Решение № 279 от 06.12.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Враца, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20221400500342 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба на адв. К. К. от АКВраца, в качеството на особен представител на И. Г. Д., ЕГН **********, срещу Решение № 402/06.07.25022 г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д. № 3786/2021 г.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност и поотделно събраните доказателства, дал е неточен и непълен доклад и поради това се е произнесъл с решение, което е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че съгласно атакуваното решение, в тежест на ответника е било да установи по несъмнен и категоричен начин какво е изпълнявал по договора, но това липсвало в доклада при разпределяне на доказателствената тежест. Сочи се още, че в съдебното заседание от 04.07.2022 г. ищецът е представил доказателства, които е могъл да представи своевременно с исковата молба и въпреки възражението на особения представител, същите са били приети като доказателства. Изразява се несъгласие с приетото от районния съд, че 1 ответникът не дава пари на ищеца. Посочва се, че това е в противоречие с доказателствата по делото, тъй като, видно от банковото извлечение за 2019 год., ответникът е превеждал периодично суми по сметката на ищеца, в общ размер над 8000 лева. Твърди се, че това са суми, които са достатъчно за спокоен живот години наред, като за останалите години не са представени банкови извлечения, въпреки указанията на съда.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал и на свидетелските показания, доколкото те изцяло противоречат на твърденията на ищеца и останалите доказателства по делото.

Посочва се, че свидетелите по никакъв начин не могат да докажат липса на издръжка и грижи, тъй като ищецът не живее с тях, не са съседи, и нито една от тях не е била пряк свидетел на отношенията между страните по делото.

Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид и възраженията в писмената защита и позовавайки се на свидетелските показания, е игнорирал твърденията на ищеца в исковата молба, че с ответника живеят заедно в жилището и той полага грижи и издръжка за него. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че ответникът се е държал неуважително и дори заплашително към ищеца, като противоречащо на фактическата обстановка, защото по делото не е представен от ищеца предупредителен протокол от полицията, което означава, че не е имало виновно поведение на ответника.

Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не е обсъдил възраженията на особения представител на ищеца и не е взел предвид разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, а именно, че ищецът, е качеството си на кредитор, не е заявил на длъжника-ответник, че разваля договора поради неизпълнение на основание чл.87 от ЗЗД. Посочва се още, че съдът не е взел предвид и доводите на особения представител относно това, че договорът е сключен на 21.08.2018 г., т.е. около три години преди датата на подаване на исковата молба, поради което не е налице основание за развалянето му и следва да се приложи разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, тъй като, дори и да се приеме, че е налице частично неизпълнение, то неизпълнената част е незначителна с оглед скорошното сключване на договора, както и поради твърденията на ищеца, че ответникът живее с него, полага грижи и му дава издръжка.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения 2 иск с присъждане на адвокатско възнаграждение на особения представител на от бюджета на съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия Г. Д. К., чрез определения му адвокат за предоставяне на правна помощ - М. Г., е постъпил писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че съдът правилно е приел, че ответникът не е полагал необходимите грижи и издръжка в пълен обем така, както е уговорено и според добрите нрави.

Твърди, че посоченото във въззивната жалба, че прехвърлителят не е дал подходящ срок за изпълнение преди разваляне на договора не намира приложение в настоящото производство, тъй като се отнася за изпълнение на задължение в уговореното време. По отношение на твърдението за превеждането на суми от страна на ответника се твърди, че тези доводи не мога да бъдат споделени като изпълнение на задължението. Посочва, че няма доказателства тези суми да са преведени на ответника именно за изпълнение на поетите задължения, а на следващо място кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение – нерегулярно и в непълен размер по отношение на дължимата грижа и издръжка. Излага съображения, че ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Сочи, че нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка, като се позовава на решение на ВКС.

В отговора се твърди, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът е отказвал да приеме издръжка и гледане в натура и не е оказвал необходимото съдействие на ответника за престиране на издръжка и гледане, за да се трансформира в плащане на определена сума. Сочи, че ищецът е имал нужда основно от физическа помощ и подкрепа, с оглед напредналата си възраст и заболяванията си, като здравословното му състояние се е влошавало с годините. Посочва се, че ищецът е претърпял лечение през 2021 г., като след изписване от медицинското заведение е имал нужда от ежедневни грижи за здравето си, както и за закупуване на храна, за поддържане на домакинството и др. Твърди се, че видно то свидетелските показания ищецът живеел сам в жилището си, не разчитал на друга помощ, освен на приятелски начала по инициатива на самите свидетелки. Въззиваемият моли решението на 3 първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба и с отговора й страните не представят доказателства и не правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Относно правилността на атакуваното решение, съдът намира, че същото е правилно, а въззивната жалба е неоснователна, по следните фактически и правни съображения:

Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен иск от Г. Д. К. от гр.Враца против И. Г. Д. от с.***, общ.Червен бряг, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт №188, том ІІІ, рег.№6369, дело №295/2018г. на пом.нотариус А. Т. по заместване на нотариус С. Б., вписана под №482, по силата на който ищецът Г. К. е прехвърлил на ответника И. Д. собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Враца, одобрени със заповед №РД-1843/16.09.2005г., представляващ ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №4, разположена в ПИ *** и представляващ жилище с площ 63,70 кв.м., заедно с притежаваните идеални части от избено помещение *** с площ от 7,10 кв.м. и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу поето от преобретателя задължение да издържа и гледа прехвърлителя до края на живота му, както и да му осигури спокоен начин на живот, какъвто е водил и досега и да го погребе съгласно обичаите.

В исковата молба се поддържа, че ответникът е син на ищеца, но след 4 прехвърлянето на имота, вместо да изпълнява поетите с договора задължения, той започнал да разрушава имота и без съгласието на ищеца изхвърлил мебелите от кухнята и хола, в резултат на което жилището останало без необходимите мебели. След това, без съгласието на ищеца, ответникът заживял в жилището заедно с някаква жена и децата й, като ищецът бил принуден да търпи това, че различни институции и служби търсели ответника и жената, с която живеел. Поведението на ответника спрямо ищеца било скандално, поради което ищецът се принудил да потърси съдействие от полицията, служители на който посетили жилището на място и направили предупреждение на ответника. След известно време ответникът и жената напуснали жилището без да предупредят ищеца и от тогава не поддържат никакви контакти с него. Ищецът твърди, че е трудно подвижен и трудно се грижи са себе си, като излиза само до магазина, за да си напазарува найнеобходимите неща. Твърди също, че ответникът не изпълнява и се е дезинтересирал от договорните си задължения и не полага необходимите грижи за ищеца, който се нуждае от тях.

В срока по чл.131 ГПК от назначения особен представител на ответника-адв.К., е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва.

Твърди се, че ответникът е живял с ищеца и е изпълнявал договорните си задължения. Поддържа се, че твърденията за съжителството на ответника с жена и неудобствата за ищеца, свързани с това съжителство, са неотносими, тъй като са свързани с личния живот на ответника. поддържа се също, че дори да е налице неизпълнение, неизпълнената част е незначителна с оглед късия период от време от сключване на договора и следва да се приложи правилото на чл.87, ал.4 ГПК. Иска се отхвърляне на предявения иск.

В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява, че действително на 21.08.2018г. с нот.акт №188, том ІІІ, рег.№6369, дело №295/2018г. на пом.нотариус А. Т. по заместване на нотариус С. Б., ищецът Г. К. прехвърлил на своя син-ответника И. Д., правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от недвижим имотсамостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Враца, одобрени със заповед №РД-18-43/16.09.2005г., представляващ ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №4, разположена в ПИ *** и представляващ жилище с площ 63,70 кв.м., заедно с притежаваните идеални части от избено помещение *** с площ от 7,10 кв.м.

5 и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу поето от преобретателя задължение да издържа и гледа прехвърлителя до края на живота му, както и да му осигури спокоен начин на живот, какъвто е водил и досега и да го погребе съгласно обичаите.

Както това се установява от представеното по делото експертно решение №90549 от 24.03.2022г.на ТЕЛК-Враца, ищецът е инвалидизиран за първи път през 2006г., а по силата на посоченото решение загубата на работоспособността му е определена на 95% ТНР без чужда помощ. Посочено е също, че ищецът е претърпял травматична ампутация на китката и дланта, както и мозъчен инфаркт. Видно от представените епикризи, издадени от Отделение по кардиология към МБАЛ“Христо Ботев“-Враца и от Пневмологично отделение към СБАЛПФЗ-Враца, поради влошено здравословно състояние ищецът е бил настанен в болница за периода 21.06.2021г.-25.06.2021г., както и за периода 19.07.2021г.-21.07.2021г.

За установяване на полаганите за ищеца грижи и издръжка, по делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на свидетелите Н. С. и св.П. Г. се установява, че от около 1-2 години ищецът живее сам в процесния имот, а преди това е живял в дома на св.С., с която живеели на семейни начала. И двете свидетелки твърдят, че ищецът е в лошо здравословно състояние и не нуждае от грижи. Свидетелките заявяват, че му помагат, като чистят, перат, пазаруват и го водят на лекари, тъй като няма кой друг да се грижи за него.