Решение № 3034 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3034 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100504577 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца Д. И. Х. срещу решение №1587 от 31.01.2025 г., постановено по гр.д. №30971/2024 г. по описа на СРС, 72 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Макроадванс“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сума в общ размер на 6181,49 лв., от която: 2881,68 лв. главница; 1405,70 лв. лихва за периода от 01.05.2010 г. до 04.12.2012г.; 490,54 лв. законна лихва върху просрочената главница за периода от 05.12.2012г. до 07.08.2014г., ведно със законната лихва до погасяване на главницата; 95,56 лв. заплатена държавна такса по ч.гр.д. №623/2014г.; 398,00 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №623/2014г., за които е издаден Изпълнителен лист от 01.10.2015г. по ч.гр.д. №623/2014г. по описа на Районен съд Костинброд и 95,56 лв. държавна такса по гр.д. №757/2014г.; 564,45 лв. юрисконсултско възнаграждение по гр.д.

№757/2014г.; и 250 лв. депозит за вещо лице гр.д.№757/2014г., за които суми е издаден Изпълнителен лист от 01.10.2015г. по гр.д.№757/2014г. по описа на Районен съд Костинброд, претендирани по изп. дело №20168410402705/2016 по описа на ЧСИ Н.М., peг.

№841 на КЧСИ.

Съдът е сезиран и с частна жалба вх. № 242759/11.07.2025 г. на ищеца Д. И. Х. срещу определение №25837 от 13.06.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр.д.

№30971/2024 г. по описа на СРС, 72 състав

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението с довода, че взискателят многократно е допускал да изтече двугодишния срок за прекратяване на делото поради перемция, вкл. и като не е дал необходимите правомощия по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, поради което давността за вземанията е изтекла. Моли решението да бъде отменено и вместо него предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

1

С подадената частна жалба ищецът поддържа, че неправилно районният съд е оставил без уважение искането му присъдените на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение да бъдат намалени.

Въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в който излага подробни съображения за правилността на обжалваното решение като поддържа, че взискателят е извършил множество изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство като е видно, че между всяко едно от тях не е изтекъл от срок от две години, а още по малко от пет години. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

С подадения отговор на частната жалба моли определенито да бъде потвърдено като правилно.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно като краен резултат, а във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи следното:

Между страните по делото не е спорно, че въз основа на влязло в сила решение по гр.д.

№757/2014 г. по описа на РС – Костинброд, респ. влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №623/2014 г. по описа на РС Костинброд в полза на настоящия ответник „Макроадванс“ АД са издадени изпълнителни листове за процесните суми. За принудителното събиране на вземанията с молба на взискателя „Макроадванс“ АД е образувано изпълнително дело №20168410402705/2016 г. по описа на ЧСИ Н.М..

По делото е прието копие на образуваното изпълнително дело като видно от книжата по него след образуването му са предприети валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността: 17.03.2016 г. - налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, на 11.07.2017 г. налагане на запор върху дружествени дялове на длъжника в „Миркам“ ЕООД ЕИК 126743300, на 25.07.2017 г. –налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника, получавано от „Леганет“ ООД, на 15.01.2018 г. - налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка Пиреос България“ АД, на 24.08.2018 г. насрочен опис на движими вещи на длъжника, както и на 12.09.2019 г., за които действия следва да се отбележи, че са предприети въз основа на редовна молба от взискателя и представляват активно поведение на взискателя, насочено към конкретно имущество на длъжника, поради което несъмнено прекъсват давността без оглед дали впоследствие описът е бил извършен. Давността се прекъсва с всяко искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ, което поражда правни последици за редовно сезиране на съдебния изпълнител. (така в решение № 33 от 02.02.2026 г. по т.д. №577/2025 г. на ВКС).

Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се 2 прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение“. В тази връзка предприетите от съдебния изпълнител с разпореждания от 24.08.2018 г. и 12.09.2019 г. насрочвания на описи на движими вещи на длъжника са годни да прекъснат давността изпълнителни действия (така в решение № 50007/27.05.2025 г. по гр.д. №3954/2020 г. на ВКС) и ако няма последващо прекъсване, давността ще изтече на 12.09.2024 г. В случая обаче с молба от 01.04.2022 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да направи справка за регистрирани моторни превозни средства на името на длъжника, както и справка за наличие на трудови договори, по отношение на които да бъде наложен запор на трудовите му възнаграждения. Давността отново е била прекъсвана на 04.04.2024 г. с насрочване на нов опис на движимите вещи на длъжника, а с разпореждане от 05.04.2022 г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на Д. И. Х., получавано от неговия работодател „Перфект Енерджи Хоум“ ООД. На 04.06.2024 г. е издадена обезпечителна заповед по гр.д. №30971/2024 г. по описа на СРС, 72 състав за спиране на изпълнителното производство и от този момент нататък давността за вземанията е спряла да тече предвид лишаване на взискателя от възможността да предприема активни действия, насочени към удовлетворяване на вземанията му.

От изложеното следва, че давностните срокове относно вземанията, предмет на настоящия отрицателен установителен иск са били многократно прекъсвани т.е.-преди да е изтекъл съответният давностен срок е извършвано изпълнително действие по инициатива на взискателя, от датата на което е започвала да тече нова давност-чл.117 ал.1 ЗЗД както за главницата, така и за лихвите и разноските.

Относно възражението във въззивната жалба, че взискателят е допускал в хода на изпълнителното производство многократно да изтече двугодишен период, след който изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да се посочи, че от данните по делото не се установява твърденият период на бездействие на кредитора, а напротив периодично са депозирани молби за предприемане на конкретни изпълнителни действия, поради което делото не е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Независимо от гореизложеното за пълнота следва да се посочи, че съгласно дадените в ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС разяснения кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемирано дело да приложи изпълнителен способ кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като правните им последици са различни.

Следователно до датата на процесната искова молба 30.05.2024 г., процесните вземания не са погасени по давност, тъй като между предприетите изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство, както и между последното изпълнително действие и датата на исковата молба не е изтекъл петгодишният давностен срок, т.е. предявените от ищеца отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като е достигнал до същия краен резултат, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

По частната жалба на ищеца

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на ищеца да намали присъдените в размер на 200,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответното дружество до сумата 100,00 лева с довода, че присъдените разноски са съобразени 3 с цената на иска и предприетата по делото защита.

Настоящият въззивен състав като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК когато юридическите лица са защитавани от юрисконсулт им се присъжда възнаграждение, определено от съда при съобразяване чл.

37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП. В случая съдът прецени извършените от процесулания представител на ответника действия в защита неговите интереси – подаване на отговор на исковата молба, явяване в насроченото открито съдебно заседание и изготвяне на становище по делото и като съобрази липсата на фактическа сложност на делото, намира, че на ответника следва да му се присъди възнаграждение в минимален размер, който към датата на приключване на устните състезания пред районния съд според приложимата редакция на чл. 25 НЗПП (изм. ДВ бр. 74 от 2021 г.) е в размер на 100,00 лева, поради което молбата на ищеца е основателна и присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство следва да бъде намалено до сумата 100,00 лева.

По разноските

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия, който претендира такива по представен списък по чл. 80 ГПК за юрисконсултско възнаграждение като на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП (изм. ДВ бр. 53 от 2025 г. в сила от 01.10.2025 г.) следва да му се присъди сумата 102,26 евро (равностойността на 200 лева).