Решение № 424 от 26.10.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Червен бряг, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100451 по описа за 2026 година на Районен съд-Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

В РС - Червен бряг е постъпила искова молба с вх. № 2709/15.06.2026г. от А. Т. И., ЕГН **********, с адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг, гр. Червен бряг, ул. *******, чрез пълномощника си адвокат И. В. от АК-Плевен ПРОТИВ "П******" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, кв. ************, представляван от управителите си С. Н., Н. Л. и Ч. Ч. с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК и с цена на иска: 6983,64 лв. /шест хиляди деветстотин осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ или 3 570,68 евро, във връзка с която е образувано ГД № 451/2026 г., по описа на Районен съд - Червен бряг.

В молбата се сочи, че ищеца е страна по договор за потребителски кредит № ****** от 21.10.2022г., подписан с ответното дружество „П******“ ЕООД. Като ищеца счита, че договор за потребителски кредит № ****** от 21.10.2022г., е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК.

Отправена е молба към съда да постанови Решение, с което: 1. Да прогласи нищожността на целия Договор за потребителски кредит № ****** от 21.10.2022г., сключен от А. Т. И., ЕГН ********** с адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг, гр. Червен бряг, ул.

******* с "П******" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ.Столична, ******** като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона; 2. Да приеме за установено в отношенията между А. Т. И., ЕГН ********** с адрес: обл. Плевен, общ.

Червен бряг, гр. Червен бряг, ул. ******* и "П******" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ.Столична, ********, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД (поради противоречието им със закона) и чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави) в сключения между 1 страните договор за потребителски кредит с № ****** от 21.10.2022г.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок по чл.131 от ГПК е постъпило възражение от ответника. В отговора ответника изразява становище, както по допустимостта, така и по основателността на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Излага подробни доводи за това. Претендира разноски.

С Определение рег. № 378/07.08.2026г., съдът е приел исковата молба за редовна и допустима, обявил е предварителния си доклад по делото и е насрочил същото за провеждане на открито съдебно заседание.

ИЩЕЦА - А. Т. И., редовно призован, не се явява. В писмено становище пълномощника и процесуален представител адв. И. В., от името на доверителя си, поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА - "П******" ЕООД, с ЕИК ***** редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Същият е предявен в срок и има за предмет - претенция върху действителността на сключен договор за потребителски кредит. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от А. Т. И., ЕГН ********** с адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг, гр. Червен бряг, ул. *******, чрез пълномощника си адвокат И. В. от АК-Плевен ПРОТИВ "П******" ЕООД, ЕИК *****, е в рамките на производство по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****** от 21.10.2022г., сключен между ищеца А. Т. И., ЕГН ********** и ответника „П******“ ЕООД, ЕИК ***** поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и евентуално поради противоречие с добрите нрави.

В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да докаже налице ли са основанията за недействителност на договора, а за ответника наличието на облигационна връзка между страните, по която ищцата е неизправна страна.

Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор.

В исковата молба от А. Т. И., ЕГН ********** се сочи, че: същата е страна по Договор за потребителски кредит № ****** от 21.10.2022г., подписан с ответното дружество „П******“ ЕООД.

По силата на този договор ищцата е получила сумата от 2500лв., като се е задължила да върне същата за срок от 36 месеца. В края на периода кредитополучателя е следвало да върне сумата от 6983,64 лв. Посочен е размер на месечна вноска от 193,99 лв. при ГПР 48,83 лв. и годишен лихвен процент 41 %. Съгласно договора кредитополучателя се е възползвал от допълнителна услуга Fast – Фаст. Предоставя право за експресно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и услугата Flexy – Предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Стойността на допълнително 2 предоставените услуги се прибавя и формира размера на месечната вноска по кредита. Така съгласно приложения към договора, неразделна част от него погасителен план доверителя ми е се е съгласил да заплати 36 месечни вноски всяка в общ размер на 193,99 лв. По този начин общия размер на сумата по кредита, в края на срока му възлиза на 6983,64 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № ****** от 21.10.2022г., сключен между А. Т. И., ЕГН ********** като кредитополучател и ответника „П******" ЕООД, ЕИК ***** като кредитор, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Ищецът моли съда да приеме за установено в отношенията между А. Т. И., ЕГН ********** и "П******" ЕООД, ЕИК *****, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД (поради противоречието им със закона) и чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави) в сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****** от 21.10.2022г.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който се заявява неоснователност на предявените искове. Ответното дружество сочи, че в процесния договор за потребителски кредит № ****** от 21.10.2022г. се съдържа приложимият лихвен процент по кредита. Същият не противоречи на добрите нрави. Ответникът счита, че в настоящия случай, видно от съдържанието на сключения между страните договор за кредит всички императивни изисквания са спазени. В тази връзка, всички възражения и доводи, изложени в исковата молба относно недействителността на договора за кредит за напълно неоснователни, тъй като при проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит може да се установи следното:

Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин – всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесния договор е посочена общата дължима сума по кредита, а именно сума в размер от 4358.40 лева, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва.

Отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга, а именно сума в размер от 6983.40 лева, в която сума е включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги. В чл. 3 от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени и условията за усвояване на заемната сума.

По процесния договор, ответника заявява, че годишният процент на разходите е фиксиран като абсолютна процентна стойност – 49.20 %. Фиксиран е и уговореният лихвен процент - 41.00 %. В такъв случай не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. Въпреки това е разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. В чл. 5.2.2 от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора.

Процесуалният представител на ответника, твърди, че двете закупени допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР. Позовава се на правилото на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, която разпоредба въвежда легална дефиниция на понятието за „общ разход по кредита за потребителя“, като предвижда, че: „Общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко 3 свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“ Така, въз основа на горното, счита за неоснователен и необоснован извода в исковата молба, че не е установен механизмът, по-който е изчислен ГПР, какви компоненти са включени в него, освен размера на договорената възнаградителна лихва, както и за неправилни доводите на ищeцa, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. От изложените по-горе аргументи ответника заключава, че възнаграждението за допълнителните услуги, не е част от годишния процент на разходите в процесния договор за кредит, като в същия нямало наличие на неточно посочване на ГПР.