Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 22.04.2026, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Административно наказателно дело 3/2026
Вид
Решение № 10
Подписан
22.04.2026
В сила
23.05.2026
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 11, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 14 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. гр.Мадан, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20265430200003 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *, издадено от Началник ГПУ в РДГП Смолян, ГПУ Рудозем, с което на Б. Н. А., ЕГН **********, с адрес: * на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 лева/ 102.26 евро и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. С. Ч.. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като се счита, че жалбоподателят не е извършил нарушението, тъй като не е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация. Сочи, че това обстоятелство не е било известно и на собственика на автомобила С. А., който бил помолил жалбоподателя да закара автомобила от с. Равнища до гр. Мадан. В хода на съдебните прения и в депозираните писмени бележки жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока.

Въззиваемата страна, Началник ГПУ в РДГП Смолян, ГПУ Рудозем, 1 редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и чрез пълномощник юрисконсулт М. Х.. В хода на съдебните прения въззиваемият взема становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че МВР няма задължение да уведомява собственика на автомобила за прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Моли за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 03.08.2026 г. около 18:15 часа в Община Мадан на Републикански път II-86, км 122 +237 в близост до супермаркет „Вини“, жалбоподателят Б. Н. А., ЕГН ********** управлявал товарен автомобил Фолскваген „Кади“, бял с рег. №*, движещ се в посока от с. Равнища към с. Средногорци, общ. Мадан.

Към инкринимираната дата посоченият автомобил бил собственост на трето лице - С. Х. А. от *, роден на * г., който придобил собствеността върху процесното МПС въз основа на договор за покупко-продажба от 07.04.2025 г. с нотариална заверка на подписите. По това време св. В. Т. и св. С. Р. – служители на ГПУ Рудозем изпълнявали служебните си задължения по прилагане на компенсиращи мерки на Републикански път II-86, км 122+237 в близост до супермаркет Вини на разклон Черна и спрели за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил Фолскваген „Кади“, бял с рег. №*. При извършена служебна справка от служителите на ГПУ Рудозем било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация от 09.06.2025 г. на осн. 143, ал. 15 от ЗДвП – поради това, че собственикът не е изпълнил задължението да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването, както и че за автомобила няма сключена гражданска застраховка. На водача били съставени два броя АУАН за нарушения по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Към момента на извършване на проверката автомобилът бил с поставени регистрационни табели, които били иззети от служителите на ГПУ Рудозем, ведно със свидетелство за регистрация на автомобила част II. В хода на извършената проверка водачът на автомобила – жалбоподателят Б. Н. А. заявил, че автомобилът не е негов, както и че бил помолен от неговия работодател да закара автомобила до гр.

2

Мадан.

Видно от АУАН № * г. същият бил съставен от св. В. Т. против жалбоподателя Б. Н. А., за това, че на 03.08.2025 г. около 18.15 ч. на републикански път II-86 към 122+237 в близост до супермаркет „Вини“ управлява товарен автомобил Фолскваген „Кади“, бял с рег. №* движещ се в посока от с. Равнища към с. Средногорци, общ. Мадан с прекратена регистрация от 09.06.2025г. на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като нарушението е квалифицирано от актосъставителя по чл. 140 ,ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от жалбоподателя, като последният го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

С оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, рп. 1 от НК преписката е изпратена на РП Смолян. На 12.09.2025 г. прокурор от РП Смолян постановил отказ да се образува досъдебно производство по случая и материалите са препратени на наказващия органа, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление № * от Началник ГПУ в РДГП Смолян, ГПУ Рудозем, с което на Б. Н. А., ЕГН **********, с адрес: * на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 200 лева/ 102.26 евро и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани В. Т. и С. Р., които потвърдиха авторството на деянието и направените в НП констатации. Свидетелите сочат, че на процесната дата извършили проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, като установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които съдът също кредитира. В административната преписка е представен Договор за покупко продажба на МПС, видно от който на 07.04.2025 г. процесното МПС Фолскваген „Кади“, бял с рег. №* е закупено от С. Х. А. от *. От изготвената справка за регистрация на МПС е видно, че регистрацията на МПС 3

Фолскваген „Кади“, бял с рег. №* е прекратена на 09.05.2025 г. на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като собственикът му С. Х. А. в двумесечен срок от придобиването не е пререгистрирал процесното МПС.

Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от посочената наредба, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал.

1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на 4 регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

Съгласно посочената разпоредба, на основание на която се твърди, че е служебно прекратена регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС, а именно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. Прекратяването на регистрацията на ППС в посочената хипотеза настъпва по силата на закона.

Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП от своя страна предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, като съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство по пътищата.

При изложената нормативна регламентация на процесните отношения и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установен обективният елемент от състава на посоченото нарушение, доколкото към датата на проверката управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението на собственика му в двумесечен срок от придобиването му да заяви това обстоятелство в съответната служба и да пререгистрира автомобила.

5

По отношение на субективния елемент на извършеното нарушение, съдът намира следното: Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.