Решение № 1269 от 13.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1269 13.04.2020 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5039 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 403, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 51 ЗЗД.

Ищецът „ТЕРА ИНВЕСТ

2008“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, ул.

„Капитан Райчо“ № 56, ет.2, офис

265, представлявано от Х.П., чрез: адв. И.П.Д. *** е предявил против „Електролукс Т. и с.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Седянка“ № 9, представлявано от у. Г.Н.Т. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 23 567.07 лева, представляващи компенсаторни лихви за периода на забавата от 06.02.2015г. до 23.11.2018г.в размер на законната лихва върху сумата от 61 133.99 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01,04,2019 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че въз основа на осъдително въззивно Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив „Електролукс Т. и с.“ ООД се е снабдило с изпълнителен лист и е инициирало откриването на изп. дело № **** по описа на **** на КЧСИ против „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД. Срещу въззивното решение ищецът бил подал в срок касационна жалба и бил депозирал молба за спиране на изпълнението. С Определение № 75/11.02.2015г., поставено по ч.тьрг.д. № 407/2015г. по описа на Върховен касационен съд, Върховният касационен съд е спрял изпълнението на въззивно Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив, след като се е уверил, че с платежно нареждане от 06.02.2015г. молителят „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД е внесъл по сметката за обезпечения на ВКС надлежно обезпечение по реда на чл 282, ал. 2, т. 1 ГПК - гаранция в размер на присъдената с въззивното решение сума в общ размер на 61133,99 лв. В последствие въззивното Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив е отменено с Решение, постановено по т.дело № 1170/2015г. по описа на ВКС, второ търговско отделение, като Върховен касационен съд е върнал делото за ново разглеждане от Апелативен съд Пловдив. Производството по новообразуваното в.т.дело № 464/2016г. приключва с постановяване на Решение № 203/06.07.2017г., с което Апелативен съд Пловдив потвърждава Решение № 398 от 07.08.2014 г., постановено по търг.дело № 787/2012г., с което Окръжен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователни предявените от „Електролукс Т. и с.“ ООД, искове срещу „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД. С Определение № 440/04.07.2018г., постановено по т.дело № 2853/2017г., по описа на ВКС, второ търговско отделение, Върховен касационен съд не е допускал касационно обжалване на повторното въззивно Решение № 203/06.07.2017г. по в.търг.дело № 464/2016г. по описа на ПАС. Така постановеното определение на ВКС е окончателно и влиза в сила на 04.07.2018г. С оглед окончателното отхвърляне на предявените искове, с нарочна молба ищецът е поискал освобождаване и връщане на внесената от него по сметка на Вьрховен касационен съд парична гаранция в размер на 61 133,99 лева.

Освободената и върната от ВКС гаранция в размер на 61 133,99 лева е постъпила по банковата сметка на ищеца на 23.11.2018г.

Ищецът с платежно нареждане от 06.02.2015г. е внеслъл по сметка на ВКС надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал.

2, т. 1 ТПК, а именно гаранция в пълния размер на присъдената с въззивното Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив сума от 61 133.99 лева, обезпечаваща настъпването на евентуални вреди от спиране на изпълнението на въззивното Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. ю описа на Апелативен съд Пловдив, с което неоснователно са били уважени предявените от „Електролукс Т. и с.“ ООД осъдителни искове с обща стойност на предявения материален интерес в размер на 61 133,99 лева. В последствие, така предявените искове на ответника са били отхвърлени като неоснователни с Решение № 203/06.07.2017г. по в.тьрг.дело № 464/2016г. по описа на ПАС, което е влязло в сила на 04.07.2018г. В следствие на това ищецът е поискал освобождаване и връщане на внесената като обезпечение сума в размер на 61 133,99 лева, като същата е постъпила по банковата сметка на ищеца на

23.11.2018 г.

В Тълкувателно решение № 2 от .д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС и на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, спирането по чл.282, ал.2, изр.първо ГПК и внасянето на гаранция като задължителен елемент от него има за цел да се избегне принудителното изпълнение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС и осъдителното въззивно решение не е влязло в сила, а не да се избегне принудителното изпълнение като способ за удовлетворяване на кредитора при съдебно признато вземане. Изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение от страна на касатора е свързано с охрана на интереса на другата страна и обезпечението следва да е достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. В т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г по тълк. дело № 6/2014г на ОСГТК на ВКС се разяснявало, че както обезпечението по чл.282, ал.2 или ал.З ГПК /обезпечаващо изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение/, така и гаранцията по чл.391, ал.2 ГПК /явяваща се обезпечение на претенцията за вреди на ответника по обезпечения иск при неговото непредявяване или неоснователност/, по своята правна същност представляват залог на парична сума, учреден съгласно чл. 181, ал.1 ЗЗД.

(в този смисъл и Определение № 276/16.06.2016 по дело №1160/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.: „...внесената гаранция има характера на обезпечение по бъдещ иск за вреди по обезпечения иск...“). С оглед на това внесеното от ищеца по сметка на ВКС надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, за настъпването на евентуални вреди от спиране на изпълнението на въззивното Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което неоснователно са били уважени предявените от ответника осъдителни искове с обща стойност на предявения материален интерес в размер на 61 133,99 лева, а именно гаранция в пълния размер на присъдената с въззивното Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив сума от 61 133.99 лева, съставлява именно обезпечение в смисъла на чл. 403, ал. 1 от ГПК. Ответникът по настоящото производство следва да отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които обезпечаването на иска е причинило на ответника, в който случай отговорността му е деликтна и безвиновна. Твърди, че пряка причинна връзка и като пряка последица от действията на ответника по откриването и воденето на производство по принудително изпълнение въз основа на в последствие отмененото, неправилно въззивно Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив и за удовлетворяване на неоснователно предявените негови искове, отхвърлени като такива с влязлото в сила 04.07.2018г. на последващо въззивно Решение № 203/06.07.2017г. по в. търг. дело № 464/2016г. по описа на ПАС, за да предотврати настъпването на вреди за имуществото си в по-голям размер (напр. разноски по неоснователно насоченото срещу него принудителното изпълнение, разноски за обратен изпълнителен л пет, разноски за последващо изпълнително дело и др.), ищецът е претърпяло имуществена вреда в размер на законната лихва върху предоставеното надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, гаранция размер на присъдената с отмененото въззивно Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив от 61 133.99 лева, която вреда е настъпила за периода от датата на внасянe на посочената сума по сметка на ВКС - 06.02.2015г.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В тази връзка чл.84, ал 3 от ЗЗД предписва, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото действие - арг. от чл.69, ал. 1 от ЗЗД. (така напр. Решение №193/26.06.2012 по дело № 611/2011 на ВКС, ГК, I г.о.). В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от непозволено увреждане/ когато длъжникът се смята в забава и без покана (чл.84, ал.З ЗЗД). (Решение №394/27.11.201 F по дело

№3034/2015 на ВКС, ГК, IVг.о.).

Поради това на основание 86, ал. 1

ЗЗД, вр. чл.84, ал.З от ЗЗД деликвентът „Електролукс Т. и с.“ ООД е изпаднал в забава на датата на внасяне на посочената сума по сметка на ВКС - 06.02.2015г., която забава е продължила до датата на постъпване на върнатата сума на гаранцията по банковата сметка на „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД - 23.11.2018г. Поради това ответникът дължал на ищеца компенсаторни лихви в размер на законната лихва върху сумата от 61 133.99 лева за периода на забавата от 06.02.2015г. до 23.11.2018г., възлизаща на сумата от 23 567.07 лева.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че систематичното място на разпоредбата, на която искът се основава (част четвърта, „Обезпечително производство“), както и самият текст на чл.403, ал.1 ГПК, изключва разширително тълкуване, респ. прилагането й спрямо факти, които не са изрично предвидени в хипотезата на тази правна норма, а точно от такива, различни факти, ищецът извеждал спорното право. Не се претендира обезщетение от допуснато обезпечение на иска, а вреди от депозиране на гаранция за спиране на изпълнението пред Върховния касационен съд. Внасянето на обезпечение пред ВКС, съобразно чл.282 ГПК, било станало изцяло по волята на ищеца в настоящото производство, който не е бил длъжен, а се е възползвал от предвидената от закона възможност за суспендиране на изпълнителната сила на въззивното решение. Съобразно чл.403 ГПК, обезщетение се дължало в следните случаи: ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен; ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок; ако делото бъде прекратено.

Извън тези три хипотези увреденият от обезпечението може да търси обезщетение само, ако насрещната страна в процеса е действала при злоупотреба с права - Решение № 257 от 14,07.2011 г. по гр.д.

№ 1149/2009 г., Г. К., IV Г. 0. на ВКС. Твърдения за превратно упражняване на права от „Електролукс Т. и с.“ ООД не са правени в исковата молба, няма и посочени доказателства в тази насока.

Съобразно правната теория и съдебната практика отговорността на страната, в чиято полза е допуснато обезпечение, но впоследствие искът е бил отхвърлен, лежи на плоскостта на деликта, но пълно приравняване е невъзможно, включително и с оглед начина на определяне на обезщетението. В конкретния случай - несправедливо би било на ищеца да се присъди обезщетение за вреди в размер на законна лихва (в размер на 10 и повече на сто) годишно върху депозираната пред ВКС сума, при условие, че ако той не го е бил направил, е щял да получи доход от лихва по сметката си в която и да е банка не повече от 1 % годишно.

На следващо място - продължителността на периода, за който се претендира обезщетение за вреди чрез заплащане на законната лихва и който е от съществено значение за размера на вредите, по никакъв начин не е зависел от волята на ответника. Времето, което е отнело изготвянето на касационната жалба, внасянето на искане за спиране на изпълнението на въззивното решение, разглеждането и произнасянето по делото от ВКС, ПАС и пак от ВКС очевидно не зависят от действия или бездействия на „Електролукс Т. и с.“ ООД. В тази връзка моли да бъде отхвърлен иска.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a1529f7-a94c-4b70-852e-a396d480dc37