Решение № 202 от 09.09.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Елин Пелин, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820100972 по описа за 2024 година

Твърди се с исковата молба, че на 12.10.2023 г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2500, 00 лева. Съгласно договора заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 545,16 лева, която той следва да заплати заедно с месечната погасителна вноска.

Твърди се, че уговорката в договора за заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем били, или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане в срок от 15 минути до 2 часа или обикновена заявка без такса, като при последната заемодателят следвало да вземе становище в срок от 7 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не му е било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена.

Таксата била във фиксиран размер от 545,16 лева.

Твърди се, че липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което клаузата в договора имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗГ1К. Твърди се, че с таксата за експресно разглеждане се влиза в разрез с добрите нрави и нейното начисляване води до скрито оскъпяване на кредита, по същество добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалба на заемодателя. Твърди се, ч е таксата за експресно разглеждане представлява допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва.

1

Иска се съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на клаузата от договора предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 545,16 лева по Договор за кредит от 12.10.2023г., сключен от ищцата с „Ю.Б." ЕООД, като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В едномесечния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Намира исковата молба за недопустима, като ищцата е пропуснала 14-дневния срок за отказ от процесния договор.

По същество оспорва предявения иск. Намира иска за неоснователен, като излага подробни съображения в тази насока с отговора си по чл.131 ГПК.

Претендира разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение – 450 лева.

Прави възражение за прекомерност на претендирано от ищцата адвокатско възнаграждение в случай, че последното надхвърля минимално предвидения в Наредбата размер.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото е сключен Договор за кредит № L332395/12.10.2023г.

/Договора/..По силата на същия на ищцата е предоставен паричен заем в размер на 2 500.00 лева, при фиксиран лихвен процент 38.00%, ГПР – 54.80 % и срок на погасяване 30 месеца.

Не е спорно, че предоставената с Договора сума от 2500 лева, е усвоен от ищцата.

Разпоредбата на чл.10а, ал. 1 от ЗПК, на която се позовава ищеца с ИМ предвижда възможност за кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От цитираните норми е видно, че законодателят забранява потребителят да заплаща такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита. Това е така, тъй като последните представляват разход свързан с предоставянето и усвояването на кредита. Такъв разход представлява и събираната от кредитора по процесния договор “такса за разглеждане“. Процесната такса, независимо даи е именувана “ приоритетно разглежданен“ или „ обикновена заявка”, няма характер на допълнителна услуга, тъй като предоставянето и усвояването на кредита е функция именно от разглеждането.

По делото е допусната и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза от 15.05.2025г., изготвена от в.л. А. Б.. От заключението по експертизата е видно, че в ГПР изчислен по методологията на чл. 19 ЗПК и Приложение №1, при положение, че таксата за разглеждане от 545.16 лева се заплаща наведнъж при подписване на договора, възлиза на 102.76 % . Пак от заключението по експертизата е видно, че ищцата е погасила към кредитора в пълен размер такса разглеждане в размер на 545.16 лева / ССчЕ, стр2 , л.70 от делото/.

Видно от заключението по приетата по делото ССчЕ, процесната т”акса разглеждане” не е включена в ГПР по Договора. Това е така, тъй като и със СЕФ и с Договора е посочен ГПР 58.46%, а действителния такъв при платима “такса разглеждане “ с подписване на договора, е 102.76 лева., още повече, че в процесния договор изрично се сочи, че тя “ се дължи в деня на подписване на индвивидуалния договор за кредит и се възстановява от Клиента с дължимите месечни вноски”, както и се дължи изцяло, независимо от предсрочно погасяване и/или предсрочно прекратяване на договора по 2 каквато и да е причина / стр.1 , абз. предпоследен от Договора/. Налага се извод, че така включената в Договора “такса разглеждане” заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като се формира допълнителна печалба за ответника за сметка на потребителя. С оглед изложеното, последния е бил въведен в заблуждение относно размера на ГПР, който в дествитеност е 102.76%, а не както е посочено в Договора и в преддоговорната информация - 58.46%.. Клаузата за такса разглеждане противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съглано чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По изложените съображения съдът приема, че процесната клауза, вменяваща на потребителя заплащане на „такса за разглеждане“, която по процесния договор е заплатена от ищеца в размер на 545.16 лева, е нищожна поради противоречие с императивна разпоредба на ЗПК, поради което предявения иск е основателен и следва да се уважи.

По разноските.

От представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 24.07.2024г., е видно, че е сключен между ищцата и адв. Е.И. при условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.. С оглед вътрешните отношения между представлявания и представителя, съдът не дължи проверка на отношения между упълномощения адвокат и ищеца по настоящото производство. Налице е конкретно позоваване на хипотеза от визираните в чл.38, ал.1 ЗА / респ. по т.3/. Съгласно трайната съдебна практика, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условието на чл.38, ал.1 ЗА, достатъчна предпоставка е наличието на договор за правна защита и съдействие с отразено в същия че помощта се предоставя на роднина, близък или на друг юрист. Отговорността за разноските е функция от изхода на делото по въведения материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвоката и клиент / вж.Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО; Определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г.; Определение №708/05.11.2015г. по д. 4891/2015г., 4 г.о./. Предвид изхода на спора по настоящото дело, на адв. И. следва да се определи възнаграждение в размер на 400.00 лева по така предявения иск съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/. С нарочна молба от 20.05.2025г. Адв. И. е заявила изрично искане за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение определяемо от съда съгласно чл.38 ЗА. С молбата до съда са представени доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС. В последна връзка пълномощникът на ищцата е данъчно задължено лице съгласно чл.3, ал.2 от ЗДДС и е обект на облагане съгласно чл.2, т.1 ЗДДС, вр. с чл.8 от ЗДДС. Следователно за регистрирания по ЗДДС адвокат възниква задължение за внасяне на ДДС върху определеното при предпоставките по чл.38, ал.1,т.3 ЗАдв. от съда адвокатско възнаграждение, тъй като последното не попада в изключенията предвидени в Глава четвърта на ЗДДС и върху сумата от 400.00 лева следва да се начисли ДДС от 80.00 лева.

По възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца следва да се отбележи, че необоснованото намаляване размера на възнаграждението би ощетило процесуалния представител на ищцовата страна. При горните съображения и като съобразни и трайната съдебна практика във връзка с установяване границите за упражняване на субективните права и предотвратяване на злоупотреба с тях /вж. и Определение № 174/26.04.2021г. по ч. гр. д. № 560/2021г., III ГО на ВКС, Определение № 466/01.12.2020г. по ч. гр. д. № 2980/2020г., III ГО на ВКС / както и факта, че определеното възнаграждение е при абсолютния минимум предвиден в Наредбата приема, че на основание чл.78, ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. и л.7, ал.2, т.1 от Наредбата, следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. Е.И. адвокатско възнаграждение по делото в размер на 480.00 лв., с включен ДДС.

При този изход на спора по делото следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавната по сметка на РС Елин Пелин разноските по делото в общ размер на 3

500.00 лева, от които държавна такса по производството в размер на 50.00 лева и възнаграждение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ в размер на 450.00 лева.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК , клаузата по Договор за кредит № L332395 от 12.10.2023г., сключен между „Ю.Б.“ ЕООД-С., с ЕИК.......... и С. Д. Н. от с. Н.х., с ЕГН **********, с която клауза е вменено на С. Д. Н. и последната е заплатила на „Ю.Б.“ ЕООД-С. „такса за разглеждане“ в размер на 545.16 лева.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД-С., с ЕИК.........., на основание чл.78, ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. и л.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, да заплати на адв. Е.Г. И.-М. – ЕАД Е. И., с ЕИК........., с адрес на адвокатска кантора: гр.П., ул. „Б.“ № 3, ет.3, ап.7, адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв., с включен ДДС.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД-С., с ЕИК.........., да заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин разноски по делото в общ размер на 500.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

4