Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 233 от 06.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 399/2023
Вид
Определение № 233
Подписан
06.03.2023
В сила
06.03.2023
Състав
Цветан Илиев Цветков, Веселина Тодорова Семкова, Петко Иванов Минев

Цитирани разпоредби

  • чл.216, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Пловдив, 06.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно наказателно дело № 20235300600399 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК и същото е образувано по жалба на „Б.“ ЕООД гр.П., представлявано от ** Г. Д., против Определение №127/30.01.2023 г. по ЧНД №540/2023 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVІІІ н.с., с което е оставена без разглеждане жалбата на ** против Постановление на РП-Пловдив от 22.12.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство /сл.дело/ №382/2020 г. по описа на ОСлО - Пловдив, образувано за престъпление по чл.216, ал.1 НК. Претендира се неговата отмяна.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и в контекста на изложените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:

Наказателното производство е било образувано и водено за престъпление по чл.216, ал.1 НК, като след реализиране на съответните действия по разследването, държавният обвинител е постановил цитираното прекратително постановление. Препис от последното е бил връчен на Г. Д. чрез брат му Д. Д. на 29.12.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне. Недоволен от въпросния акт, жалба срещу същия Г. Д. е подписал с квалифициран електронен подпис на 16.01.2023 г. в 21.22 часа и я подал чрез Системата за сигурно електронно връчване до Районен съд-Пловдив на същата дата в ***** часа, получена на 17.01.2023 г. в *** часа, видно от 1 приложената разпечатка. Отчитайки изложената хронология, контролираната съдебна инстанция е приела, че като подадена след предвидения в чл.243, ал.4 НПК срок, жалбата е просрочена и като такава е недопустима, което наложило оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното производство.

Жалбата до въззивната инстанция е отново подписана с квалифициран електронен подпис на 14.02.2023 г. и изпратена на 15.02.2023 г. до Районен съд-Пловдив чрез указаната вече система. Очевидно, първоинстанционният съд е допуснал грешка при отбелязване срока за обжалване/протестиране на постановения от него акт, посочвайки 15-дневен такъв, доколкото той е 7дневен, съгласно законоустановените изисквания касателно производството по реда на чл.243 НПК. В този смисъл депозираната на 15.02.2023 г. жалба срещу съдебния акт се явява просрочена, но налични са уважителни причини за това, а именно некоректно вписания срок за изразяване недоволство от първостепенното определение. След като изхожда от представляващия ощетеното юридическо лице, то същата е допустима, а разгледана по същество- неоснователна поради следните съображения:

Доколкото препис от постановлението на РП-Пловдив е връчено на представляващия „Б.“ ЕООД гр.П. Г. Д. чрез *** на последния на 29.12.2022 г., то несъмнено 7-дневният срок за обжалването изтича на 05.01.2023 г., както правилно е приел и първостепенният съд, но до него жалбата е била подадена едва на 16.01.2023г. Вземайки предвид тези констатация, решаващият съд напълно коректно е счел, че сезиращата го жалба се явява просрочена и в този смисъл- недопустима, поради което съвсем правилно я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство.

Очевидно, в рамките на срока за оспорване на съдебния акт налични са били официални празници, както се изтъква и в самата жалба, които са неприсъствени дни, но това не е основание за по-късното му изтичане.

Единствено, ако последният ден на срока е неприсъствен, то той изтича на първия следващ присъствен ден. Безспорно, 05.01.2023 г. не е попада в тази категория, поради което именно на тази дата срокът за обжалване на прокурорския акт изтича или това е последният възможен ден за подаване на жалба. Изготвяне на жалбата дори и в рамките на въпросния срок, което явно не е сторено, тъй като налично е отбелязване за съставянето й едва на 2

06.01.2023 г., не обосновава извод за подаването й в срок, защото самото й съставяне не е действие, достатъчно да сезира адресата й, а нужно е и изпращането й до последния. След като това е реализирано едва на 16.01.2023 г., то правилно контролираната инстанция я е оставила без разглеждане като недопустима, защото е просрочена, и е прекратила образуваното пред нея производство, което налага потвърждаване на постановения съдебен акт.

Мотивиран от горното и на осн. чл.243, ал.8 НПК Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Определение №127/30.01.2023

№540/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVІІІ н.с. г. по

ЧНД

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3