Решение № 11 от 05.04.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. С.З. , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело № 20205500103082 по описа за 2020 година

Производството е на основание чл.124, ал.1 и чл. 537, ал.2 ГПК.

Постъпила е искова молба от Р. К. Ж., Х. В. Г., двете от гр.С.З. и Т. В. Ж. от гр.С., чрез адв. С.Л. К. от АК – С.З. против Община С.З.. Ищците сочат, че са съсобственици на основание правна сделка и наследство на недвижим имот, представляващ апартамент № 7, с изложение запад-юг, намиращ се на 4 етаж, вход „А“ на жилищния блок, находящ се в гр. С.З., ул. „*********“ № 121, целия апартамент с площ от 81.62 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня с кухненски бокс, баня, клозет, антре и балкони, при граници съгласно нотариален акт: от север-двор на блока, от запад - ул. „*********“, от юг - улица „*********“ и от изток - стълбище и ап. на Г.С. К., заедно с избено помещение № 21 при граници: от юг -ул.“*********“, от север - коридор, от изток - мазе на К. и Г. К.и и от запад—мазе на А. и Т.Н., заедно с таванско помещение № 22, при граници: от юг - ул. „*********“, от север-коридор, от изток-таван на Н. и М.М. и от запад - таван на П.и П.Г., заедно с 4.51 % идеални части от общите части на сградата и от общите помещения, а именно: сушилня с граници, съгласно нотариален акт: от изток- таваните на Х. и Т.Т. и Г.С. К., от север- двор на блок, от юг- ул. „*********“ и от запад - ул.„*********“, заедно с 4.51 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място, в което е построен жилищния блок, намиращо се в гр. С.З., ул. „*********“ № 121, цялото с площ от 1320 кв.м., представляващо съгласно нотариалния акт парцел VI ГОНС от квартал 18“б“, блок 1 по плана на гр. С.З. при граници: от юг-ул.“*********“, от изток 1

- ул. „********“, от запад - ул. „*********“ и от север-парцел VII-1382 и парцел V1397, обективиран в Нотариален акт № 41, том XXIX, дело № 7112 / 04.12.1997 г. по описа на Нотариус при Ст.РС, вписан вх. Peг. № 6851, том.63868 и 63871. Според Схема № 15-892411/29.09.2020 г. изд. от СГКК- С.З., представлява л самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. С.З., област С.З., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-181/07.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелен обект от 15.08.2013 г. с адрес на имота: гр.С.З., ул.„*********“ ***** Самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сградата с идентификатор *** и с предназначение Жилищна сграда- многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Предназначението на самостоятелния обект е: жилищеапартамент, брой на нива - 1, с площ от 81.62 кв.м. Прилежащи части: избено помещение № 2 1 и таванско помещение № 22 при граници на ниво 1 и при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта-няма.

От съдържанието на нотариалния акт било видно, че общия им наследодател В.Т. Ж. в режим на СИО, въз основа на правна сделка, по време на брака си с първия ищец - Р. К. Ж., възмездно придобил 2/3 ид.част от недвижим имот- Апартамент № 7 предмет на представения Нотариален акт № 41, а Х. В. Г. и Т. В. Ж. се легитимират за съсобственици на процесния имот, въз основа на наследствено правоотношение от баща им В.Т. Ж., б.ж. на гр. С.З. починал на 04.07.2010. Твърдят, че през месец март 2020 г. получили Писмо изх. № 10-11 - 3630/ 25.03.2020 г. на кмета на Община - С.З., с което били поканени в 30 дн. срок да освободят и предадат владението на ответника Община С.З. на съсобствения им апартамент №7, находящ се в гр. С.З., ул.”*********” *****, ведно с принадлежащите таван № 22 и мазе № 21, отразен по кадастралната карта с идентификационен № *** - актуван за частна общинска собственост с Акт № 01357 / 21.02.2001 г. на основание чл. 5, ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и чл. 3, ал.3 от ЗОС, позовавайки се на влязло в сила съдебно решение № 5508/18.08.2000г. по административно дело № 886/2000 г. на ВАС на РБ.

Твърдят, че с протоколно решение № 24/ 10.03.1960 г. на ИК на ГОНС-С.З. бил отчужден за жилищно строителство по ЗПИНМ недвижим имот - дворно място от 165 кв.м. цялото от 330 кв.м., заедно с паянтово постройка в него, представляваща част от имот с пл. № 971 в кв.61б по стар план на гр. С.З., находящо се на ул.„***********собственост на Т.Ж.Т. - починал на 11.07.1991 г. На стр. 14, раздел 9-Е от същото решение било посочено, че били удовлетворени възражения вх. № 1147/03.02.1960г. и вх. №1799/ 20.02.1960г. на отчуждения собственик Т.Ж.Т., относно дворно място пл. № 971, да получи имотно обезщетение, чрез вещно право на строеж в жилищен блок.

2

Съгласно оценителен протокол № 36/ 31.03.1960г. - съставен на основание §42 във вр. с чл. 87 от Правилника за планово изграждане на населените места за отчуждената собственост на Т.Ж.Т. била изготвена тарифна оценка в размер на 18 349.00 лева /неденоминирани/, след паричната реформа от 01.01.1962 г. -1839 лв. След реализиране на предоставеното вещно право на строеж бил издаден констативен нотариален акт № 24, том VIII, н.д. № 2029 / 1966 г. от Нотариус при Ст.РС, съгласно приложените писмени доказателства от СП „Жилищно строителство” С.З. на процесния Апартамент № 7, находящ се на предходен /стар/ административен адрес в гр. С.З. , ул.

„********** с площ от 81.62 кв.м., заедно с мазе № 21 и таванско помещение № 22, лигитимиращ и признаващ за собственици на апартамента съпрузите Т.Ж.Т. и Х.С.Т., които придобили имота по изплатена строителна стойност в размер на 6 990.59 лв. За отстъпеното в обезщетение право на групов жилищен строеж, придобилите собственост заплатили допълнителна цена в размер на 5 151.59 лв., представляваща разликата между цената на отчуждения имот и отстъпения в обезщетение. Настоящият случай попадал в приложното поле на чл. 6, ал.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. в който изначално бил заложен механизъм, предвид разпоредбата на чл. 5, ал.1 от закона за двустранност на реституцията, с цел да се елиминира възможността за неоснователно обогатяване. Видно от съдържанието на представения Нотариален акт № 41, том XXIX 7112/ 04.12.1997г. по описа на нотариус при РС-С.З., преживялата и обезщетена праводателка- Х.С.Т. прехвърлила на сина си В.Т. Ж. срещу договор за издръжка и гледане собствените си 2/3 ид. части от процесния недвижим имот Апартамент № 7, целия с площ от 81.62 кв.м., находящ се в гр. С.З., ул.”*********” *****, ведно с принадлежащите таван № 22 и мазе №21. От правна страна, проведеното административно производство по отмяна на отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и другите благоустройствени закони, по заявено искане с вх. № 94.00-4516 / 12.03.1998г. от молителя Х.С.Т. не произвело действието си и неговият вещно-правен ефект не бил проявен с отмяната на отчуждаването, съгласно Решение № 5507/ 18.08.2000 г.по а.д. № 886/2000 г. на ВАС, тъй като 2/3 ид. части от процесният апартамент, получен като обезщетение от Т.Ж.Т. и Х.С.Т. бил отчужден и преминал в патримониума на В.Т. Ж., съответно на съпругата му, по силата прехвърлителна правна сделка. Тълкуват разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и другите благоустройствени закони. Сочат, че към момента на заявено искане с вх. № 94.00-4516 / 12.03.1998 г. на Община С.З. за отмяна на отчуждаването, обезщетеният собственик - Х.С.Т., не притежавала вещно право на собственост, на полученото имотно обезщетение- процесния апартамент, тъй като 2/3 ид.части от същият били прехвърлени, възмездно чрез правна сделка на трето лице. Считат, че искането на правоимащият обезщетен собственик за отмяна на отчуждаването не рефлектирало по отношение на лицето, придобило вещни права, в резултат на възмездна правна сделка с отчуждения имот. Реституцията имала двустранен характер, 3 доколкото след връщане на отчуждения имот в патримониума на лицето (респ. неговите наследници), от които бил отнет, предоставеният в обезщетение имот ставал общинска собственост. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. произвеждала правно действие само при валидна отмяна на отчуждаването, а такава щяла да бъде налице само ако било спазено правилото по чл. 7 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., какъвто не бил настоящия случай. Тъй като това условие не било налице, отмяната на отчуждаването не била настъпила за правата на заявителите-молители, а ОбщинаС.З. не се явявала собственик на процесния имот на релевираното по чл. 5, ал.1 от ЗВСВНОИ придобивно основание. - /чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй като фактическата власт върху процесния имот се упражнявала от тримата съсобственици при наличието на противопоставимо на Община - С.З. правно основание. Отмяната на отчуждаването на основание ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС можело да бъде постановена, както с административен акт - заповед (решение) на кмета на общината, така и със съдебно решение по жалба срещу отказ на кмета на общината. Съдебната практика била безспорна, че съгласието на молителя за връщане на полученото обезщетение не било елемент от Фактическия състав за отмяната на отчуждаването, поради което, както административният орган, така и съдът не дължали произнасяне в акта за отмяна на отчуждаването по въпроса за връщане на обезщетението. Причината за това било обстоятелството, че Законът (чл. 7, ал. 1 и ал. 2) въздигнал изискването претендиращият отмяната на отчуждаването да притежава отстъпения в обезщетение имот като условие за допустимост на искането по чл. 4 от закона, както и обстоятелството, че при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти ставали държавна (а след изменението на чл. 5, ал. 1 с ДВ, бр. 96 от 1999 г. - общинска собственост) по силата на решението за отмяна, съответно - решението за отмяна на отчуждаването влизало в сила от момента на възстановяване на полученото парично обезщетение (чл. 6, ал. 1). Поставеният за разглеждане въпрос визирал хипотеза, при която, в противоречие с чл. 7, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС било заявено искане по чл. 4, въпреки че молителят не притежавал в патримониума си получения в обезщетение имот или разпоредил същия чрез сделка на трето лице, преди постановяване на решението за отмяна на отчуждаването. По своя характер реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС съставлявала сложен юридически факт, включващ в състава си като елемент решението за отмяна на отчуждаването, чието вещно- правно действие настъпвало под отлагателно условие - да се възстанови в патримониума на Държавата (Общината) дадено имотно/ парично обезщетение. Едва при сбъдване на отлагателното условие настъпвала реституцията върху отчуждения по благоустройствените закони имот. В случая, когато била постановена отмяна на отчуждаването, но към момента на отмяна на отчуждаването, молителят по чл. 4 не бил собственик на даденото му имотно обезщетение, фактическият състав на реституцията оставал незавършен и не 4 настъпвало желаното от молителя правно действие - възстановяване на собствеността върху отчуждения по благоустройствените закони имот. Наведени са твърдения, че така даденото разрешение не влизало в противоречие с разпоредбите на чл. 297 ГПК, чл. 299, ал. 1 ГПК и чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, защото актът за отмяна на отчуждаването не включвал произнасяне по въпроса за връщане на полученото обезщетение. По тази причина извършването на преценка, по повод на предявен пред съда спор за собственост - било върху отчуждения имот, било върху отстъпения в обезщетение имот, дали е завършен фактическия състав на реституцията или не, не съставлявало пререшаване на разрешен от съда спор. Цитира съдебна практика на ВКС. Между страните по административното дело, субективното право, създадено от административното решение /по чл. 173, ал. 1, изреч.1 АПК/, не се ползвало със СПН, защото принципно административните актове, влезли във формална сила, не се ползвали със СПН. Те били само изпълняеми (чл. 267 вр. чл. 268, т. 1 АПК) и неотменими (чл. 99 вр. чл. 237 АПК). Решението на административния съд не формирало сила на пресъдено нещо по отношение на неучаствалите в административното дело лица, последните можели да оспорват правните последици на акта при общите правила на чл. 17, ал. 2 ГПК.