствената незакрита банкова сметка на взискателя. Претендира разноски.

Взискателят по изп.дело И.Г.И., чрез адв. С.Ч. оспорва жалбата, като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Заявява, че действително длъжникът е изплатил задължението си по банкова сметка на посочената дата, но тази банкова сметка била в евро, 1 а задължението по изп.лист било в лева. Твърди, че длъжникът е бил уведомен по електронен път как да се изплати задължението към взискателя, поради което и счита поведението му за недобросъвестно.

ЧСИ Г.Д. е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20227810400749 на ЧСИ Г.Д., рег.№ 781 КЧСИ с район на действие СГС е образувано по молба на взискателя И.Г.И., ЕГН **********, чрез адв. С.Ч. въз основа на изпълнителен лист № 260077, издаден на 16.06.2022 г. от Окръжен съд - Стара Загора, Търговско отделение, 1 състав, по търг.дело № 143/2020 г., срещу „П.И.Б.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, за заплащане на сумата 1 748,01 лв., представляваща разноски по заплащане на държавна такса за въззивното производство.

На 18.10.2022 г. е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение за сумите по изпълнителния лист в размер 1 748,01 лв., ведно с таксите и разноските по изпълнителното дело, възлизащи на 314,21 лв., както и за адвокатски хонорар 400 лв. С поканата длъжникът е уведомен и за наложен запор на вземанията му в „Българска народна банка“.

По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 14133/20.10.2022 г. от длъжника „П.И.Б.“ АД за прекратяване на изпълнителното дело, поради плащане на дълга преди образуването му. Към молбата, длъжникът прилага заверен препис на платежно нареждане от 20.04.2022 г. за изплатена по сметка на взискателя в „ПИБ“ АД сума 893,75 евро както и писмо до ЧСИ, ведно с отчет по сметката на взискателя.

На 31.10.2022 г. взискателят, чрез своя пълномощник, подава становище с вх. № 14616, за оставяне без уважение на гореописаната молба, ведно с приложена кореспонденция между пълномощника на взискателя и служител на длъжника.

С резолюция от 01.11.2022 г., ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело. Длъжникът „П.И.Б.“ АД е уведомен за резолюцията на ЧСИ чрез връчено съобщение на 04.11.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима, а по същество е и основателна.

Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния 2 лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентост по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства.

Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно - плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

Процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя и обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция или в банката е ирелевантно за прекратяване на изпълнението. Достатъчно е да се установи, че взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което следва да е надлежно уведомен.

След внасяне на сумата по банковата сметка на кредитора /в хипотеза, при която сумата е внесена директно по банковата сметка на длъжника/, длъжникът вече не може да се разпорежда с нея, а това право преминава върху взискателя от този момент, поради което е без правно значение кога последният ще го упражни. В тази хипотеза основателността на искането по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е обусловено единствено от представяне на доказателства само за факта на внасяне на сумата по банковата сметка на името на взискателя. В хипотеза, когато длъжникът нарежда паричен превод на името на взискателя, приложение намира изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за доказване не само на внасянето, но и на получаването на сумата от взискателя. За да бъде прието, че плащането на парична сума чрез внасянето по банкова сметка е с погасителен ефект, е необходимо то да бъде извършено по банкова сметка на длъжника.

В разглеждания случай по делото не е спорно обстоятелството, че паричната сума, предмет на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, е преведена по банкова сметка на взискателя И.Г.И. в евро в „П.И.Б.“ АД с IBAN ****. От представените доказателства е видно и че същата не е закрита, както неоснователно твърди взискателят. Не е спорно също, че банковата сметка на кредитора е надлежно заверена преди образуване на изпълнителното производство, с което е изпълнен фактическият състав по чл. 305 ТЗ при безкасово плащане.

Основното спорно обстоятелство между страните е дали извършеното плащане има погасителен ефект при въведени от взискателите възражения за недобросъвестност на банката-длъжник, основани на обстоятелството, че сумата е внесена в евро, а не в лева.

Настоящият съдебен състав счита, че съдебният изпълнител при преценка наличието на 3 предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК не разполага с правомощието да решава въпроса относно добросъвестността на длъжника в аспекта на така наведените възражения. От това следва извод, че и при осъществяване на съдебен контрол по реда на чл. 435 ГПК, сезираният съд също не разполага с правомощието да решава възникналия между страните спор на плоскостта на релевираните възражения. Достатъчно е да се установи, че процесната парична сума е постъпила по банковата сметка на кредитора и последният е уведомен за това плащане, тъй като нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК не поставя изисквания в каква валута да е преведената сума, още повече при фиксираният курс евро – лева и наличие на банкова сметка в евро на взискателя.

По изложените съображения се налага извод за неправилност на обжалвания акт, поради което същият следва да се отмени. Доколкото прекратяването като процесуално действие във фазата на изпълнителното производство се извършва с постановление на органа на изпълнението, който извод се налага по аргумент от нормата на чл. 433, ал. 1 и, ал. 2 ГПК и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнителното делото, тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне на ЧСИ Г.Д. с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се установи, че са налице законовите предпоставки за това.

По отношение на разноските:

Жалбоподателят претендира присъждане на сторените по делото разноски и съобразно изхода на спора такива се дължат. В разглеждания случай жалбоподателят е представляван от юрисконсулт, поради което има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно която за получаване на документи и книжа по дела и изготвяне на жалби или възражения възнаграждението е от 50 до 120 лв. Настоящият съдебен състав счита, че следва да присъди в полза на банката-жалбоподател юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лв., при съобразяване на вида и количеството на извършената дейност. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят и сторените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. или общият размер на дължимите разноски възлиза на сумата от 75 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА по жалба на длъжника „П.И.Б.“ АД разпореждане, обективирано в съобщение, 4 изх. № 12273/01.11.2022 г., с което е отказано прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК на изпълнително дело № 20227810400749 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, за съответно произнасяне по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. ****, офис Е, чрез адв. С.Ч., да заплати на „П.И.Б.“ АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 и, ал. 8 ГПК, сумата от 75 лв. разноски в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5