Акт № 139 от 30.10.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Белоградчик, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. П.А като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20261310101143 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 26 ал. 1 ЗЗД - обявяване на недействителност на Договор за паричен заем № 5114369 от 10.05.2024 г., с цена на иска - 1 000 лева (511.29 евро) и на Договор за предоставяне на гаранция № 5114369 от 10.05.2024 г., с цена на иска - 422.18 лева (215.86 евро).

Предявен е и осъдителен иск срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, с правно основание - чл. 23 ЗПК и чл. 55 ал. 1 ЗЗД, с цена на иска - 318.88 евро и по чл. 86 ЗЗД - лихви за забава.

Постъпила е Исковата молба от ищеца М. П. П. от гр. Белоградчик, обл.

Видин, чрез пълномощника му адв. А. М. от САК, против ответниците „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ********* и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********. Ищецът твърди, че на 10.05.2024 г., между ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, в качеството му на заемодател и М. П. П., ЕГН **********, в качеството му на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит № 5114369. На същата дата се 1 сочи, че е сключен и Договор за предоставяне на гаранция № 5114369 между ищеца М. П. П. и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на гарант. В Исковата молба се излагат твърдения, че Договор за потребителски кредит № 5114369 и Договор за предоставяне на гаранция № 5114369, са недействителни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит, поради това, че всеки един от тях съдържа неравноправни клаузи.

Сочи се, че съгласно Договор за потребителски кредит № 5114369 от 10.05.2024 г., сключен между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и ищеца, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя - ищец, кредит в размер на 1 000 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45 %, както и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 53.96 %, като общият размер на договорната лихва за срока на кредита възлиза на 95,89 лв.

Страните са уговорили погасяването на кредита да се извърши на 11 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 100.62 лева. Ищецът излага, че съгласно чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 5114369, в тридневен срок от сключването му, заемателят е следвало да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. двама поръчители – физически лица, отговарящи на определени изисквания; 2. банкова гаранция; или 3. гаранция от одобрено от заемодателя дружество, извършващо гаранционни сделки. На същата дата, като условие за отпускането на кредита, М. П. П. е бил задължен да сключи Договор за предоставяне на гаранция № 5114369 с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По силата на този договор дружеството е поело задължение да обезпечи изпълнението на задълженията на доверителя ми по договора за потребителски кредит. За предоставената гаранция е било уговорено възнаграждение в размер на 422.18 лв., разсрочено на вноски с падежи, съвпадащи с падежите на погасителните вноски по кредита. Съгласно договора кредитодателят „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е бил изрично овластен да приема плащанията по това възнаграждение от името и за сметка на гаранта. Към Договор за потребителски кредит № 5114369 сключен между страните, приложими са разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 2 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит. С оглед императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР е необходимо да бъдат включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран. В чл. 21, ал. 1 ЗПК е посочено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ищецът сочи в Исковата молба, че ответниците представляват финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ.

Съгласно справка в ТРРЮЛНЦ е видно, че едноличният собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е „ИЗИ АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ“ АД, както и че седалището и на двете дружества е на един и същ адрес. Твърди се, че клаузата на чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция № 5114369, предвиждаща заплащане на възнаграждение в полза на гаранта, е нищожна както поради противоречие с добрите нрави, така и поради заобикаляне на закона. Чрез нея се цели допълнително оскъпяване на кредита посредством въвеждането на разход, който фактически е свързан с кредитното правоотношение, но не е включен при формирането на годишния процент на разходите (ГПР). По този начин се заобикаля ограничението, установено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до недействителност на Договор за потребителски кредит № 5114369. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява разход по кредита и като такъв следва да бъде включено при изчисляването на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В ГПР следва по ясен, точен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които той е длъжен да понесе във връзка с договора за кредит. В случая посоченият в договора ГПР привидно не надвишава законово допустимия 3 максимум. Ответниците обаче са нарушили изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като при неговото изчисляване не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, независимо че същото представлява разход, пряко свързан с кредита. Макар в Договор за потребителски кредит № 5114369 и в приложения към него Стандартен европейски формуляр (СЕФ) да са посочени ГПР и общ размер на задължението, тези показатели не отразяват действителната цена на кредита, тъй като не включват възнаграждението за гаранта. Ако към разходите по кредита се прибави и възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, действителният размер на ГПР би надхвърлил многократно посочения в договора и би превишил законово допустимия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че това води до недействителност както на Договор за потребителски кредит № 5114369, така и на свързания с него Договор за предоставяне на гаранция № 5114369.

Договорът за предоставяне на гаранция № 5114369 представлява допълнителна услуга, пряко свързана с договора за потребителски кредит. За тази услуга потребителят дължи възнаграждение независимо от това дали ще се стигне до реализиране на отговорността на гаранта. Поради това възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява разход по кредита, който е бил известен на кредитора и съгласно изискванията на закона е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Обвързаността между двата договора се установява от редица обстоятелства: договорът за предоставяне на гаранция е сключен с предварително посочено и одобрено от кредитора юридическо лице; двата договора са сключени на една и съща дата; сроковете за изпълнение на задълженията по тях съвпадат; а плащанията както по кредита, така и по договора за предоставяне на гаранция се извършват чрез заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Наред с това, в Договора за предоставяне на гаранция изрично е предвидено, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е овластено да приема от името на гаранта възнаграждението по договора. Тези обстоятелства недвусмислено сочат, че разходът за възнаграждението в полза на гаранта е бил известен на кредитодателя още към момента на сключване на договора за кредит и е следвало да бъде включен в общите разходи по кредита и съответно при формирането на ГПР. Освен това е налице организационна и икономическа свързаност между кредитодателя и гаранта, което поставя под съмнение самостоятелния характер на предоставяната гаранционна услуга и 4 потвърждава извода, че чрез нея се цели единствено допълнително оскъпяване на кредита. Невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това в Договора за потребителски кредит не е посочен по ясен, точен и разбираем начин механизмът за формиране на годишния процент на разходите, не е разяснено кои конкретни разходи са включени при формирането на ГПР и по какъв начин е достигнат посоченият размер. Липсва и информация относно съотношението между ГЛП и ГПР, както и относно отделните компоненти, формиращи крайната цена на кредита. Уговореното възнаграждение в полза на гаранта представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП.

Договорите са сключени при предварително изготвени от ответниците условия, без доверителят ми да има реална възможност да влияе върху съдържанието им. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е включено в погасителните вноски и представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, тъй като касае обезпечаването на задълженията по него. Установява се, че одобряването и отпускането на кредита е било поставено в зависимост от сключването на договор за предоставяне на гаранция с предварително определено от кредитора юридическо лице – гарант. По този начин рискът от евентуална неплатежоспособност на длъжника е прехвърлен върху самия потребител чрез задължението му да заплаща възнаграждение за гаранция. Това противоречи на разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, съгласно която кредиторът е длъжен сам да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и въз основа на нея да прецени условията, при които да предостави кредита. Също така, уговорената договорна лихва е прекомерна и само на това основание Договор за потребителски кредит № 5114369 следва да се обяви за нищожен.

При тези съображения, се моли съдът да приеме, че Договор за потребителски кредит № 5114369 от 10.05.2024 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 5114369 от 10.05.2024 г., са недействителни, поради съдържащите се в тях неравноправни клаузи - съгл. чл. 22 ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

След обявяване на недействителността им, се моли ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, да бъде осъден да заплати на ищеца М. П., сумата от 318.88 евро - разликата между дължимата чиста сума 5 и внесената такава от страна на ищеца, като внесена без правно основание - на осн. чл. 23, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В подкрепа на предявените искове са представени писмени доказателства.

По искане на процесуалния представител на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно - счетоводна експертиза от вещото лице Р. П.

К..

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

В открито съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищеца М. П. - адв. А. М. от ВАК. Поддържа исковете и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. Пледира, съдът да уважи предявените обективно съединени искове, като основателни и доказани. От ищцовата страна се претендират и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, което се моли да бъде изплатено при условията на чл. 38, ал. 2 ГПК съгласно представения Списък на разноските по чл. 80 ГПК.