Определение № 2111 от 12.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2111 гр. София, 12.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20228002104802 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Т. чрез адв. Л. Ш. от ВАК ,срещу решение №64 от 10.05.2022г по в.гр.дело №330/2020г. на Апелативен съд –Варна По реда на чл. 422 ГПК ,след възражение на длъжника и понастоящем касатор при издадена заповед по чл.417 ГПК ,с иска на П. С. Ф. е предявено за установяване вземане в размер на 53333,33 евро,като искът е уважен от първоинстанционния съд до размера на сумата 52444,51 евро ,а от въззивни съд ,след частична отмяна на решение №203 от 14.02.2020г по гр.д №1323/2019г на Варненски РС,потвърдено в останалата част - до пълния заявен размер. Вемането представлява част от цената на недвижим имот в [населено място] ,продаден на ответника Б. Н. Т. с нот. акт от 03.06.2008г за сумата 128 000 евро. Продавачи са Б. С. Ф. , починал на 11.08.2015г и ищцата П. С. Ф.,която е и единствен наследник по закон да първия прехвърлител. По сила на договора за покупко- продажба задължението на купувача Б. Н. Т. е да я плати на 144 равни месечни вноски ,всяка от 888,89 евро , за срок от 12 години.Предмет на иска са падежираните вноски за периода 03.09.2013г - 03.08.2018г, общо 60 на брой. Първоинстанционният съд неправилно е изчислил броя на вноските които не са погасени и се претендират , поради това е отхвърлил иска за една от тях. Възраженията на ответника в отговора на исковата молба са ,че до смъртта на прехвърлителя Б. Ф. дългът е обслужван и са постигнати уговорки с погасителен ефект ,както и че искът за процесните вноски е погасен по давност,която е кратката по чл.111 ЗЗД поради периодичния характер на плащанията. Искът е предявен чрез адв.С. В. като пълномощник,като в хода на въззивното производство ищцата,предявила иска лично и като наследник на покойния си брат , също е починала.По отношение на нейните наследници по закон /роднини от трета и четвърта степен / ,издирени и конситуирани, искът е отхвърен , уважен е в лицето на двама 1 правоприемници,легитимирали се по извършено от ищцата нотариално завещание /чл.16, ал.1 ЗН/.Единият от тях е от кръга наследници по закон П. Д., а другият е пълномощникът при завеждане на делото адв. С. В.. Тогава инцидентно от ответника-жалбоподател е повдигнат спор за належността на овластяването още при завеждане на делото Ответникът е оспорил и действителността на завещанието ,поради неспазване на предписана от закона форма ,липса на предмет ,противоречие с добрите нрави и евентуално поради унищожаемост заради невъзможност за разбиране и ръководене действията на завещателката и поради крайна нужда. Въз основа на събраните от въззивния съд доказателства,допуснати по всички твърдения , включително разпит на свидетели,на нотариуса пред който завещанието е извършено устно и предвид заключението по приета съдебно-медицинска експертиза ,завещанието е прието за действително и произвело действие ,като въззивният съд,отхвърляйки възраженията за нищожност , е зачел процесуалноправните и материалноправни последици при постановяване на решението.Въззивният съд е приел за доказани 9бр.плащания по банков път от ответника за периода до 14.05.2009г и частично погасяване на задължението.На свой ред е приел да се установяват и уговорки при условията на чл.65,ал.1 и чл.66 ЗЗД -ползване на лек автомобил от продавача Ф. вместо предаване на пари, общо за 1633 дни до м.април 2013г,като разликата/1738лвмесечно/ оставала като задължение за заплащане в брой. По този начин дължимата към продавача Ф. сума била частично погасена до 35 637,65 евро,тъй като показанията на доведените свидетели М. и Д. не са убедили съда ,че разликата е била заплащана.Аналогична уговорка с продавача Ф. ,но не и с ищцата е приета за установена чрез заплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг за л.а марка „Пежо” ,сключен от Б. Ф. с лизингово дружество на 03.04.2013г. Плащания са осъществявани до 01.10.2015г, общо заплатената сума от 10797,02 лв е зачетена /,до 30 117 ,22 евро/. Именно първоначалната ищцата е придобила /закупила / лизинговия автомобил на 14.03.2016г.Не са зачетети като намаляващи дълга 2 бр. разписки за платени 1000 лева от ответника Т. на пълномощника на ищцата В. , които последният се задължил да й предаде ,тъй като не е установено основание за това плащане. Така е прието ,че към настоящия момент общата дължима сума е 94 117,20 евро, дългът е на ответника.

Заявлението е било подадено на 13.08.2018г включвало е и падежираната вноска за този месец ,считано назад ,са заявени дължимите вноски за период от пет години/с начална дата 03.09.2013г/. Срокът от 12 години по договора за покупко- продажба за плащане на цената на части /вноски от 888,89 евро месечно/е изтекъл след завеждане на иска.Възражението на ответника ,че към исковата претенция следва да се приложи кратката тригодишна давност ,въззивният съд на свой ред е намерил за неоснователно,тъй като не се касае за периодични плащания ,а за цена при покупка и както еднократно се придобива собственост ,така и еднократно се плаща цената,като уговорката за нейното разсрочване в отклонение от чл.66 ЗЗД ,която норма съдържа диспозитивно правило,не превръща задължението в повтарящо се и не му придава характера на периодичност по смисъла на ТГР №3 от 18.05.2012г на ОСГТК .

В касационната жалба се изтъкват съществени процесуални нарушения при 2 продължаване на процеса от двамата наследници по завещание, неправилно приети за легитимирани Оплакването е че не са обсъдени всички доказателства за пороците на завещанието и доказателствата за погасяване на задължението,в нарушение на материалния закон не е приложена кратката погасителна давност. Към касационната жалба е приложено изложение , формулирани са въпросите :

- за задължението на въззивния съд да обсъди и анализира относимите доказателства по делото поотдално и в съвкупност ,да посочи критериите които ползва при преценката на ,както и доводите и възраженията и оспорванията на страните

-за предметния обхват на проверката на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иск при направено оспорване за ненадлежно учредена представителна власт на процесуален представител

-налице ли е периодично плащане /чл.111 б.”в” ЗЗД /при договор за покупко продажба ,с който е уговорено предварително заплащането на цената да стане на отнапред определени равни погасителни вноски на определени дати Дали постигната допълнителна уговорка за изменение вида на изпълнението – да се заплащат вноски по договор за финансов лизинг в полза на кредитора , се отразяват на характера на плащанията , превръщат ги в периодични , променят срока на погасителната давност

-за задължението на въззивния съд да приложи императивна материалноправна норма – чл.24,ал.2 ЗН Представлява ли нарушаване на изискването нотариусът да запише волята на завещателя,изявена устно и непосредствено пред него, възпроизвеждането на прочетени от личните карти имена и ЕГН на лица , в полза на които е завещанието,при наличие на говорни и двигателни затвуднения.

- относно задължението на съда да обсъди заключение на съдебна експертиза съвкупно с другите доказателства.

По всички въпроси се сочи основание по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК По първия въпрос се изтъква противоречие с множество решения на ВКС /реш. № 248/2020г на 4-то г.о ,реш. 125/2020г и др/ тъй като съдът не е обсъдил изтъквано от защитата противоречие при показанията на един от свидетелите ,а ги е за безпротиворечиви и не е обсъдил всички доводи за нищожност на завещанието ,а по отношение свидетества за извършени плащания не есъпоставил определени показания , които биха обосновали друг извод .

По втория въпрос противоречието е с реш. № 227/2014г по гр.д №6590/2013г на ВКС и др,,според която практика надлежната процесуална легитимация е абсолютна предпоставка за допустимост на иска ,докато въззивният съд е лишил ответника от правото да я оспорва и се е позовал на съдебна практика,формирана за различен случай.

По третия въпрос защитата счита,че характеристиките на понятието „периодично плащане” дадени с ТР №3/18.05.2012г на ОСГТК ,съответно приложени водят до обратен на направения от въззивния съд извод,който се е позовал на белези,каквито не са предвидени в закона Противоречието е с изведените по тълкувателен път критерии–единен правопораждащ факт ,изискуемост настъпваща за вноските поотдело, делимо задължение /което следва от чл.66 ЗЗД /. Погрешният извод за неделим характер на задължението е 3 преодолян в практиката,затова противоречието е и с решение № 103/2013г по т.д № 1200/2011 на ТК ,а еднородността на едната престация не е пречка за възприемане периодичен характер на насрещната – реш. №65/2017г и реш. №89/2017г на Второ т.о ТК на ВКС .

По четвъртия въпрос противоречието е с реш.№191/2019г на Първо г.-о и реш. № 322/2011г по прилагането на чл.24, ал.2 ЗН. Относно правило за форма съдът осъществява и служебен контрол –реш. № 208/2015г на ВКС.

По последсния въпрос се изтъква противоречие с практика на ВКС , формирана по прилагането на чл. 202 ГПК- реш. № 267/2014г , реш. № 124/2020г, реш. № 117/21г,реш. № 252020г на ВКС .

Поддържа се и очевидна неправилност на въззивото решение .

В отговор ответниците по жалбата П. Д. Д. и С. Г. В. изтъкват ,че съдът е обсъдил показания по отношетние на състоянието на завещателката ,които в действителност са безпротиворечиви и са обсъдени показанията на всички свидетели.Изменение в предмета на договора не моге да се доказва със свидетели ,а и по отношение на ищцата то не е доказвано и не е настъпило.Няма противоречие с установената практика на ВКС по втория и третия въпрос .Надлежно представителство е установеноПървата и основна характеристика на периодичните плащания е като самостоятелни задължения ,а не като части от едно задължение ,каквото е да се плати цената на продавача Връзката с насрещното задължение също се съобразява според приетото в ТР №3/2012г ОСГТК.По следващия въпрос се изтъкна неотносима практика на ВКС ,за случаи при които завещател не е изразявал устно волята си пред нотариуса,докато в настощия случай е обратното. Заключението на експертизата е обсъдено съвкупно с останалите доказателства .

След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване

Процесуалноправните въпроси за задълженията на съда да обсъди релевантните доказателства и доводите на страните , да се обсъдят съвкупно събраните по делото доказателства, произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Р България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК и е изяснен в съдебната практика на ВКС , част от която изтъкната в изложението .При допускане на касационно обжалване е изтъквано основанието по чл. 280 ал.1 ГПК по отношение на въззивни решения, в които не е отговорено на всички доводи, обуславящи за крайния резултат при решаващата дейност на съда (реш.№331 от 2010г по гр.д № 257/2009ІVг.о ,реш.№65/2010 гр.д 4216/2008г ІV г.о,реш. № 60215/2021г на Трето г.о,изтъкнато от защитата и цитираната в него практика на ВКС ),или не е посочено точно и ясно върху кои доказателства съдът основава приетата за установена фактическа обстановка (реш.№217/2011г,гр.д №761/2010г, реш. №125/2020г на Второт.о на ВКС и др. ) ,включително ако се касае за противоречиви свидетелски показания (реш.№176 от 2011, ІV г.о). Според задължителните указания в ППВС №7/65г. и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като втора 4 инстанция по съществото на правния спор.

Противоречие и формираната практика на ВКС по повдигнатия процесуалноправен въпрос въззивния съд не е обективирал в решението си ,след като мотивирано е изтъкнал обстоятелствата, изключващи претиндираните от страната доказателствени изводи ,или правни последици. На доводът ,че завещанието е нищожно поради липса на предмет е отговорено като е изтъкнато ,че в случая завещанието е универсално. Снетите показазания на свидетелите по делото не илюстират противоречие относно възможността завещателката за разбира действията си и ръководи постъпите си при показания на един от тях , /рехабилитатор в Дома за възрастни хора в който ищцата е била настатена/ , че при нея е била нужна асистенция и помощ , за да сгъва и разгъва основните си стави ,да сяда и става , затова съдът следвало да приеме за недостоверно П. Ф. да е била физически способна ,например да пие вода от бутилка ,или лично да подаде или вземе с ръка вещи или документи. От насрещната страна не е оспорван фактът,че към момента на съставяне на завещанието ищцата .Ф. е била обездвижена в следствие на инсулт и на легло. Обсъждането или необсъждането на едно доказателство като довод за порок при решаваща дейност, или за противоречие с установената практика на ВКС ,следва да се основава на обективното съдържание на решението и на относимост към изтъкваните факти ,като релевантни за спора. Касаторът настоява да се възприемат негови интерпретации и изводи за вързки между засвидетелствани факти,противоположна на оценката на доказателствата, дадена от съда по вътрешно убеждение.