Протокол № 47 от 20.11.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 47 гр. С., 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело № 20252200900018 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха:

Дружеството-ищец

****************, редовно призовано се представлява от двама процесуални представители - адв. С. П.- А. от АК - В. и адв. К. К. от АК- В., надлежно упълномощени от по-рано.

За ответното дружество ******************************* ООД, редовно призовано, се представлява от представител по пълномощие адв. В.

Г., надлежно упълномощена по делото от по-рано.

Вещото лице И. С. И., редовно призован, не се явява.

Вещото лице М. Т. К., редовно призована, се явява лично.

Свидетелят Х. П., редовно призован, се явява лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

Докладва, че на 17.11.2025г., по делото е постъпила молба от вещото лице инж. И. И., с която уведомява съда, че е готов със заключението, но не е успял да го депозира в срок.

Съдът констатира, че назначената по делото допълнителна съдебноикономическа експертиза е изготвена в срока по чл.199 от ГПК, поради което ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице.

Вещото лице М. Т. К., със СНЕТА по делото самоличност.

Вещото лице, ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.

АДВ. К.: В края на заключението сте записали: „Към момента 1 задължението по процесните фактури е осчетоводено в регистрите на ***************** в сметка „други кредитори“, на стойност 561 588,11 лв.

Същевременно, по-горе в заключението е казано, че на база протокол от събрание на Съвета на директорите от 30.12.2024г. е извършена корекция сторниране на вече осчетоводените фактури. Тези два текста в заключението влизат в противоречие, защото в счетоводството фактурите вече не са осчетоводени, а единствено е записано прогнозно използвано количество вода, респективно обща сметка за пречистване и отвеждане. Дали има грешка в израза Ви, в последното изречение, защото няма как да са сторнирани фактурите, а от друга страна, да има осчетоводено задължение точно по фактурите.

Вещото лице М. К.: Няма грешка в това, което съм записала. Ще го обясня по друг начин. ***************** осчетоводява процесните фактури без една, след което, на база на този протокол на СД от 30.12.2024г, се сторнира задължението по тези фактури, в частта без ДДС, защото ДДС няма как да го сторнират, те вече са го усвоили. То си стои като задължение по тези фактури. Те сторнират само стойността на количеството вода, която са изразходили и вече това задължение го няма в сметката на доставчика **********ООД. Същевременно, на база тази прогнозна оценка, тя също е свързана с тези фактури, защото в това, което представиха от ***************** се вижда, че те сторнират фактурата, след което с прогнозното количество вода, се задължават в сметка 4992. Това е сметка „други кредитори“. В нея по принцип се отразяват задълженията към определен контрагент. Това, което съм написала в последното изречение на заключението - тази сметка 4992 има счетоводно салдо със сумата, която съм описала 561 588,11 лв. ***************** има осчетоводено задължение по прогнозна оценка, на база тези фактури, които са издадени на тази стойност, като тази стойност е стойността на водата плюс ползваното ДДС. Сторнирано е количеството вода на процесните фактури.

АДВ. Г.: Г-жо К., Вие казахте по-рано, че ***************** е използвало ДДС по процесните фактури. Операцията по корекциите за периода от м. август до м. декември 2024г. по някакъв начин повлияла ли е върху използвания вече ДДС кредит от дружеството-ищец?

Вещото лице М. К.: ДДС-то, което е осчетоводено няма отношение към това ДДС. Корекциите не могат да се отразят.

АДВ. Г.: Сумата по ДДС по процесните фактури, която по всяка от фактурите е описана в приложената таблицата на стр. 2 в сметка 4531, по всеки от редовете е сметната на стр. 3 и е в общ размер 157 466,24 лв. Само, че при обикновена сметка става ясно, че това не е точният сбор, който е 178 548,21 лв. Разликата е над 21 000 лв. Къде е отразена тя?

Вещото лице М. К.: Сумата, която съм отразила в заключението е в 2 размер 157 466,24 лв. не е сумирана от мен, а съм я взела от справката, която ми бе дадена от ищеца. Не съм правила собствени изчисления.

АДВ. Г.: Проверявани ли са дневниците по ДДС на ищцовото дружество за процесния период?

Вещото лице М. К.: Да, проверявала съм ги лично, на място.

АДВ. Г.: Какво се е случило с това ДДС по процесните фактури, с тази разлика над 21 000 лв?

Вещото лице М. К.: Не мога да кажа. Това не съм го изчислила.

Пропускът е мой.

АДВ. К.: Фактурите макар и сторнирани в счетоводството, поради оспорването на задължението не водят автоматично до това да се върне данъчния кредит, ползван по тези фактури. Той остава, защото сме завели дело и задължението е спорно. Корекция на ДДС може да се направи след като имаме влязло в сила решение. Ако решението е в полза на ответника, тогава няма да има корекция на ДДС, но ако е в наша полза, те ще бъдат задължени въз основа на съдебното решение да издадат съответните дебитни и кредитни известия и тогава да се направи корекция. Тази сума, която е осчетоводена е прогнозна стойност и не е за точното количество вода. Това е прогнозна сметка на база произведена продукция, на миналогодишно потребление, няма как да е точна. Дружеството е задължено да вкара себестойност на количество вода в стойността на продукцията. Моят въпрос към вещото лице е : кога следва да се направи корекция на данъчния кредит по процесните фактури с оглед на това, че страните са в съдебен спор?

Вещото лице М. К.: За да се сторнира данъчния кредит трябва да има издадено кредитно известие към фактура и тогава има право в самите дневници това ДДС да се опише със знак „минус“.

АДВ. К.: Кой издава това кредитно известие?

Вещото лице М. К.: Който е издал фактурата.

АДВ. К.: Какво ще бъде неговото основание до го издаде? Няма основание да го издаде, защото ако го издаде, ще признае иска.

Вещото лице М. К.: Кредитно известие се издава в определени случаи: когато има неправилно написани количества или стойност, когато се установи техническа грешка и др. Няма как *************ООД да издаде кредитно известие.

АДВ. Г.: Сторнирани ли са тези фактури или не?

Вещото лице М. К.: Като цяло фактурите не са сторнирани. Сторнирано е количеството вода, като ДДС-то си остава.

АДВ. К.: На стр. 2 в експертизата е посочено, че фактурите са сторнирани и в счетоводна сметка „4010“ няма наличен запис. Сега казвате, че не са сторнирани.

Вещото лице М. К.: Те са осчетоводени. Мога само да допълня, че със 3 знак „минус“ е стойността на количеството вода без ДДС. Като цяло фактурата не е сторнирана.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към вещото лице

Съдът освободи вещото лице от залата.

АДВ. К.: Не оспорвам заключението на вещото лице, но считам, че има противоречие между писания текст и това, което вещото лице обясни в днешното съдебно заседание. Ние твърдим, че има сторниране на процесните фактури. ДДС в размер на ползвания данъчен кредит, след сторниране на фактурите не е възстановено на държавата от *****************, защото макар и да са оспорени тази фактури, по отношение на определеното в тях количество на доставена вода, количество на пречистена и количество на отведена вода, докато сме в съдебен спор, няма практическа възможност да възстановим на държавата ДДС. Това може да стане единствено, както вещото лице обясни, ако доставчикът издаде кредитно известие, което означава, че той признава иска. Това би било основание да върнем данъчен кредит в зависимост от съдебното решение. Чисто счетоводно, съдебното решение ще доведе до някаква промяна в правоотношението. Ако искът бъде отхвърлен, тогава по ЗСч и по ЗДДС, ************* ООД ще са длъжни да издадат кредитно известие и тогава ние ще сме длъжни да върнем целия размер на ползваното

ДДС. Ако искът бъде уважен частично, тогава

**************ООД ще бъдат задължени, съобразно Вашето решение да издадат кредитно известие за уважената част от иска, респективно да върнем само част от ДДС. При наличие на съдебен спор няма как едностранно да върнем на държавата ДДС. Искането ми е за повторна експертиза, която освен на същия въпрос, да отговори и на следния допълнителен въпрос: Кога следва да се извърши корекция на данъчен кредит от *****************, предвид съдебния спор и кой, и кога следва да издаде кредитно/дебитно известие? На по-късен етап разбрахме, че ответника мери с негодно измервателно средство и съответно виждаме, че сметките надвишават това, което сме използвали.

Затова са оспорени тези фактури. Ако случаен доставчик, който не ни доставя вода издаде фактура, тогава тя няма да бъде включена в счетоводството. Но ние имаме договор с *************ООД, затова тези фактури първоначално са приети и осчетоводени. Едва когато минат месеци и се види, че сметките са високи и се прави проучване. Спорът е друг – потребено ли е количество вода или не, а не какви са фактурите.

АДВ. Г.: Оспорвам предоставената допълнителна експертиза и моля същата да не бъде приемана, защото е непълна, неточна и ирелевантна за спора. Същата експертиза разглежда счетоводни операции, които и самия ищец признава и вещото лице установи, че са извършени след датата на завеждане на исковата молба в ОС - В. с вх. № 33071/27.12.2024г. Какви счетоводни операции е извършвал ищеца след тази дата, са абсолютно 4 ирелевантни за спора. Считам, че същите за извършени изцяло с цел по настоящото производство. Процесните фактури са осчетоводени надлежно и за тях е ползван данъчен кредит. Също така, процесните ф-ри не са сторнирани съгласно счетоводните стандарти и счетоводното законодателство на страната. Експертизата е извършена единствено и само въз основа на експертна оценка, която дружеството- ищец е изготвило самостоятелно, без да е ясно на какво основание и какви параметри са използвани и без да притежава компетенциите да мери потребеното количество вода. При разпита на вещото лице, установихме, че във въпросната допълнителна експертиза има неточности на сумите и сбора им. Считам, че същата не трябва да е приемана.

Противопоставям се на искането за назначаване на повторна експертиза, тъй като се иска изследване на тези счетоводни операции , които са извършени след датата на завеждане на исковата молба в съда.

СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.

Съдът намира, че изслушаната допълнителна съдебно-икономическа експертиза, макар и оспорена, следва да бъде приета по делото, а на вещото лице-изплатено възнаграждение от внесения депозит в размера, посочен в справка-декларация.

Макар с известни неточности, вещото лице даде отговор на поставените му въпроси, а даденото заключение, макар и оспорено, ще бъде ценено от съда с оглед на всички останали доказателства.

На основание чл. 148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице М. Т. К. разходен касов ордер за сумата от 300 лева, от внесения депозит.

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите трима свидетели.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Х. П. П.- на 65г., български гражданин, с висше образование, неосъждан, без родство и особени отношения със страните по делото и техните пълномощници.

Разпечатката съдържа 60 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a152c08-be52-42d9-8762-1cd6434724d9