Решение № 2871 от 12.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2871 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100506916 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца К. К. Б., чрез адв. С., срещу решение № 6054/04.04.2024г., постановено по гр. дело № 51851/2023г. по описа на СРС, 25-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К. К. Б. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1 165.33 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.12.2010г. до м.04.2013г., сумата 176.28 лева – мораторна лихва за периода от 31.01.2011г. до 27.08.2013г. и 126.83 лева –разноски, за които вземания на 30.10.2013г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15590/2013г. по описа на СРС, 88-и състав, въз основа на който е образувано и.д. № 20138440404139 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ с район на действие – СГС, поради погасяването им по давност.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Макар, че изложил мотиви, че в периода от 26.11.2013г. до 02.02.2016г. изпълнителни действия не били предприемани, предвид на което изпълнителното производство се прекратило на 26.11.2015г. по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, СРС неправилно приел, че последващо постъпвалите от взискателя молби с искания за предприемането на изпълнителни действия прекъснали давността. В 1 противоречие с материалния и процесуалния закон – чл. 230, ал. 2 ГПК, чл. 239, ал. 2 ГПК, СРС приел също, че от настъпването на смъртта на първоначалния длъжник К.Б. на 24.10.2021г. до конституирането на ищеца Б. като длъжник по и.д. производството било спряно и в този период давност не била текла. Последното означавало при бездействие на взискателя да не посочи правоприемниците на починалия длъжник с години да се позовава на спирането по силата на закона. Още по-несъстоятелно било да се приеме, че спирането на изпълнителния процес водело до спиране теченето на давността – чл. 113 ЗЗД. Отделен бил въпросът как ищецът изобщо можела да бъда конституирана като длъжник по прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително производство. Неправилно СРС приел, че давността била прекъсвана с подаването на бланкетни молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия. Макар и да цитирал ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС, първоинстанционният съд приложил същото превратно. По смисъла на това тълкувателно решение същинско изпълнително действие било това, с което правната сфера на длъжника била реално засегната (арг. „принудително“ – необходима била принуда, натиск, давление), действието следвало реално да бъде извършено. Позовава се на мотивите по т. 10 от същото ТР. В случая не били предприети поисканите от взискателя изпълнителни действия, таксите за тях не били платени. Бланкетната молба за предприемане на изпълнителен способ, без дори и таксата да била платена, нямали ефект на прекъсване на погасителната давност за вземането. Не били предприети същински изпълнителни действия, прекъсващи давността. Ето защо последното извършено изпълнително действие по и.д. № 20138440404139 по описа на ЧСИ С.Я. било наложена на 29.12.2016г. възбрана на собствен на К.Б. имот, перемпцията настъпила на 29.12.2018г., с което правото да се иска извършване на изпълнителни действия било погасено. Последващите изпълнителни действия, след прекратяването по силата на закона, били недопустими и не произвеждали правно действие. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въз основа на правомощията си, възложени му по чл. 18 ЗЧСИ, ЧСИ Я. предприел необходимите действия за конституиране на ищеца. С подаваните молби от страна на взискателя давността била многократно прекъсвана – Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. IV г.о. на ВКС, позовава се на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.

ОСГТК на ВКС- не се изисквало съответното изпълнително действие да е дало резултат. Позовава се и на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за 2 правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 30.10.2013г. се установява, че същият бил издаден в полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.09.2013г., издадена по ч.гр.д. № 15590/2013г. по описа на СРС, 88-и състав, срещу длъжника К.А.Б., за сумите 1 165.33 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.12.2010г. до м.04.2013г., ведно със законната лихва от 18.09.2013г. до изплащането на вземането, сумата 176.28 лева – мораторна лихва за периода от 31.01.2011г. до 27.08.2013г. и 126.83 лева –разноски по делото.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и 3 др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата си за образуване на изпълнително дело от 19.11.2013г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ да определи начина на изпълнението. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Ето защо съдът приема за установено, че на 19.11.2013г. давността била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. С постановление на ЧСИ от 26.11.2013г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К.А.Б. в „Такси 2001“ ООД. От налагането на запора започнала да тече новата 5 годишна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.

С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК на ВКС приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. Задължителното 4 тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г.

По горните мотиви прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона, предвид на което и изпълнителното производство се прекратило на 26.11.2015г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.нар. перемпция. Предвид постановките на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК за периода до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла, а новата 5 годишна погасителна давност съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК започнала да тече от 26.06.2015г.

На 02.02.2016г., преди изтичането на давността, взискателят „Топлофикация София“ ЕАД поискал ЧСИ да насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника. Съобразно мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид - поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл.