Решение № 34 от 16.02.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. С., 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

О. СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100254 по описа за 2021 година

Предявени са при условията на активно, кумулативно съединяване искове с правно основание в чл. 432 от КЗ.

Ищците Г. ИВ. СТ. и Н. СТ. Д. твърдят, че са съответно съпруга и дъщеря на загиналия вследствие на ПТП С.Д.С.. Твърдят, че на 23.07.2019г. около 20:40ч. на ул.”П.” № 141 в гр.Я., при управление на тов.автомобил Ман ТГЛ 12210 БЛ с рег. № У 8155 АМ, Б. Д. Г. нарушил правилата за движение по пътищата, като при маневра изпреварване не осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, както и преди да започне маневрата не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и в резултат на това между управлявания от него автомобил и велосипеда, управляван от С.С. възникнал сблъсък и била причинена смъртта на последния. Твърди, че по случая било образувано ДП № 422/19г. по описа на РУ – Я., след което била постановена присъда № 260001/02.02.2021г. по НОХД № 406/20г. по описа на ОС – Я., с която Б.Г. бил признат за виновен за смъртта на техния наследодател. Твърди, че е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника от 13.09.2019г. и по случая била образуван щета, но застрахователят не им е изплатил обезщетение. Твърдят, че в резултат на смъртта на техния наследодател те са преживели неописуеми душевни 1 страдания, тъй като отношенията им са били изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа, като Стоян и Гина са имали сплотено, задружно семейство и Гина е загубила своя спътник в живота и своята подкрепа. Смъртта му предизвикала много скръб и болка и у ищцата, негова дъщеря, Надка, която загубила човека, който я е отгледал, възпитал и подготвил да върви достойно по житейския път, и макар че същата е навършила пълнолетие връзката продължавала да бъде много силна, и двамата поддържали постоянни контакти. Твърдят, че моралните страдания от неочакваната загуба били огромни и неописуеми и ще съпътстват целия им живот занапред. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да 2 заплати на всяка от тях сумата от по 80 000 лева частичен иск от общо обезщетение от по 220 000 лева за всяка, представляващо обезщетение за причинени неимуществени щети, болки и страдания от загубата на С.Д.С..

Претендира законната лихва за забава считано от 30.07.2019г. до окончателното изплащане, както и присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА с сключено ДДС.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди по основание и по размер. Не оспорва изложените в исковата молба твърдения от ищцовата страна за реализираното ПТП. Не оспорва, че е реализирана извън съдебната процедура и в качеството си на увредени лица ищците са предявили писмена претенция пред него. Не оспорва обстоятелството, че с присъда № 1/02.02.2021г. по НОХД № 406/20г. на ОС – Я., изменена с решение 12/03.06.2021г. по ВНОХД № 76/21г. по описа на АС - Бургас, водачът Б. Д. Г. е признат за виновен за смъртта на наследодателя на ищците, като счита, че следва да се приложи чл.300 от ГПК. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който с поведението си в значителна степен е допринесъл за настъпването на ПТП, като в качеството си на велосипедист се е движил попътно пред товарния автомобил в тесния край на платното за движение, като преди удара е бил в процес на накланяне на ляво спрямо посоката си на движение и слизане от велосипеда, поради изпадане на веригата от венеца по време на движение в предходен на произшествието момент. Твърди, че същият е бил в тежка степен на алкохолна интоксикация с 2,8 промила алкохол в кръвта. Твърди, че основната причина за настъпване на ПТП е поведението на пострадалия, което не му е позволило да продължи 2 праволинейното си движение на велосипеда без да накланя тялото си и без да слиза от него. Счита, че приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат е основание за намаляване размера на претендираното застрахователно обезщетение на основание чл.51 предл.2 от ЗЗД. Оспорва исковете по размер и счита претендираните обезщетения за завишени по размер и несъответни на съдебната практика, както и твърди, че сумите за обезщетение не се дължат поради самоувреждане на пострадалото лице.

В с.з. ищците, чрез писмено становище поддържат исковете, така както са предявени. В с.з. на 31.01.2022г. по тяхно искане, съдът е допуснал увеличение на претенциите по размер, като същите да се считат заведени за всяка от тях за сумата по 120 000лв., частичен иск от 220 000лв. Претендират разноски по чл. 38 от ЗА.

Ответникът, чрез процесуалния си представител моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по представен списък.

Третото лице-помагач на ответника, в с.з. изразява становище, че исковете са неоснователни, тъй като не е станал причина за катастрофата.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 260001/02.02.2021г. по НОХД № 406/20 по описа на О. съд Я., Б. Д. Г. е признат за виновен в това, че на 23.07.2019г. около 20.40 часа на ул. „П.“ до дом № 141 в град Я., при управлението на товарен автомобил МАН ТГЛ 12.210 БЛ, рег. № У 8155 АМ, собственост на „Я. комерс“ ООД, гр. Я. нарушил правилата за движене, а именно чл. 25 ал., чл.

42 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл. 88 ал.2 от ППЗДвП, като в резултат на това предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на С.Д.С., като след деянието е избягал от местопроизшествието, като го е осъдил на две години лишаване от свобода, което наказание отложено за срок от четири години и е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Присъдата е била предмет на въззивно обжалване и е изменена в частта за наказанието лишаване от правоуправление, като то е увеличено на 2 години и шест месеца и е влязла в сила на 30.06.2021г.

От назначената и изслушана по делото съдебно- автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение на автомобила МАН 3

ТГЛ 12.210 БЛ, рег. № У 8155 АМ към момента на удара е била около 42 км/ч. Товарният автомобил е преминал покрай велосипеда, като дясната му странична повърхност е била на около 1,55 м от бордюра, а надлъжната ос на велосипеда е била на около 0,5 м от десния бордюр. Мястото на първоначалния контакт между автомобила и велосипеда е в областта над задната дясна гума по десния борд, както и на около 3м преди крайното положение на покой на велосипедиста. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение към мястото на удара е била около 31 м.. Велосипедистът се е отклонил леко напред и силно наляво /съответстващо на падане/, като при това движение е навлязъл в опасната зона за спиране на товарния автомобил. В началния момент на отклоняване наляво автомобил МАН ТГЛ 12.210 БЛ, рег. № У 8155 АМ е бил на около 6,4 м поназад от геометричното разположение към мястото на удара или велосипедистът е бил около задната част на кабината на товарния автомобил.

Водачът на МАН не е имал техническата възможност да предотврати ПТП при предприетите действия от водача на велосипеда. Технически безопасната странична дистанция на движение между автомобила и велосипедиста е била около 1,2 м и по-голяма от нея. Водачът на автомобила е преминал на помалка странична дистанция. Водачът на велосипед е имал техническата възможност да се движи направо и запази коридора си на движение. В случай, че двете превозни средства запазят движението си направо не би настъпил удар между тях.

В частта, в която вещото лице инж. У. е дал заключение, че водачът на товарния автомобил не е бил в състояние да предотврати ПТП, съдът не кредитира заключението, тъй като по въпроса е налице влязла в сила присъда, в която е призната вината на водача за настъпването на ПТП.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р- Стойков, от доказателства по делото е видно, че произшествието е възникнало на 23. 07. 2019г., около 20.

40ч. Тъй като пострадалият е получил значителни травматични увреждания, същият по спешност е бил закаран в спешно отделение при МБАЛ „Свети Пантелеймон", АД - гр. Я.. По време на провеждането на съответните прегледи, изследвания и консултации на пострадалия, състоянието му рязко се е влошило и въпреки проведените реанимационни мероприятия лекарите не са успели да го спасят и пострадалият е починал, като смъртта му е била 4 установена в 01. 08ч. на 24. 07. 2019г. Трупът на пострадалия е бил аутопсиран същият ден от 06.00 ч. При газхроматографското изследване на взетата кръвна проба е било установени наличието на етилов алкохол в нея с концентрация 2, 88 промила, към момента на изследването.

Според вещото лице, при алкохолните отравяния, след достигането на фазата на максималната резорбция, започва фазата на елиминация на етилов алкохол от кръвта. Този процес протича така, че за един час, концентрацията на етиловия алкохол в кръвта спада с около 0,15 промила. Видно от предварителните сведения, от времето на произшествието до настъпването на смъртта на пострадалия са изминали 4 часа и 20 минути и за това време концентрацията на етиловия алкохол в кръвта му е спаднала с 0, 63 промила или около времето на катастрофата, концентрацията на етиловия алкохол в кръвта на пострадалия е била около 3, 51 промила. Тази концентрация, според разпита на вещото лице в с.з., отговаря на смъртоносна степен на остро алкохолно отваряне. Лицата с такава концентрация са тежко повлияни от влиянието на етиловия алкохол върху централната им нервна система, зрението, слуха, функцията на вътрешните органи органите на сърдечносъдовата и дихателната система, както и върху координацията на движенията на крайниците. В това състояние пострадалият е бил с тежки нарушения на координацията на движението на тялото и крайниците. Придвижването му с управляваният от него велосипед не е било праволинейно, а с неочаквана и честа смяна на посоката и скоростта на придвижването му. Нарушението на зрението се изразява в засягане на периферните зрителни клетки на ретината и за такива хора е характерно т. н. „тунелно виждане", периферното зрение е силно намалено. Пострадалият е бил със силно понижена възможност да се концентрира и да насочи вниманието си върху определен обект. Вещото лице д-р Ч. дава заключение, че често лицата с такава концентрация на етилов алкохол в кръвта изпадат в състояние на дълбока кома и умират.

Причината за настъпването на смъртта на пострадалия са били множествените травматични увреждания разположени в областта на главата, гръдния кош, коремните органи и крайниците, което са довели до изпадането му в състояние на травматичен шок. Безспорно смъртоносната степен на остро алкохолно отравяне на пострадалия е оказало благоприятно влияние върху настъпването на смъртта, но настъпването на смъртта на пострадалия е била възможна и ако в кръвта му не е имало алкохол. От друга страна, 5 пияното състояние на пострадалия, със сигурност е оказало влияние върху поведението му на пътното платно с управляваният от него велосипед и според експерта, това е възможно да е допринесло за възникването на пътнотранспортното произшествие. От разпита на в.л. в с.з. се установи, че в такава степен на алкохолно опиянение лицата не реагират адекватно на реанимационните мероприятия и това може да има връзка с настъпването на смъртта на пострадалия в болницата, както и факта че при алкохол в кръвта, кървенето е много по-обилно.

От събраните гласни доказателства се установява, че С.Д.С. е бил съпруг на ищцата Г. ИВ. СТ. и баща на ищцата Н. СТ. Д.. Н. СТ. Д. е била пълнолетна към момента на настъпването на катастрофата, на възраст от 22 години. Семейството имало още едно дете. Според събраните гласни доказателства, страните живеели в общо домакинство до 2017-2018г., когато Н.Д. се оженила и отишла да живее в град С. със съпруга си. Въпреки това, тя всяка събота и неделя гостувала на баща си и майка си в град Я., като водела и децата си. Семейството било сплотено, поддържали много добри взаимоотношения, празнували заедно празници, подпомагали се взаимно, включително и финансово.