Решение № 141 от 07.03.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Кюстендил, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20211520101115 по описа за 2021 година

„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: 030269049, седалище и адрес на управление на дейността - гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков“№ 68 е предявило против Б. Й. М., ЕГН ********** от *****************, искове да бъде признато за установено по отношение на ответника,че в полза на ищцовото дружество съществува против него вземане за сумата от 5 373.37 /пет хиляди триста седемдесет и три и тридесет и седем/лв.главница,представляваща изплатените от ищеца застрахователни обезщетения по преписка № 210241346, № 210241345 и № 210241376 във връзка с претърпените от Д. ЕМ. Й. и М. Р. С. неимуществени вреди и във връзка с уврежданията на л.а „Алфа ромео“ с рег.№ ***************** вследствие на на ПТП, настъпило на 11.03.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.02.2021 год. до окончателото й изплащане, както и сумата от 1855.45 /хиляда осемстотин и петдесет и пет и четиредесет и пет/лева,предсттавляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.09.2017 год. до 18.02.2021 год. Претендира се присъждане на разноските от производствата.

В срока за отговор на ИМ особеният представител на ответника оспорва иска и част от обстоятелствата на които се основава, прави правопогасяващи възражения за погасяване вземането по давност.

КРС, след като обсъди при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Приложеният по делото ПТП № 1509013 от 11.03.2017г., изготвен от мл. автоконтрольор при ПП – ОД на МВР установява, че на 11.03.2017 год., в гр.

Кюстендил, на кръстовището, образувано от пресичането на улиците „Цар Освободител“ и ул. “Даскал Димитрий“ ответникът, управлявайки лек автомобил марка „Ровер 420“ с рег. № *****************, собственост на Любен Аделинов Стоянов, причинил ПТП като удрил управлявания от Д.

ЕМ. Й., л.а марка „Алфа ромео“ с рег.№ *****************, собственост на последния. Последното било резултат от предприета маневра „изпреварване“, без ответникът да съобрази, че движещият се пред него участник в движението ще завива наляво, при което настъпили увреждания за двата автомобила. Соченият протокол установява още, че ответникът, причинявайки процесното ПТП е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол над допустимото по закон, както и без свидетелство за управление на МПС. Не се спори, че заедно с Й. в колата е имало и друг пътник – М.С..

Липсва спор, а това се установява и от представената на л. 13 от делото П о л и ц а BG/08/117000437731 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистоте, че към датата на процесното ПТП (и поконкретно, считано от 02.02.2017г.) за управлявания от ответника автомобил “Ровер 420“ с ДК№ ***************** е налице задължителното по закон застраховане, покриващо отговорността на управляващия процесното моторно превозно средство водач.

За настъпилите за Й. увреждания, за които същият представя 2 бр. амбулаторни листове съотв № 1765/14.03.2017г. и № 000260/14.03.2017г. с установени диагнози, както следва: МКБ Y850 и , МКБС20.2, контузия на гръден кош, мозъчно сътресение, МКБ С 40.8 изпратил покана до ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което, съгласно постигнато между тях споразумение било определено на 2500,00 лв., изплатено изцяло на Й. (спр. л. 15 до 23 от делото). Аналогично, пътуващата с Й. М.С., на осн. представен амбулаторен лист № 000394/14.03.2017г., с посочена в същия диагноза „остра стресова реакция“, получила като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на процесното ПТП, отновно по споразумение със застрахователя, сума от 1000,00 лв., платена й изцяло от последния (така л. 25 до 30).

Повредата на автомобила на Й. по извършена от застрахователя калкулация-ремонт № 210241376 била определна на 3747,49 лв., необходими за ремонт, а предложеното за заплащане обезщетение, при средна пазарна стойност на автомобила към датата на процесното ПТП от 2676,20 лв., възлизало на 1873,34 лв. Липсва спор, че сумата е изплатена на Й., като посоченото се установява и от представеното на л. 52 от делото авизо местен превод за сочената сума.

Изпратена е до ответника, от ищеца, и регресна покана изх. № 2

310069410/21.08.2017г., за доброволно заплащане на процесните суми от 2500,00 лв., 1000,00 лв. и 1873,37 лв., която била получена от ответника М. на 25.08.2017г. (спр. заверено копие на обратна разписка, приложена на л. 54 от делото).

От представеното заверено копие на изчисляване на лихви, извършено чрез общодостъпен за това калкулатор в интернет, е установимо, че дължимата такава върху процесната сума от 5373,37 лв., за периода 25.09.2017г. до 18.02.2021г., е в размер на 1855,45 лв.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р В.Н.. Последният установява, че след извършен на 14.03.2017г. преглед на лицето Д.Й. са установени следните увреждания: контузия на главата, контузия на стената на гръдния кош вляво, контузия на лява мишница и ляво рамо, контузия на ляво бедро и лява тазова област, като при тези данни експертът не приема, че Й. е получил мозъчно сътресение, така както е отразено в раздел „придружаващи заболявания“ към един от представените по делото амбулаторни листове.

Вещото лице сочи, че така получените увреждания е напълно възможно да са резултат от сочения по делото инцидент, поради което и причинноследствена зависимост между двете е налице. Медикът твърди, че при този вид увреждания и при благоприоятно протичащ възстановителен процес (като липсвали данни за налични усложнения), възстановителният период траел от 2-3 до 3-4 седмици. През посочения период пострадалият изпитвал болки и страдания – по-интензивни в началото и до около първата половина, постепенно отслабващи, до изчезващи в края на периода.

По отношение на М.С. експертът сочи да е наличе причинноследствена зависимост между причинената й остра стресова реакция (без данни за физически травматични увреждания) и процесния инцидент.

Твърди, че обикновено острата стресова реакция е преходно състояние, което най-често изчезва в рамките на часове, до дни или до около месец след стресогенното събитие. В този период пострадалата е изпитвала болки и страдание (от главоболието), без да може по-точно да се определи интензитета и продължителността им.

Заключението по приетата съдебно-оценителна експертиза, изготвена от в.л. Н.В. установява механизма на процесното ПТП, съвпадащ с отразеното в протокол за ПТП № 1609013, а именно – предприета маневра за изпреварване, без съобразяване за извършване на ляв завой на движещия се пред делинквента участник в движението, в резултат на което следва сблъсък в лявата странична част на увредения автомобил, качване на левия тротоар и блъскане последователно на два метални стълба. Като причина за настъпване на процесното ПТП експертът сочи несъобразяване от страна на водача на „РОВЕР“, модел 420“, ДК№ ***************** на индикациите за предприемания от л.а. ‚Алфа Ромео“ ляв завой и невъзможност да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС.

3

Вещото лице установява причинно-следствена зависмост между механизма на ПТП и настъпилите за автомобила увреждания. Според експертът посочения като необходим в опис заключенията и калкулация-ремонт, такъв е икономически неизгоден в съпоставка с цената на автомобила. Определената от експерта средна пазарна стойност на увредения автомобил, съвпада с посочената такава от в.л. Б.К. а именно – 2676,20 лв. Определената стойност на вредите по процесния автомобил възлиза на 3747,49 лв. Щетата на лек автомобил „Алфа Ромео“ модел „147 1,9 JTD”, с рег. № КН 4060 ВН, при реализираното на 11.03.2017г. ПТП се приема за „тотална“ такава. Така, размерът на дължомото обезщетение, съобразно приетото в КЗ, при установена тотална щета, а именно – определено като 70 % от стойността на автомобила преди реализирането на ПТП, възлиза на 1873,34 лв.

С оглед ангажираната административно-наказателна отговорност на ответника са представени и приети по делото АУАН, сеия Г № 508005/11.03.2017г. и НП № 17-1139-000365/31.03.2017г., видно от което на М. са наложени глоби на осн. чл. 179, ал.1, т.5, предл. 6 и чл. 177, ал.1, т.2, прдл. 1 от зДвП съответно от 150,00 и 100,00 лв.

Приети по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д.Й. и М.С..

Свидетелят Й. сочи, че си спомня инцидента, при който на 11.03.2017 г. управляваният от него автомобил бил блъснат отзад, а от удара колата му излетяла чак към спирката при паметника Ильо Войвода. Й. излязъл от колата, а спътничката му М. (понастоящем негова съпруга) останала в колата да плаче. Й. твърди, че след удара той и М. посетили болнично заведение – МБАЛ ‚Д-р Н. Василиев“ АД – гр. Кюстендил. Той имал натъртвания и набивания, като твърди, че „не беше нещо сериозно“. Взимал болкоуспокояващи и се мажел в областта на натъртванията. Изпитвал болки в рамките на десетина дни до две седмици. Що се отнася до М., същата била силно стресирана и уплашена, дори 2-3 пъти прибегнала до помощта на д-р Р.

Свидетелката М.С.(понастоящем Й. след сключване на граждански брак) сочи, че след процесния инцидент, при който колата, в която се е возела, била ударена и изхвърчала на 20 м. към паметника Ильо Войвода, непосредствено след удара била силно стресирана и уплашена и останала в колата. Същата нямала физически травми, но психически не се чувствала добре. На следващия ден след инцидента посетила д-р Р. която й изписала хапчета. Свидетелката сочи, че не спяла добре, имала притеснение от движение, вкл. и пеша, не смеела да се движи по улиците, както и по пешеходните пътеки. Сочи, че тази й психическа нестабилност продължила около 2-3 месеца.

От материалите по ч.гр.д. № 312/2021 г. на КРС /прието като доказателство в цялост/ се установява това, че за исковите суми и основание ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, което било уважено с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение № 260163/22.02.2011 год. и 4 при усл.на чл.415, ал.1, т.2 ГПК е предявен иск за установяване съществуване на вземането.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства. Съобразявайки установеното съдът намира от правна страна следното:

Ищецът претендира установяване на вземане по заповедно производство, основавайки се на регресна отговорност на виновен за настъпило ПТП водач на МПС, на основание разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането.

Фактическият състав на изведената от съда правна квалификация на заявеното спорно право включва установяване на следните елементи – 1/валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования, 2/изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице и 3/ деликт – противоправно деяние, изразяващо се в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, съотв. без притежание на свидетелство за управление на МПС, имуществени/неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

В конкретиката на казуса, страните не оспорват факта за наличие на сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", която е валидна към датата на процесното ПТП. Не е спорен и фактът на изплащане на застрахователните обезщетения от ищеца на пострадалите лица, в т.ч. две обезщетения за неимуществени вреди (2500,00 лв. за Й. и 1000,00 лв. за С.) и имуществени такива от 1873,37 лв., представляващи обезщетение за вредите, настъпили по процесното МПС.

За доказване на претенцията си ищецът се позовава на Протокол за ПТП № 1509730 от 10.04.2015 г. В траЙ.та практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/ 2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012 г. по т.д. № 423/ 2011 г. на ВКС, I ТО . Посочената практика е относима към т.нар. „констативни протоколи за ПТП“, какъвто е настоящият, доколкото е издаден от органите на полицията при посещението 5 на мястото на процесното ПТП. Това по безспорен начин се установява от бланковата форма на протокола, където в графа "посетено на място", при възможни два отговора - "да" или "не", е указано, че с "х" се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор "не". В тази хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Отделно от това, ищецът, за установяване на обстоятелствата по Протокола, а именно – механизъм на настъпване на ПТП, настъпили вреди, както и причинната връзка между тях, е ангажирал и други доказателства, а именно назначената по делото техническа експертиза, която ги установява в съответствие с изложеното в протокола.