Решение № 72 от 16.12.2023, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Велики Преслав, 16.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20233610200241 по описа за 2023 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба Община Велики Преслав, ЕИК 000931625, със седалище и адрес на управление: гр. Велики Преслав, ул.“Борис Спиров" № 58, представлявана от Я. С. Й. - кмет на общината, срещу Наказателно постановление №НЯСС-93/13.07.2023 г. издадено от Председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите.

В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, аргументи за което се сочат както обстоятелството, че процесният язовир е предмет на сключен на 30.07.2021 г. концесионен договор между Общината и „Булкрафт инженеринг ДВ“ЕООД, предвид и което, именно на концесионера било изпратено писмо за предприемане на действия в изпълнение на дадените в КП № 05-0384/23.11.2022 г. указания. Изтъква се и, че видно от представен Доклад за техническото състояние и функционалността на пасарелката и шахта на ОИ по осъществяване на безопасна техническа експлоатация на яз.“Златар-3“ била изградена рейка която да се монтира постоянно на колона на пасарелка на водоземна шахта, като в тази връзка се релевира и приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като от нейна страна е депозирано писмено становище за неоснователност на жалбата, като се излагат подробни мотиви в тази връзка.

Претендират се и разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си 1 представител, поддържа изцяло депозираната жалба срещу издаденото НП на посочените в същата основания и моли за неговата отмяна.

Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 11.05.2022 г. при извършване на проверка н а язовир „Златар-3“, находящ се в поземлен имот с идентификатор №*** в землището на с.Златар, Община Велики Преслав, служители на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, свидетелят Р. Р. и негови колеги, при оглед и обход на язовирната стена и съоръженията към нея установили редица нередности, сред които и че на язовира не е изградена нивомерна КИС. Предвид така направените констатации, бил съставен КП с включено в същия предписание да се изгради нивомерна измервателна система на язовира, със срок за изпълнение - до 30.09.2022 г. При извършена на 22.11.2022 г. контролна проверка на водния обект, св.Р. и св.М. констатирали, че даденото предписание не е изпълнено.

Контролните органи установили, че към момента на проверката, от страна на собственика на язовира, а именно – Община Велики Преслав, не били предприети действия за изпълнение на даденото и обективирано в КП №0503-32/12.05.2022 г. предписание. За извършената проверка бил съставен КП 05-03-84/23.11.2022 г., връчен на Община Велики Преслав.

След преценка от административнонаказващия орган касателно констатираното бил съставен и АУАН № 05-007/27.01.2023 г. за неизпълнение на посоченото предписание, като актосъставителят посочил, че с това Община Велики Преслав в качеството си на собственик на язовир „Златар-3“ нарушила разпоредбата на чл.141, ал.1,т.2 от Закона за водите.

Въз основа на акта и след преценка за неоснователност на постъпилото в срока на чл.44 от ЗАНН от страна на Община Велики Преслав възражение било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за посоченото нарушение на осн.чл.83 от ЗАНН, във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00лв.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св.Р. и св.М. са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, с изключение на представения към жалбата Доклад, който съдът не кредитира, доколкото същия е с вписана дата на извършена проверка 15.12.2022 г. и съотв. поставена в края на същия „декември 2023 г.“, с оглед и на което не е ясно обективираното съдържание на същия, както и снимков материал към коя година и съотв. воден обект е относим, а и предвид, че направените констатации са изолирани от останалите събрани по делото доказателства.

С оглед и на посоченото съдът възприема с доверие и цени изцяро както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и кредитираните писмените доказателствени източници.

2

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201, ал.11 и ал.12 от ЗВ, вр.чл.47, ал.1, б. „б“ от ЗАНН и Заповед №А-776/22.12.2021 г. на Председателя на ДАМТН , както и в законоустановените в ЗАНН срокове. Не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за водите.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно нарушение.

В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по приложения от административно наказващия орган административнонаказателен състав. Безспорно установено е, че към процесната дата не е изпълнено даденото такова предписание, собственика да предприеме действия за изграждане на нивомерна измервателна система на язовира, съгласно даденото му предписание, със срок на изпълнение до 30.09.2022 г. поради, което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото нарушение е едно – неизпълнение на задължително предписание, и като такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие).

Жалбоподателя е адресат на задължение да изпълнява дадените предписания по Закона за водите и Наредбата по чл.141, ал.2 от същия закон, към която препраща ал.1, т.2 от същата норма, чието нарушение е констатирано от АНО.

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1 , т. 2 от Закона за водите, собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2, видно от която условията и редът за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Такава е именно Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за 3 осъществяване на контрол за техническото им състояние приета с ПМС №12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020. Както изрично се сочи в приложимия подзаконов нормативен акт, в последната се урежда приложението досежно язовирните стени и съоръженията към тях за язовирите, определени в чл.141а от Закона за водите. Също съгласно Наредбата, правата и задълженията на собствениците и операторите на язовирни стени и съоръженията към тях са точно разписани. Община Велики Преслав, е собственик на язовир „Златар-3, като подзаконовия нормативен акт предписва в тази връзка изискуемите действия.

Според чл. 70, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, собственикът на язовира е длъжен да монтира устройство за измерване на водното ниво, а според чл.74, ал.2 от същата Наредба за всяко водохранилище се предвижда минимум един нивомерен пост. Т. е. предписанието е дадено за костатирано нарушение на чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, доколкото и не са изпълнени изискванията на Наредбата по ал.2 от същия член от Община Велики Преслав, като собственик на язовира. В случая по безспорен начин е установено липсата на предприети към момента на проверката на 22.11.2022 г. действия на жалбоподателя за осъществяването на констатираното от контролните органи касателно указаното монтиране на КИС, като в този смисъл е осъществено поведението изразило в бездействие по отношение на съществуващото му задължение за активно поведение релевантно към задълженията му по отношение на посочения язовир.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 141, ал. 1, т.2 от Закона за водите се е изразило в неизпълнение на посоченото задължение от страна на Община Велики Преслав, като собственик на яз.“Златар-3“.

Съдът не кредитира така направеното възражение от страна на жалбоподателя касателно адресатът на изпълнение на предписаното от контролните органи указание, а именно - „Булкрафт инженеринг ДВ“ЕООД, концесионер по сключен на 30.07.2021 г. договор с Община Велики Преслав, с предмет процесния язовир. Предвидената възможност за възлагане стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите чрез предоставянето им под наем или на концесия, респективно с концесионния договор се възлагат дейностите по управление и поддържане на съоръженията съгласно изискванията на наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ, не променя субекта на отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите /в този см.Решение № 92 от 29.04.2022 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 63/2022 г./.

С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ , както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило. При определяне на маловажните 4 случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие бездействие за поддържане в изправност на язовира доколкото и степента на потенциална опасност на яз.“Златар-3“, съобразно оценката на риска от човешки жертви, икономически, социални и екологични щети е изключително висока, предвид и класифицирането на същия в първа висока степен на потенциална опасност/видно от публикуваната информация на официалния сайт на Областна администрация-Шумен/, с оглед местоположението на същия в близост до населени места, пътна и ЖПинфраструктура.