Решение № 5702 от 26.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5702

Бургас, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - X-ти състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20267040700896 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ш. А. А. с [ЕГН] и адрес [населено място], [жк], общ.Руен, чрез адвокат Р. Н. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица]против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0323-000034 издадена на 02.04.2026 г. от началника на РУ – Велики Преслав, при ОД на МВР [населено място], с която на основание чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 01.04.2026 г. Прави искане да се отмени заповедта, поради нарушение на административнопроизводствените правила, неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Началник на Районно управление – Велики Преслав, при ОД на МВР [населено място], редовно уведомен, с молба-отговор вх.№ 8308/08.06.2026 г. оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4698369/01.04.2026 г. е съставен от инспектор към ОД на МВР [населено място], РУ – Велики Преслав, за това, че на 01.04.2026 г., около 14,21 ч. в [населено място], общ.Велики Преслав, по [улица] посока [населено място] А. А. е установен да управлява собствения си лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№ [рег. номер], за който след справка е установено, че е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. АУАН е подписан без възражения от лицето.

За случая е събрано сведение от Ш. А. – водач и собственик на лекия автомобил.

Докладна записка с рег.№ 323р-5683/02.04.2026 г. е съставена от инспектор при РУ - В. П., в която се изнасят данни досежно установеното нарушение.

Изготвена е справка рег.№ 323-000-1772/03.04.2026 г. от Началника на РУ - Велики Преслав с предложение до Районна прокуратура Шумен за мнение по компетентност и с мотивирана резолюция № 26-0323-[рег. номер]/07.04.2026 г. административнонаказателното производство по АУАН № 4698369/01.04.2026 г. е прекратено.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0323-000034 издадена на 02.04.2026 г. от началника на РУ – Велики Преслав, при ОД на МВР [населено място], на основание чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“гг“ от ЗДвП на Ш. А. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 01.04.2026 г.

Заповедта е връчена на 15.04.2026 г. и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх.№ 5446/20.04.2026 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед рег.№ 372з-3276/04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР [населено място], на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началника на РУ към ОД на МВР [населено място], да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити.

Съгласно чл.171, т.1, б.“з“, п.б.„гг“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви „а“-„ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.

За да бъде законосъобразно наложена ПАМ е необходимо административният орган да докаже, че водачът е извършил нарушение по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП, извън хипотезите по б.“а“-„ж“, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

В случая в заповедта за прилагане на ПАМ не е извършено препращане към нито една от нормите, изброени в буква „з“, п.б.“гг“ на чл.171, ал.1 от ЗДвП, но фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка са в хипотезата на чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП за това, че жалбоподателят е установен да управлява МПС, което e с прекратена регистрация от 06.01.2026 г.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Установеното със съставения АУАН нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП попада в санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 ЗДвП, за която ПАМ е приложима.

Съгласно чл.143, ал.10, изр.първо от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.

Съответно, съгласно чл.574, ал.10 от КЗ, Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, а съгласно ал.11, компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

По делото е представено писмо на изпълнителния директор на Гаранционния фонд с изх.№ 014025/07.12.2025 г. адресирано до жалбоподателя А., като по т.1 е посочено, че в регистъра на информационния център към 07.12.2025 г. няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В приложената към писмото справка е отбелязано, че на 12.12.2025 г. до собственика на л.а е изпратено уведомително писмо № 14025, както и че МПС-то е изпратено за служебно дерегистриране към КАТ с файл от ГФ към МВР на 05.01.2026 г.

В случая няма спор, че на 01.04.2026 г. жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил с прекратена регистрация от 06.01.2026 г., т.е. към датата на извършване на проверката на 01.04.2026 г. са осъществени обективните елементи от състава на нарушението, но по делото не е доказана субективната страна на деянието – че той е управлявал автомобила при знание за неговата служебна дерегистрация.

Съгласно чл.143, ал.10, изр.първо от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно изменението на нормата в сила от 07.09.2025 г. (ДВ, бр.64 от 2025г.), от нейното съдържание е отпаднал текста „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“. Отпадането на този текст няма за последица отпадане на задължението да се уведоми собственика на ППС, че неговата регистрация е прекратена, съответно възможността да се обжалва акта с който се прекратява регистрацията, който по своята същност представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като засяга правата на собственика на автомобила. В този смисъл съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон, като не е налице спор, че по отношение на актовете за прекратяване на регистрацията на ППС не е предвидена изрична законова забрана да бъдат обжалвани.

На следващо място, прекратяването на регистрацията на ППС за което не е сключена дължимата застраховка „Гражданска отговорност“ не е пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на собственика на ППС да сключи тази застраховка, която настъпва автоматично по силата на закона. За да се прекрати регистрацията е необходимо първо да бъде проведена процедурата предвидена в нормата на чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането, след което да се уведомят компетентните органите на МВР за да прекратят регистрацията и те от своя страна да я прекратят. Това са поредица от действия, които се извършват от различни органи и доколкото няма предвиден законов срок за тяхното изпълнение, не може да бъде изначално определено в кой момент след изтичане на срока за сключване на посочената застраховка, ще бъде прекратена регистрацията на ППС. Съответно, безспорно не съществува регистър на ППС с прекратена регистрация, както и друго възможност във всеки един момент да се извърши проверка дали тази регистрация не е прекратена, за да се приеме, че за собственика обективно съществува възможност да узнае за прекратяването на регистрацията, след като не е уведомен за това.

В случая на 04.12.2025 г. е прекратена сключената от жалбоподателя застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, уведомлението по чл.574, ал.1 от КЗ е изготвено на 07.12.2025 г. и се твърди, че е изпратено на лицето на 12.12.2025 г., съответно органите на МВР са уведомени на 05.01.2026 г., а регистрацията на ППС е прекратена на 06.01.2026 г. Видно от изложеното всички тези действия са се развили в срок малко повече от един месец, като за никое от тях не се установява жалбоподателя да е бил уведомен, тъй като единствено се твърди, че до него е изпратено само уведомлението по чл.574, ал.1 от КЗ, но липсват доказателства както за самото изпращане, така и че уведомлението е достигнало до знанието му.