Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3182 от 29.11.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1416/2024
Вид
Определение № 3182
Подписан
29.11.2024
В сила
29.11.2024
Състав
Росица Божилова, Анна Ненова, Ивайло Младенов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3182 гр. София, 29.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002901416 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. против решение № 44/09.02.2024 г. по в.т.д. № 627/2023г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 224/04.07.2023 г. по т.д. № 180/2022 г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за заплащане на парична сума в размер на горницата над 30 000 лева до претендираните 50 000 лева, в обезщетяване на неимуществени вреди, търпени вследствие телесни увреждания от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.06.2020 г., както и е отхвърлен иска му за заплащане на законна лихва за забава върху отхвърлената част от главницата. Касаторът намира присъденото обезщетение несъответно на понесените вреди – физическите и емоционални болки и страдания, както и на съдържанието на лечението и продължителността на възстановяването. Счита, че е подходено формално и необосновано, без анализ на доказателствата, в тяхната съвкупност, при отчитане характера и тежестта на уврежданията, значението им за пострадалия, с оглед възрастта му, трудовата му заетост, продължителното и непълно възстановяване, както и болките и страданията в процеса на лечение, изживените неудобства и стрес.

Не са съобразени конкретните обществено – икономически условия към момента на увреждането, критерий за които са лимитите на застрахователна отговорност. Аргументира с подробни съображения, подкрепени със задължителна и каузална практика на ВКС, задължението на съда при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД, да съобрази и придаде значение на всички значими 1 обстоятелства. Посочва, че е ангажирал писмени и гласни доказателства /СМЕ и разпит на двама свидетели пред първата инстанция/ за невъзможността си, за сравнително дълъг период след инцидента да задоволява сам и без затруднение ежедневните си нужди от придвижване и самообслужване, които въззивният съд не е оценил адекватно. За неадекватно оценени счита и сериозността на полученото в резултат на произшествието травматично увреждане на коляното, продължителният период, през който е търпял болки и страдания, настъпилата негативна промяна в професионалния и социалния му живот, вкл. с оглед възрастта /49 години/ към момента на увреждането, поради което счита за адекватен размер на конкретните неимуществени вреди сумата от 50 000 лева.

Ответната страна – ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД – депозира становище по същество, с което оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.

Оспорва допустимостта на касационната жалба, като подадена след едномесечния срок за обжалване по чл. 283 ГПК, предвид първоначалното й депозиране пред Административен съд – Пловдив, чрез нелицензиран пощенски оператор и при липса на убедителни доказателства за спазване на срока. Оспорва доводите на касатора за несъобразяване в достатъчна степен с критериите за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, подчертавайки, че направеният от съда анализ на относимите критерии – характера на увреждането, начина и обстоятелствата на извършването му, времетраеното на възстановителния процес, възрастта, трудовата ангажираност на пострадалия, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането – са съобразени със съдебната практика на върховната инстанция. Оспорва залегналите в касационната жалба доводи за неотчитане на обстоятелството на непълно възстановяване на касатора. Подчертава, че по делото е установено, че касаторът не е спазил лекарски препоръки за извършване на контролни прегледи и назначения при изписването му, както и че част от усложненията не са лекувани по никакъв начин, нито са ангажирани доказателства за проведено рехабилитационно лечение след изписването му от болницата.

Оспорва и поддържаните оплаквания за разстройство на психиката, като недоказани.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и са насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение , настоящият състав съобрази следното :

С исковата молба К. И. Б. твърди, че на 07.06.2020 г., в резултат нарушаване правилата за движение по пътищата от Н.И., е настъпило ПТП, от 2 което търпи телесни увреждания : контузия на дясно коляно с разкъсване на вътрешния минискус на дясната колянна става, причинило трайно затруднение на движенията на десния крайник, за срок от около 2,5 - 3 месеца ; контузия на главата с кръвонасядания по челото и лекостепенно мозъчно сътресение, причинили временно разстройство на здравето за срок от около 3 седмици. Тези травматични увреждания причинили на ищеца силни болки и много страдания, физически и емоционални. Същият многократно посетил лечебни заведения за лекуване на последиците от травмите, бил трайно обездвижен за дълъг период от време, разчитал на свои близки за задоволяване на елементарните си нужди, а вследствие на претърпяната операция /артроскопия/, поради причинено прясно скъсване на минеска, загубил част от своята жизненост и работоспособност. Движението на десния му крайник било затруднено и за период от 4 месеца разчитал на чужда помощ за обслужване на ежедневните си нужди . За период от над 6 месеца не можел да извършва тежък физически труд, какъвто изисквала професията му на строител, което му причинило и емоционални страдания, поради факта, че като мъж в активна възраст и глава на семейството е бил неспособен да работи и да го издържа през това време.Нарушена била социализацията му, чувствал се безполезен и в тежест на близките си,сринало се самочувствието му.

Травмата в дясното коляно, макар излекувана, продължава да напомня за себе си при промяна на времето и при сериозно физическо натоварване.Тази фактическа обстановка според ищеца обуславя справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.

Ответникът в отговор на исковата молба не е оспорил обстоятелствата около ПТП, предвид влязлата в сила присъда, но изцяло е оспорил, съобразно представените писмени доказателства /медицински документи/, твърденията, че сочените за причинени травматични увреждания са настъпили вследствие същото. Акцентира на обстоятелството, че при настъпило на 07.06.2020г.

ПТП, ищецът е постъпил за болнично лечение едва на 19.08.2020г., при което бил констатиран оток на дясна колянна става, съпроводен с болка.

Непосредствено след ПТП, в медицинското заведение не са констатирани травматични увреждания, с разкъсване на вътрешен / медиален /менискус в дясна колянна става. Посочената в епикризата лезия не е уточнено на кой крайник е, нито вида и произхода й. Ответникът счита, че с оглед упражняваната от ищеца професия, е напълно възможно увреждането да е настъпило предходно или последващо ПТП, при упражняването й.

Протоколът за ПТП сочи за причинени : контузия на главата с мозъчно сътресение, охлузване и кръвонасядане в челна област, охлузване в областта на дясно коляно. Релевирано е съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради допуснато от ищеца нарушение на ЗДвП – непоставен предпазен колан. Твърди още, че с неспазване на предписанията на медицинския персонал за активно проследяване на здравословното му състояние, след изписването от лечебното заведение, непроведени допълнителни възстановителни процедури – рехабилитация, кинезитерапия и др., ищецът 3 сам е допринесъл за продължителността на периода на възстановяването си и съпътстващите го страдания. Оспорил е и размера на вредите, като прекомерен.

Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск изцяло, присъждайки обезщетение в размер на 50 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, приемайки за установен механизма на ПТП, с постановената наказателна присъда, съгласно чл. 300 ГПК. Приел е за доказано, че всички претърпени от ищеца травми са в причинност със същото ПТП, съобразно представената медицинска документация /епикризи/ и изслушаната по делото СМЕ. Отхвърлил е всички въведени възражения на застрахователя, за съпричиняване вредоносния резултат от пострадлия, като недоказани. Предвид поддържаните в касационната жалба оплаквания, спорен пред настоящата инстанция остава единствено въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Пред първоинстанционния съд са изслушани СМЕ и свидетелски показания /св. Б. и св. Григоров/. СМАТЕ приема, че разкъсването на вътрешния медиален менискус на дясната колянна става е в пряка причинност с ПТП, както и че въпреки проведеното лечение няма пълно възстановяване за колянната става и вероятно движенията й ще останат частично ограничени / дефицит от 10 %, силно затруднено клякане и изправяне от клек /. Проведена е оперативна интервенция – артротомия, при която е отстранена част от увредения медиален менискус. В експертизата е посочено, че до момента на ПТП няма регистрирани оплаквания на ищеца по отношение на опорно – двигателния апарат. Няма и данни за провеждани последващи рехабилитации и/ или физиотерапия.

Свидетелят Б. Б., живееща на семейни начала с ищеца, споделя че непосредствено след ПТП е останал в болница за няколко дни, предвид полученото комоцио, а след изписването му, с оглед същото, трябвало да лежи и да не гледа телевизия цял месец. Свидетелката твърди, че от самото начало кракът му бил подут, но го лекували в домашни условия – с компреси, като през първите два месеца нямало подобрение. След това постъпил в болница за три дни, а след излизането ползвал патерици за придвиждане. Оттогава свидетелката твърди, че К. не се чувства добре, изпитва болки, не може да работи по професията си

/ строител /, изнервен и напрегнат е, често получава паник атаки – 3-4 пъти в месеца.

Кракът му продължава да отича, не може да го сгъва, не ползва помощни средства за придвижване, но видимо куца, продължават и болките, макар и не така силни. Свидетелката твърди, че никой не им е препоръчвал физиотерапия, а за рехабилитация – дори да са я препоръчали, не разполагат със средства.

Свидетелят Д.Г., познат на ищеца ,потвърждава , че след ПТП К. „ не е човекът, който беше „. Един – два месеца трябвало да лежи на тъмно, да не гледа телевизия, да си почива. По - късно оперирали коляното му, но и след 4 операцията му е много трудно – не може да работи и го тормози мисълта, че не може да осигури средства на семейството си, а обратното - дъщеря му - 25 - 26 г., която се нуждае от помощта му, го издържа. Бил мъж „канара“, а сега куца, не може да клекне, трудно и с помощ се изправя, психически е травмиран от неработоспособността си.

От изслушаните и кредитирани гласни доказателства съдът е заключил, че е налице промяна във физическото , но и в психическото състояние на ищеца - паник атаки, социална изолираност, трудова неангажираност. След ПТП ищецът не можел да участва във финансовата издръжка на семейството, което се отразило негативно на неговата самооценка и душевен мир. При всички тези данни, съдът определил за справедливо обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 50 000 лева.

Въззивният съд, сезиран по жалба на застрахователя, е отменил решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, в размер над 30 000 лева. Доколкото пред въззивния съд не са събрани нови доказателства, същият е приел и установил фактическата обстановка по делото, на база вече събраните такива пред предходната инстанция. За да определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликта болки и страдания е посочил, че на съобразяване на първо място подлежат претърпените травми, съществените от които се явяват мозъчното сътресение и скъсания менискус на дясно коляно, заради което ищецът претърпял операция ; интензитета на болките и страданията във физически и емоционален план; безспорния и ненуждаещ се от доказване факт, че всяко ПТП е изключително стресиращо за пострадалия; обстоятелството, че и към настоящия момент ищецът не е напълно възстановен , прогнозната невъзможност да възстанови движението на крака си напълно; обстоятелството, че бил възпрепятстван да реализира доходи от работата в строителство / очевидно - в аспект на съпътстващата го тревожност /. Всичко това, в неговата целокупна преценка довело съда до извода, че сумата от 30 000 лева е адекватна компенсация, за претърпените неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП. Възражението за съпричиняване поради неспазване на правилата за движение по пътищата било счетено за бланкетно и недоказано, а това за непоставен предпазен колан – за опровергано.