Определение № 3194 от 03.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3194 гр. София, 03.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20231100605441 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба на А. Я. О. срещу определение от 21.08.2023 г., постановено по нчд № 6926/2023 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, с което е потвърдено постановление от 05.04.2023 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3383 ЗМК 644/2022 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. № 7870/2022 г. по описа на СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

С депозираната частна жалба се твърди, че определението на първоинстанционният съд е немотивирано, моли да бъде отменено. Излагат се доводи, неотносими към предмета на настоящето производство.

Съдът, като съобрази изложеното в частната жалба, атакуваният съдебен акт и материалите по досъдебното производство намира за установено следното от фактическа страна:

Досъдебно производство № 3383 ЗМК 644/2022 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. 7870/2022 г. по описа на СРП е образувано на 15.07.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК за това, че на 16.04.2022 г., в гр. София, ж.к. **** са били отнети чужди движими вещи - два броя златни пръстени от владението на А. Я. О., без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са събрани гласи доказателствени средства и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Ц.Р., А. О., В.А., И.К., Г.А., С.А., справки, сигнали, молби и възражения.

С постановление от 05.04.2023 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по ДП № 3383 ЗМК 644/2022 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. № 7870/2022 г. по описа на СРП на основание чл. 243, ал. 1, 1 т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. За да стигне до този извод, прокурорът е приел, че не е доказано от обективна страна да е осъществен състав на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Относно претенциите на свидетеля А. О. за несвоевременно връщане на заети, от негова страна, парични суми на свидетеля Р. и на членове на семейството му, прокурорът е приел, че се касае за гражданско правни отношения.

Срещу постановлението на държавният обвинител е депозирана жалба от свидетеля А. О., в която се изразява несъгласие с прокурорския акт, иска се отмяна на постановлението, с което е прекратено наказателното производство, като се излагат в жалбата срещу същото множество доводи, неотносими към предмета на делото, включително твърдения, че постановлението на СРП е откраднато.

С определение от 21.08.2023 г., постановено по нчд № 6926/2023 г. по описа на СРС, НО, 13 състав е потвърдено постановление от 05.04.2023 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство, което е и предмет на настоящата въззивна проверка. Първият съд, в мотивите на постановения от него съдебен акт, е възприел изцяло установената от прокурора фактическа обстановка и е направил своите правни изводи, при което е стигнал до заключение, че следва да бъде потвърден прокурорския акт. За да мотивира своя акт, първоинстанционният съд е подложил на анализ доказателствената съвкупност и е приел, че в конкретния случай единствено в показанията на пострадалото лице се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер, но същите не намират подкрепа в останалата част от събраните доказателства. На следващо място районният съд посочил в своите мотиви, че не се налага извършването на допълнителни действия по разследването, защото всички обстоятелства, относими към предмета на доказване са изследвани обективно, всестранно и пълно. Контролираният съд споделя изводите на прокурора от СРП, че по делото не са събрани доказателства относно извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, както и друго престъпление от общ характер. По изложените съображения първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство по делото, като правилно, законосъобразно и обосновано, а възраженията, изложени е жалбата срещу него са оставени без уважение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от активно легитимирана за това страна, а именно свидетеля А. О., който се легитимира като пострадало лице, и в рамките на предвидения законов 7 – дневен срок, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, както и определението на районния съд намира, че обжалвания съдебен акт следва да 2 бъде потвърден като правилен, законосъобразен и обоснован. Това е така, защото от събрания по делото доказателствен материал не може да се установи, че са налице извършени от обективна страна действия от някое от лицата, разпитани в качеството на свидетели по делото, които да се субсумират под състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Въззивният съд подобно на първият съд, изхождайки от събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, не установи да са извършени от обективна страна действия по противозаконно отнемане на чужди движими вещи – 2 /два/ броя златни пръстени от владението на свидетеля А. О. без неговото съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени.

От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява несъмнено, че е налице познанство между свидетелите А. О. и Ц.Р., което датира от около 20 години, както и че двамата са поддържали приятелски отношения в този период. От показанията на свидетелите В.А., Ц.Р., Г.А. и С.А. безспорно се установява обстоятелството, че свидетелят О. доброволно и по своя воля е предал последователно златните си пръстени на свидетелката В.А. с указание същата да ги заложи, а с получените суми да закупи алкохол.

Безспорно се установява и че свидетелката А. е изпълнила указаното й от свидетеля О., като първоначално е заложила един от принадлежащите на О. златни пръстени, а с получената сума закупила алкохол, а в последствие заложила и втори принадлежащ на О. златен пръстен, като с получената сума отново пазарувала в хранителен магазин, съгласно указанията му. По делото е установено, че след всяко едно извършено залагане и пазаруване, свидетелката А. връщала на свидетеля О. съответния заложен билет, рестото и закупените продукти. Показанията на свидетелката А. на следващо място не са изолирани, а напротив кореспондират с приложените лично от свидетеля О. писмени документи – два броя заложни билети № 112258 и № 112260, издадени на 15.04.2022 г. от Заложна къща „Е.- I“ ЕАД, находяща се на адреса в град София, ж.к. „Дружба“, ул.“Иван Арабаджията“, павилион № 46. От посочените два броя заложни билети е видно, че свидетелката А. е заложила за срок от 15.04.2022 г. до 15.05.2022 г. 2 /два/ броя пръстени 14 карата, с тегло от 3,700 гр. и от 4,520 гр. Така изложеното, както и данните в показанията на свидетелката А. кореспондира и с обстоятелството, че процесните заложни билети № 112258 и № 112260 са се намирали във фактическата власт на свидетеля О., който лично ги е предоставил на органите на досъдебното производство, макар и в заверени от него лично копия. При така изложеното, съдебният състав намира за нелогично твърдението на свидетеля О., че процесните два броя пръстените са му били свалени неусетно, докато спял, предвид обстоятелството, че същите за заложени последователно в 18:18 ч. и 19:21 ч. (видно от приложените по делото заложни билети), а именно в светлата част на денонощието, в дом пълен с обитатели и докато е на гости за почерпка, като на посоченото обстоятелство правилно е акцентирано в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Напротив, именно времето, в което са били заложени двата процесни пръстена кореспондира на изложеното в 3 показанията на разпитаните свидетели А., Р., А. и А.а, в които тези свидетели сочат, че двата пръстена собственост на свидетеля О. са били заложени по указание дадено от него на свидетелката А. и то през едно непродължително време. Ето защо и съдът намира за нелогично твърдението на свидетеля О., че свидетелката А. е свалила неусетно двата златни пръстени и ги е заложила без негово съгласие и знание, т.к. именно тази свидетелка след изпълнение на всяко дадено й от свидетеля О. указание за залагане на процесните вещи му е предавала и съответния издаден от заложната къща заложен билет. При това положение, въззивният съд намира за правилен и законосъобразен извода направен от прокурора, че липсват доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, в която насока са и изводите на първоинстанционния съд, който изцяло се е солидизирал с направените в постановлението на прокурора фактически и правни изводи за липсата доказателства относно извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

Правилни са изводите на районния съд, че атакуваното пред него прокурорско постановление е обосновано. Това е така, тъй като в хода на досъдебното производство са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване и разкриващи обективната истина. Доказателствената съвкупност е била подложена на анализ, както от прокурора, така и от първия съд, при което и оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Контролът за достоверност на свидетелските показания на Р., А., А. и А.а е осъществен на базата на изследване на тяхната вътрешна логичност, както и при обективната помежду им съпоставка с останалата доказателствена съвкупност, в частност с представените заложни билети и показанията на свидетеля О.. Изложената в постановлението за прекратяване интерпретация на доказателствените източници е вярна, като същите са тълкувани според действителното им съдържание и не е допуснато преиначаване, изопачаване или игнориране на доказателствата. В резултат на това, както прокурора, така и първия съд са достигнали до обосновани фактически и правни изводи, които напълно съответстват на доказателствената маса по делото.

Въззивният съд намира за правилни и законосъобразни изводите на първия съд и в частта, в която този съд е счел, че в случая няма данни за извършено и друго престъпление, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства. В случая органа на досъдебното производство при спазване на принципа на чл. 13, ал. 1 НПК е събрал доказателства, както в полза на обвинителната теза, така и в интерес на защитата на лицето, което би могло да бъде привлечено в качеството на обвиняем. В тази връзка е видно, че разследващият орган е подчинил своите действия изцяло на основните принципи в наказателния процес, установени от законодателя в разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК. От друга страна, така събрания доказателствен материал е бил внимателно и прецизно анализиран от първия съд в изпълнение на задълженията му съгласно чл. 243, ал. 5 НПК и чл. 305, 4 ал. 3, изр. второ НПК, което неминуемо личи от съставения съдебен акт, който е предмет на въззивна проверка по настоящото дело. Въззивният съд изцяло споделя фактическите и правни изводи на първия съд, а именно, че от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства не се установява да е осъществен от обективна страна състав на престъпление, както по чл. 194, ал. 1 НК, така и на друго престъпление по НК.

Настоящият съд намира за неоснователно възражението, изложено в частната жалба, инициирала въззивния контрол, за липсата на мотивираност на определението на първия съд затова, защото този съд е анализирал в цялост доказателствената съвкупност и е изложил подробни аргументи защо намира, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, както и че в случая са налице гражданско правни отношения между страните.