Решение № 1612 от 08.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1612 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330111008 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес:*** против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска от съда да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 20 лева, недължимо платена договорна лихва по Договор за потребителски кредит №***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди “Ай Тръст“ ЕООД да изплати на ищеца сумата в размер на 93.54 лева, недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане /размерът на исковата претенция срещу Ай тръст ЕООД е съобразен с допуснатото изменение на иска в с.з. от 15.01.2025 год./

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД, предоставил на ищеца сумата от 1523,49 лева при ГПР в размер на 48,67 % и ГЛП – 40 %, за срок от 12 месеца. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.

1 от договора, ищецът следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с цел да бъде обезпечен 1 сключеният договор за потребителски кредит. Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 09.01.2022 г. между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „Кредисимо“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за поръчителство. По силата на сключения договор за поръчителство, ищецът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, в общ размер на сумата от 1000,00 лева. Чрез рефинанс от договор за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ищецът погасил сумата по договора за потребителски кредит в размер на 1543,49лв., от които 1523,49 лв. – главница и 20 лева – договорна лихва, а по договор за поръчителство заплатил 150,00 лв. Счита сумите за недължимо платени, поради недействителност на договора за предоставяне на поръчителство и договора за потребителски кредит. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди също, че договорът за кредит бил нищожен, като била нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото не било ясно какво се включва в ГПР и каква е методиката, по която се формира.

Твърди договорът да е нищожен и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени допълнителните разходи по Договора за поръчителство като по този се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №426/2014г. Счита, че двете дружества са свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД било „КРЕДИСИМО“ ЕАД и със сключването на договор за поръчителство се цели допълнителна печалба за кредитодателя, което представлявало заобикаляне на ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди, че посочването в договора на размера на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Излага съображения, че в настоящия случай следва договорът да се прогласи за изцяло недействителен като бъде взета предвид разпоредбата на чл.22 от ЗПК.

По отношение на договора за поръчителство, счита същия за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 ЗЗП, като излага аргументи в тази посока. Счита, че е накърнен принципа на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен, тъй като превишавал предвидения размер на ГПР. Възнаграждението, което е платено по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде включено в определения ГПР. Договорът не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост.

С оглед гореизложеното, моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 20 лева, недължимо платена договорна лихва по Договор за потребителски кредит №***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в 2 съда до окончателното изплащане на сумата.

Моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди “Ай Тръст“ ЕООД да изплати на ищеца сумата в размер на 150 лева, недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № *** между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 1523,49 лева, при лихвен процент по кредита в размер на 19.87% и годишен процент на разходите в размер на 21.78%. Не оспорва също твърдението, че кредитът е предсрочно погасен и че сумата от 20 лева е заплатена за погасяване на дължимата по договора възнаградителна лихва.

Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че за ищеца не било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че съгласно Общите условия на сключения договор кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен или необезпечен кредит. Оспорва твърдението, че вземанията на Ай Тръст ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГПР, съгласно чл.19 от ЗПК, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство бил незадължителен и не попадал в хипотезата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит доколкото Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД и последното не е страна по него. Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Излага съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД и уговореното в него възнаграждение възниква в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, който не е страна по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че евентуалната недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, според която ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД, не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията

Не оспорва, че между ищеца и дружеството е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по договор за потребителски кредит № ***. За така предоставената услуга било дължимо 3 възнаграждение на поръчителя в размер на 1496,71 лв., погасяването на което е разсрочено на 16 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Оспорва, че ищецът е заплатил в полза на дружеството сумата от 150 лева, с която е погасено дължимото по гореописания договор възнаграждение за поръчител, като твърди, че е заплатената сума в размер на 93,54 лева. Счита, че плащанията са направени на валидно правно основание.

Излага, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение, т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст" ЕООД е единствена възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство /в случай че бъде избран такъв/, се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 12431 от 09.10.2024 год., съдът е отделил като 4 безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *** със заемна сума от 1523,49 лева, усвоена от ищеца, както и че задълженията по договора за кредит са предсрочно погасени от него и ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от 20 лева, представляващи възнаградителна лихва по договора, както и че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР. Безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството и че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 09.01.2022 г., по който ищецът е заплатил сумата от 93.54 лева.

Горното се установява и от приложения по делото Договор за потребителски кредит № *** и Приложение № 1 /л.39 - 42/, в който са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия /л.30-39/ В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищцата, като кредитополучател, е предоставила обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от постъпилото по реда на чл. 192 ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД копие на Договор за предоставяне на поръчителство от ***, сключен между Г. Г. и дружеството „Ай Тръст“ ЕООД /л.20-23/. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва възнаграждение в размер на 93.54 лв. на месец за целия срок на договора за кредит, като възнаграждението се дължи на датата на плащане на погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на „Кредисимо” ЕАД.