Решение № 20391 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20391 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110111138 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на Г. С. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, ж, чрез процесуалния му представител - адв. Ц. Т., срещу “,2., чрез адв. В. П..

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер от 17 032,99 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 11.11.2023 г. До 11.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до окончателно плащане на сумата. Прави се и искане на основание чл. 242, ал. 1 ГПК за допускане предварително изпълнение на съдебното решение.

В исковата молба се твърди, че на 09.12.2022 г. между страните бил сключен трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. Въз основа на посочения трудов договор ищецът бил назначен на длъжността “Директор на дирекция “Продуктово развитие”” с НКПД 12196022, с нетно трудово възнаграждение в размер на 15 000 лв., съгласно сключеното между страните допълнително споразумение № 20/ от 25.07.2023 г.

Трудовият договор бил прекратен от работодателя “,Д със Заповед № 20 от 09.11.2023 г., считано от 11.11.2023 г , на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Във връзка с прекратеното трудово правоотношение ищецът претендира 1 заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение - 17 032, 99 лв. за периода 11.11.2023 г. до 11.12.2023 г., през който е останал без работа. Счита същото обезщетение за дължимо с оглед на това, че между страните: 1) е съществувало валидно трудово правоотношение, 2) което било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, 3) вследствие на което ищецът твърди оставането си без работа за един месец, 4) за което уведомил работодателя чрез декларация HR-68/11.12.2023 г., подадена в деловодството на дружеството на 11.12.2023 г., и чрез същата поискал да му бъде изплатено обезщетението. Освен дължимо, обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е и изискуемо като на основание чл. 228, ал. 3 КТ падежът на задължението настъпил на 31.12.2023 г.

Ищецът твърди, че не е получил плащане по чл. 222, ал. 1 КТ, нито отговор във връзка с дължимото обезщетение от страна на своя бивш работодател. Поради тази причина на 16.02.2024 г. на ответното дружество била връчена нотариална покана чрез нотариус Ивайло Светославов Николов с район на действие Районен съд- София, вписан в Нотариална камара под № 40. С поканата бил предоставен на работодателя седемдневен срок от получаването за заплащане на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

Ищецът поддържа, че до момента на подаване на исковата молба, не е получил търсеното от него обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа в общ размер на 17 032, 99 лв., ведно със законната лихва от деня на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба подаден от ответника “,Д чрез пълномощника на дружеството адв. В. П..

Ответникът оспорва иска. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не бил определил в петитума конкретния времеви период, през който е останал без работа. Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността “Директор на дирекция “Продуктово развитие””, за която получавал месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 17 032, 99 лева. Твърди, че ищецът изпълнявал най-висшата ръководна длъжност в дружеството.

Ответникът, в условията на евентуалност, прави възражение за прихващане със задължение на ищеца към него, представляващо неустойка в 2 размер на 15 000 лв. за непредставяне на писмен отчет. Посочва, че по силата на т. 9.2. от трудовия договор, служителят е длъжен да предостави в еднодневен срок от прекратяването на трудовото правоотношение писмен отчет с определено в договора съдържание. Забавеното изпълнение или неизпълнението на това задължение поражда задължение за заплащане на неустойка в размер на нетното трудово възнаграждение на служителя - 15 000 лв., съгласно т. 11 във вр. с т. 4.2 от трудовия договор.

Ответникът твърди, че на 09.11.2023 г. трудовото правоотношение на служителя е прекратено, като в уговорения еднодневен срок от прекратяване на трудовия договор, не е представен отчет от ищеца. Отчетът трябвало да бъде на основата на изготвен от служителя план в изпълнение на възложените му на 25.10.2023 г. продуктови резултати с конкретни разработени от него задачи, подзадачи и процеси. Твърди се, че отчетът е предаден десет дни покъсно на 19.11.2023 г., но без изискуемото съдържание, което довело до вредоносни последици за дружеството, изразяващи се в забава с повече от 3 месеца на разработка на ключови функционалности по платформата и пропуснати ползи за компанията от нереализирани продажби в размер на 150 000 лв.

Ответникът счита, че ищецът е в пълно неизпълнение на задължението за писмен отчет, поради което дължи заплащане на уговорената в трудовия договор неустойка. Прави евентуално възражение за прихващане със сума в размер на 15 000 лева, представляващи неустойка по т. 11 от трудовия договор. Ответникът моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен, а в условията на евентуалност- като неоснователен поради извършено прихващане.

Ищецът подава писмено становище по отговора на искова молба. Прави възражение за недействителност на клаузата за неустойка като недопустима в трудово правоотношение. Прави възражение за нейната нищожност, тъй като единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В условията на евентуалност, възразява за прекомерност на неустойката. Възразява, че за дружеството и работодателят са настъпили вреди. Прави възражение, че ищецът е закъснял с изпращането на отчета, че отчетът не отговаря на изискванията. Възразява и на твърдението, че ищецът не е изпълнил 3 задължението си за предоставяне на отчет. Твърди, че на 13.11.2023 г. е посетил офиса на работодателя и пожелал да предаде отчета на място, което му било отказано от служител на име Петър Петров. На същата дата отчетът бил подаден чрез Български пощи, за което ищецът уведомил ответника чрез изпратен имейл до дружеството. В съдебно заседание поддържа исковата молба.

Ответникът представя становище по представеното от ищеца. Оспорва, че неустоечното задължение е недействително като изтъква, че липсва законова забрана за уговарянето му и то не противоречи на Кодекса на труда.

Оспорва възражението за прекомерност на неустойката. Излага, че имуществените загуби за дружеството многократно надхвърлят размера на неустойката. Посочва, че вредите са дружеството се равняват на трудовите възнаграждения за служителите от пряко засегнатите дирекции в размер на около 360 000 лв. Счита за неоснователно възражението, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване на отчет, което следвало да се предаде най-късно до 10.11.2023 г. В съдебно заседание, представителят на ответника излага, че с оглед висшата ръководна длъжност на ищеца и липсата на представен отчет, за компанията е настъпила дезорганизация и продуктова и техническа дирекции, които са били пряко подчинени на ищеца, са работили неефективно за период от три месеца. Дружеството е претърпяло вреди, които представляват изплатени трудови възнаграждения без да е работено върху продукт, размерът на които е 360 000 лв. на месец.

Съдът като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следва да бъдат установени следните обстоятелства: 1) наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 09.12.2022 г., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжността Директор на дирекция “Продуктово развитие”; 2) че брутното трудово възнаграждение за заеманата длъжност е в размер на 17032,99 лв.; 3) със Заповед № 20 от 09.11.2023 г., трудовото правоотношение между Г. С. и “,Д е прекратено, считано от 11.11.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата.;

От приложените по делото трудов договор /стр. 29-32 от делото/ и 4 длъжностна характеристика /стр. 87-90 от делото/ се установява, е ищецът е заемал длъжността “Директор на дирекция “Продуктово развитие””. Съгласно длъжностната характеристика основните задължения и отговорности включват: планиране, управление и координиране цялостната дейност на Дирекция “Продуктово развитие”, поставяне на краткосрочни и дългосрочни цели на екипа, контрол на работата им; в краткосрочен план внася яснота и прозрачност относно текущите задължения на всеки един екип, имащ отношение към продукта; в средносрочен план: разработка на продуктов мениджмънт; дългосрочен: създаване на цялостна визия за продукта; наблюдава служителите от технически отдел дали се придържат към изпълнение на основния продуктов план; Длъжността е пряко подчинена на Изпълнителния директор на “,Д.

Съгласно т. 9.2. от трудовия договор служителят се задължава да състави писмен отчет в деня на прекратяване на трудовия си договор или найкъсно ден след това.

Съгласно т. 9.3. писменият отчет се представя на работодателя в указания срок или незабавно след като бъде изготвен.

Съгласно т. 9.4. съдържанието на писмения отчет включва: възложените, започналите, текущите или незавършени от служителя задачи и дейности; описание на състоянието им и етапа, до който са осъществени; какво предстои и следва да се извърши, за да бъдат успешно приключени; посочване на лица за контакти, ако е необходимо, и техни координати; описание на друга допълнителна информация от значение за конкретната задача.

Съгласно т. 11 при забава в изпълнението или неизпълнение на задължението за представяне на писмен отчет, служителят дължи неустойка в размер на нетното му трудово възнаграждение за един месец.

От приложеното по делото извлечение от трудовата книжка на ищеца /на стр. 35, 36, 37 от делото/ като официален удостоверителен документ, както и от извършената от съда в съдебно заседание от 25.06.2024 г. констатация по трудовата книжка се установява, че ищецът не е започнал работа по друго трудово правоотношение след уволнението си за целия едномесечен период от 11.11.2023 г. до 11.12.2024 г. Приложена е и декларация HR-68/11.12.2023 г., с която ищецът е уведомил дружеството работодател за оставането си без 5 работа за едномесечен срок след прекратяване на трудовото правоотношение и с която е поискал изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

По делото не са представени доказателства за извършване на плащане от ответника към ищеца на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, нито пък се твърди това от страна на ответното дружество. Видно от констатацията на Инспекция по труда /на стр. 40 и 41 от делото/ , при проверка по сигнал на ищеца, от ответното дружество не са представени доказателства, удостоверяващи изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Съдът приема за установено, че такова плащане липсва.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 11.11.2023 г.. На 13.11.2023 г. ищецът е посетил офиса на ответника, за да предаде отчета, което се установява със свидетелските показания. На същата дата е изпратен имейл /стр. 110 от делото/, с който дружеството е информирано относно опита за предаване на отчет и за изпращането му по Български пощи.

По делото е представена таблица, представляваща възложените на ищеца задачи /стр. 92- 96 от делото/ както и таблица, представляваща писмения отчет на ищеца /стр. 99-103 от делото/. Първата таблица съдържа няколко колони: задачи; вид задача; обяснение; обяснение; срок на завършване; кой е отговорен; кой изпълнява; на кого докладва; кой одобрява; статус; коментар;. В представената като писмен отчет таблица се съдържат същите колони, като към колоната “статус” е добавен текст: „готово“, „to do“, „in progress“, а към колоната “коментар” са добавени различни пояснения към някои от задачите. Тази таблица била изпратена на ответника от ищеца чрез Български пощи на 14.11.2023 г., получена на 19.11.2023 г., видно от приложения пощенски плик /стр. 104 и 105 по делото/.