Решение № 7014 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7014 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110101248 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против И. П. Б..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 72, находящ се в гр. *********.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 658, 98 евро (3 244, 68 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 363 евро ( 709, 97 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2023 г. – 27.10.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.11.2025 г. по ч.гр.д. № 553/2025 г. на РС-Елхово.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И. П. Б., с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва да е била въведена във владение на закупения имот, като твърди, че 1 имотът се обитава от продавача, който е продължил да го ползва по договор за наем и не го освобождава след изтичане на срока му. Оспорва да е ползвала имота, тъй като не е била допусната до същия. Оспорва да има качеството клиент на топлинна енергия за исковия период. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 30.10.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала РС-Елхово с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. П. Б. за: сумата 3 244, 68 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 707, 97 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2023 г. – 27.10.2025 г.

С разпореждане от 09.11.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 67, 23 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *******, дело № 12/2022 г. от 28.01.2022 г., по силата на който В.Г.В. продава на В.Р.Б. и И. П. Б. следния недвижим имот: апартамент № *******.

Със заявление-декларация от 10.02.2022 г. И. П. Б. е поискала откриване на партида за имота на нейно име.

Представен е договор за наем от 08.03.2022 г., сключен между В.Р.Б. в качеството на наемодател и В.Г.В. в качеството на наемател за срок – до 15.04.2022 г.

Със заявление от 20.10.2023 г. до „Топлофикация София“ ЕАД В.Р.Б. и И. П. са поискали партидата за имота да бъде прехвърлена на В.Г.В., доколкото същата продължава да го обитава.

С писмо рег. индекс № Г-20075/24.11.2023 г. „Топлофикация София“ ЕАД ги е уведомила, че за откриване на партида на името на наемателя не е достатъчно тяхното съгласие, а следва самият наемател да подаде заявлениедекларация за промяна на партидата. Такова в случая липсва.

Представено е съдебно удостоверение, изд. от СРС, 165 състав, от което е видно, че предмет на гр.д. № 24046/2022 г. на СРС, ГО, 165 състав е иск на 2

В.Р.Б. и И. П. срещу В.Г.В. за опразване на наето помещение – процесния имот.

С влязло в сила на 31.07.2024 г. решение от 14.12.2023 г. по гр.д. № 24046/2022 г. на СРС, ГО, 165 състав В.Г.В. е осъдена да предаде на В.Р.Б. и И.

П. държането на процесния имот.

По делото е представено невлязло в сила решение от 11.04.2025 г. по гр.д. № 6822/2022 г. на СГС, 16 състав, с което е обявен за недействителен, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, договор за покупко-продажба от 28.01.2022 г., обективиран в нотариален акт *******, дело № 12/2022 г. на нотариус С.С. – помощник – нотариус по заместване при Д.Ж. – нотариус с район на действия СРС, вписан под № 101 на Нотариалната камара, вписан в Агенцията по вписванията под № *********, им. дело № 2697/2022 г., сключен между В.Г.В. чрез пълномощника си А.Ж.Г., като продавач и В.Р.Б. и И. П. Б., като купувачи.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период е начислена топлинна енергия за отопление на имота въз основа на отчетите на 5 бр. ИРРО, монтирани на 5 бр. отоплителни тела, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Не е начисляване топлинна енергия за БГВ. Дяловото разпределение е извършвано от „Нелбо“ АД.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 4 120, 33 лв., представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 4 229, 13 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 108, 80 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

По делото са налице данни за плащане за исковия период в размер на сумата 709, 83 лв., видно от съобщение към фактура от 30.06.2023 г. за отчетния период м.05.2022 г. – м.04.2023 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на оспорените вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

3

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот *******, дело № 12/2022 г. от 28.01.2022 г. се установява, че със същия В.Р.Б. и И. П. Б. са закупили процесния имот. Не се твърди и установява към посочения момент да са били в брак, поради което следва да се приеме, че са придобили имота в условията на обикновена съсобственост – по 1/2.

По делото е представено невлязло в сила решение от 11.04.2025 г. по гр.д. № 6822/2022 г. на СГС, 16 състав, с което е обявен за недействителен, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, процесният договор за покупко-продажба от 28.01.2022 г., обективиран в нотариален акт *******, дело № 12/2022 г. на нотариус С.С. – помощник – нотариус по заместване при Д.Ж. – нотариус с район на действия СРС, вписан под № 101 на Нотариалната камара, вписан в Агенцията по вписванията под № *********, им. дело № 2697/2022 г., 4 сключен между В.Г.В. чрез пълномощника си А.Ж.Г., като продавач и В.Р.Б. и И. П. Б., като купувачи. Това решение не е влязло в сила, с оглед на което не променя изводите на съда относно правото на собственост на процесния имот.

От качеството на ответницата на съсобственик на процесния имот произтича качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.

За настоящото производство без правно значение се явява обстоятелството кой фактически ползва имота, поради което представените по делото доказателства за проведено производство за опразване на наето помещение – процесния имот, са неотносими към спорния предмет.

По делото е представен договор за наем от 08.03.2022 г., сключен между В.Р.Б. в качеството на наемодател и В.Г.В. в качеството на наемател за срок – до 15.04.2022 г., предхождащ исковия период. За исковия период не се установява качеството на В.Г.В. на наемател на процесния имот, нито възникването на облигационно правоотношение между нея и „Топлофикация София“ ЕАД.

За пълнота следва да се посочи, че, за да се приеме, че клиент на топлинна енергия е трето лице, различно от собственика, следва да се докаже, че то ползва имота със съгласието на собственика и наред с това – е в договорно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД – обстоятелства, които следва да съществуват кумулативно и които в случая не са налице.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.