Протокол № 1211 от 18.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 1211 гр. Благоевград, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова

Сложи за разглеждане докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241200601038 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Подсъдимата С. И. се явява лично и с адв. Б..

Частният тъжител В. Т. се явява лично и с адв. Дермендижева.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, счита че няма процесуални пречки по хода на делото и ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се, че е образувано по повод депозирана въззивна жалба впоследствие представено и допълнително такава към нея срещу ПрисРС – Благоевград.

Излагат се пространни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Като се настоява, че обвинението повдигнато с тъжбата е в достатъчна степен обосновано, заради което се настоява и присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена 1 нова, с която подсъдимата да бъде осъдена по първоначално повдигнатото в последствие по отношение на гражданската част.

Правят се и доказателстевни искания за приемане на писмени документи приложени към допълнението към въззивната жалба, които подробно си описани в нея.

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така депозираната въззивна жалба, ведно с представеното към нея писмено допълнително изложение, в които са изложени подробни съображения, съответно аргументи.

Моля да бъдат приобщени представените към допълнителното писмено изложение писмени документи, които документи имат отношение към настоящия казус и, които документи бе направено доказателствено искане да бъдат приобщени пред първоинстанционната инстанции, но поради не знайно какви причини същата отказа да приобщи. Същите по недвусмислен начин установяват не само, че към 23.08.2021 г. подсъдимата и семейството и са познавали доверителят ми, но също така същите удостоверяват и негативното и арогантно отношение на семейство И., в това число и на самата подсъдима, спрямо доверителят ми, което се явява тенденциозно такова. В допълнение към тези доказателства са представени и такива, които синхронизират с извода на кредитираната основна съдебно-психологическа експертиза /СПЕ/, която е кредитирана по делото досежно стойността и стремежа у И. да изрича неистина с цел да се представи в макар и една имагинерна светлина не само пред съда, но и като цяло.

Наред с така представените писмени доказателства представям в днешното с.з. справка от 09.10.2024 г., в която подробно са отразени постановени присъди и съдебни решения срещу сина и съпругът на подсъдимата, а именно Д. и В. И. Те са свързани с извършени от същите престъпни деяния, за които са намерени за виновни измежду, които престъпни деяния са нанесени побой и обиди върху лица от женски пол. Нанесени леки телесни повреди. Хулигански появи, в това число и закана за убийство и затаяване на истина. Така представената справка представям и моля да се приета с оглед удостоверяване истинността на заявеното от нашите свидетели, които бяха разпитани в хода на първоинстанционното производство, а именно свидетелите Т.а и Т. Като доказателството предлагам с оглед обясненията на 2 подсъдимата, която бе заявила в първоинстанционното производство, че цитирам – „…***. Моля да бъде допусната и назначена допълнителна съдебно-психологическа експертиза изготвена от вещото лице В. М., която е изготвила и кредитираната основна съдебно психологическа експертиза, която е провела интервю с подсъдимата и съответно е извършила тестово изследване от същата. Като въпреки, че считам, че основното заключение по съдебно-психологическата експертиза е обективно, компетентно и по един недвусмислен начин дава именно обратния извод до който е стигнал Районният съд доказателственото ми искане е по-скоро с оборване на тези констатации, които са изложени в мотивите на първоинстанционната инстанция, като за целта поставената към експерта задача се изразява същият да отговори на след въпроси, а именно:

1. Въз основа на проведеното на 24.02.204 г. с подсъдимата С. И. *** 2. Изричайки инкриминираният израз „***

В условия на евентуалност, ако оставите без уважение така направеното доказателствено искане по отношение на поисканата от мен допълнителна експертиза, правя искане да бъде извършено допълнително изслушване на вещото лице досежно тези обстоятелства, които считам, че са релевантни за изясняването на настоящия казус.

АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, оспорваме така предяванета жалба считаме същата за изцяло неосноват и некореспондираща със събраните по делото факти и доказателства.

Относно поисканите за приемане на доказателства с допълнителното изложение на въззивната жалба, считам че същите са неотносими, а така приложените Протокол № 809/17.03.2023 г., постановен по НЧХД № 275/2022 г. по описа на БлРС; Протокол № 1047/10.04.2023 г., постановена по НЧХД № 265/2022 г. и протокол № 471/ 23.02.2024 г. по НЧХД № 275/2022 г. освен неотосими към делото са и недопустими. Чрез тях се прави опит в настоящото производство да се полазват свидетелски показания дадени по друго дело и пред друг съд, което в едно наказателно производство произнасянето по релевантни за същото обстоятелства следва да се осъществява на основата на допуснати, събрани, проверени и преценени доказателствени материали именно по това. Не случайно в тази връзка е и разпоредбата на чл.18 от НПК, 3 съгласно, който съдът трябва да постанови решението доказателствен материал, който той е събрал и проверил лично. си върху

Представената в днешното с.з. справка също е неотносима по делото.

Тук са изложени присъди обаче не С. И., а всъщност тези присъда касаят сина на С. И. и по никакъв начин не могат да бъдат приложени по нашето делото, тъй като обвиняемата всъщност е С. И.. То и цялата жалба така е написана едва ли, че не цялото семейство И. се съди, а не точно за конкретния случай.

Г-жа И. при отнето предимство на пътя, конфликт между съпруга и и жалбоподателя обажда се на тел. 112 от колата, тя е била съвсем сама в колата, обажда се на тел. 112 и употребява този израз. И сега да се намесва цялата фамилия мисля, че е недопустимо и неоснователно по никакъв начин.

Относно исканията за допускане на допълнителна съдебнопсихологична експертиза също се противопоставям. Аз не виждам как вещото лице ще определи каква е била целта когато тя е казала това. Тя я е разпитала.

Направила, поставени са и задачи. Отговорила е и считам, че не би трябвало да се допуска повторен разпит на вещото лице или пък допълнителни задачи да му се поставят.

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, по отношение на така визираните протоколи, които бяха посочени да не бъдат приобщавани същите са представени именно с обясненията на подсъдимата С. И. и точно с показанията, които нашите свидетели са изложили и са казали в първоинстанционното производство. Те изцяло синхронизират с казаното от нашите свидетели и по един категоричен и недвусмислен начин показват, че подсъдимата, това което е изложила в обясненията не отговаря на истината.

По отношение на експертизата, която съм поискала, както заяви служебния защитник на подсъдимата, същата не цели да отговори каква е била целта. Тази експертиза цели да установи какво е било намерението и дали същата е съзнавала.

АДВ. Б.: Значи абсурд е това, което искате.

Като взе предвид направените доказателствени искания съдът приема, 4 че същите са недопустими доколкото с писмените доказателства се цели събирането на информация, която може да се представи само при непосредственото разпитване на свидетели и доколкото с експертизата се цели удостоверяването и приемането на някакви правни доводи, които са извън компетенцията на експерта, поради което, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането за приемането на писмените доказателства. Същите се връщат на подалия ги.

ОСТАВЯ без уважение искането за допускане и назначаване на допълнителна експертиза с посочената от повереника задача.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, неизбежният въпрос, който се поставя е: дали постановената от Районен съд – Благоевград присъда е правилна, законосъобразна и убедителна? Дала ли е отговор на всички изисквания, поставени пред правораздавателния орган и най-вече създала ли е увереност в своята обективност?

Юридическият усет и правната логика повеляват отговорът да бъде отрицателен. В процеси като настоящия търсим истината, но сякаш трябва да положим неимоверни усилия, за да стигнем до нея. Казвам неимоверни, защото по начина, по който са били тълкувани доказателствата и доказателствените средства от предходната инстанция са били ощетени обективността, справедливостта, а оттам и обещаната истина.

Настоящият казус е пронизан от значимия въпрос: Налице ли е елемент от субективния състав на престъплението, а именно намерението на подсъдимата И. да обиди частния тъжител Т., като съзнава, че казвайки инкриминирания израз ще каже нещо унизително за честта и достойнството му.

Районният съд следваше да прояви по-голяма прецизност в разсъжденията си, за да ни убеди, че постановената от него оправдателна присъда е правилна и законосъобразна. Налице е превратно тълкуване на доказателствата, което е довело до съществено нарушение на 5 съдопроизводствените правила, предвид накърнената равнопоставеност на страните в наказателния процес, водеща до постановяване на атакуваната присъда. В този смисъл търся логичния отговор на следните въпроси:

Е ли възможно една присъда да се основава само и единствено на обясненията, дадени от подсъдимата, като се игнорират всички събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства, опровергаващи заявеното от И.?

Кои обстоятелства наложиха констатациите, обективирани в съдебно-психологическата експертиза да бъдат изцяло игнорирани или иначе казано да бъде проявена недопустима индиферентност към тях?

От съжденията на първостепенния съд, изложени в мотивите към присъдата, у мен възниква и не по-маловажният въпрос: Всяко лице, в качеството му на подсъдим, което заяви пред съда, че не е имало намерението и не е искало да извърши конкретно престъпно деяние, в което е обвинено, ли следва да бъде оправдано…, независимо от всички събрани доказателства, сочещи по безспорен начин извършването на това деяние от обективна и субективна страна?

В тази връзка утрешният ден дадено лице Х ще извърши по-тежко деяние, но заявявайки пред съда, че не е искало и че не е имало намерение да извърши съответното престъпление, макар и да са налице неоспорими доказателства за това, съдът ще го оправдае. Е, питам аз, къде в случая отива справедливостта, къде отива защитата на този, чийто права са накърнени, къде, ако щете отива доверието в съдебната институция, само защото субективно деецът Х е казал, че „няма намерението“ и „не е искал“ да извърши конкретното престъпно деяние, а също така и субективно съдът е преценил, че щом той е заявил, че не е имал намерението и не е искал – значи нямаме извършено престъпление.

Няма да се спирам в подробности на всеки пункт от мотивите към присъдата, тъй като в допълнителното си изложение към въззивната жалба съм сторила това. Ще маркирам само по-съществените и значими точки:

На първо място, в мотивите на първостепенния съд е посочено, че „Двамата не са се познавали до 2021 г. …“.

6

Съждението на съда, че доверителят ми и подсъдимата не са се познавали е базирано единствено на обясненията на И., без да се вземат под внимание нито показанията на свидетелите Т.и Т.а, нито представените в хода на производството и неприети по незнайни причини писмени доказателства – извадки от протоколи от други, водени между семейство И. и г-н Т. съдебни производства. В този смисъл свидетелката Т.заяви, че „Към датата на инцидента, когато С. И. се обажда на 112, на 23.08.2021 г., категорично семейство И. са познавали В. Т.…., синът Д. обяснява много подробно как е познавал В. още от ученическите си години, били са в едно училище…“ – стр. 4 от Протокол № 110 от 19.01.2024 г. В същия смисъл са и показанията на свидетелката Т.а, която посочи, че „… госпожа С. И. и нейното семейство са познавали В. към датата на процесния инцидент – към 23.08.2021 г., когато е станало въпросното обаждане до 112, да, категорично са го познавали. … Д. И. заяви в съдебна зала…, че той всъщност е познавал В. Т., защото са учили в едно и също училище… “ – стр. 8 от Протокол № 110 от 19.01.2024 г.