Решение № 391 от 15.09.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 999/2026
- Вид
- Решение № 391
- Подписан
- 15.09.2026
- В сила
- 10.10.2026
- Състав
- Александър Симеонов Станчев
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 391 гр. Русе, 15.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20264520200999 по описа за 2026 година Производството е образувано по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу наказателно постановление
№
891689-F875830/27.05.2026г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на ”Т.”ЕООД, с ЕИК №******, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1100,00 евро на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС.
Жалбата е процесуално допустима и е подадена в установения от закона 7-дневен срок. В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно и се моли, съдът да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, за него се явява управителят на наказаното ю.л. и в с.з. поддържа жалбата.
За Национална агенция по приходите се явява редовно упълномощения ст. юриск. Н. Т., която моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
За Районна прокуратура - Русе не се явява представител и не релевират 1 становище.
Съдът, след като се запозна с писмените и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 10.03.2026г. била извършена проверка от служители на ЦУ на НАПгр.София на търговски обект-заведение за хранене „Ф.“, находящо се в гр.Русе, ул.”М.“№30, експлоатирано и стопанисвано от ”Т.”ЕООД, с ЕИК №******, представлявано и управлявано от А. П. П., с ЕГН-**********. При проверката било установено, че е налице работещо фискално устройство в търговския обект /ЕКАПФ/. Административните служители установили, че реализираният дневен оборот в обекта до момента на проверката бил в размер на 33,02 евро, видно от наличната сума в касовия апарат, като било установено също, че във ФУ не била отразена каквато и да е промяна на касовата наличност, чрез операция „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Изброили наличните парични средства в касата на търговския обект и се установило парична сума в наличност в обекта в размер на 133,02 евро, което било видно и от описа на паричните средства, изготвен от работник в обекта /Т.Е.Ш./, който бел назначен по трудов договор като продавач консултант. С оглед гореустановеното, проверяващите адм. служители направили извод, че е установена положителна парична разлика в търговския обект е в размер на 100 евро. За извършената проверка бил съставен Протокол сер.АА № 0212032/10.03.2026г., въз основа на който бил изготвен АУАН № F875830/27.05.2026г., а впоследствие било издадено и атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства.
Жалбата е неоснователна.
Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът приема за безспорно и несъмнено доказано по делото от обективна страна, че 10.03.2026г. във работещото ФУ в търговски обект-заведение за хранене „Ф.“, находящо се в гр.Русе, ул.”М.“№30, експлоатирано и стопанисвано от ”Т.”ЕООД, с ЕИК №******, представлявано и управлявано от А. П. П., с ЕГН-**********, не била отразена каквато и да е промяна на касовата наличност, чрез операция „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, наличните парични средства в касата на търговския обект била в размер на 133,02 евро, а установената положителна парична разлика в търговския обект била в размер на 100 евро. Посоченото нарушение безспорно следва да се квалифицира по чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, според който: “(1) Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми“, респективно представлява и 2 нарушение по чл.185, ал.4 от ЗДДС, т.к. нарушението е извършено повторно, видно от приложеното по делото писмено доказателство – влязло в сила към момента на проверката
/10.03.2026г./ друго
НП
№
891689-F875830/27.05.2026г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което за същото по вид нарушение е наложено наказание по чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Според съда не е налице и „маловажен случай“ по настоящото производство.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.
Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителносТ. на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. В конкретния случай макар и дневния оборот на търговския обект да не е значителен като парична сума до момента на извършване на проверката, следва да се има в предвид, че във ФУ не е било отразено каквито и да са парични средства чрез функциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, а предвид това, че нарушението е „повторно“, очевидно не е инцидентен и еднократен акт на неотразяване на съответната продажба, поради което и според съда, не следва да се възприеме този конкретен случай като маловажен. Не е налице ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици, а конкретното нарушение безспорно уврежда държавната политика по отношение управление на фиска.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че не се касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало 3 да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва единствено да се измени по мотиви посочени погоре.
Съдът, счита че административнонаказаващият орган правилно е определил размера на административното наказание, което следва да се наложи на нарушителя. Съгласно чл.185, ал.4 от ЗДДС, по отношение на обжалващия търговец е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1100 евро, която сума представлява малко над минимално предвидената санкция от 2000 лв. в горепосочената норма и съдът намира, че НП като правилно и законосъобразно следва са е потвърди.
Предвид изхода на делото, съдът следва да се уважи искането за присъждане на разноски в полза на АНО, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ, като този размер да е в границите на минималноустановения от 66,47 евро /130 лв./, преценявайки предмета и сложносТ. на настоящото дело.
По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№
891689-F875830/27.05.2026г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, против ”Т.”ЕООД, с ЕИК №******, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1100,00 евро на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Т.”ЕООД, с ЕИК №******, да заплати в полза на ЦУ на НАП – София сумата от 66,47 евро за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредба за 4 заплащане на правната помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр.Русе в 14-дневен срок от получаване на известието, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5