Решение № 28 от 27.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. С., 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20211800900182 по описа за 2021 година

Ищецът „Е.“ ЕООД , ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Гео Милев, ул. „Христо Максимов“ № 45а, ет. 5 моли съда да осъди ответника О.П., с адрес: гр.

П., пл. „Тодор Живков“ № 6, Булстат ., да му заплати сумата от 18 120,-лв. /осемнадесет хиляди сто и двадесет/ лева с ДДС, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до плащане на дължимата сума, както и 13 976,-лв. /тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест/ лева, представляващ неустойка по чл. 12 от Договор № Д-341 от 11.12.2015г.

Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Ищецът твърди, че на 11.12.2015г. „Е.“ ЕООД, в качеството му на Изпълнител и О.П., в качеството й на Възложител, бил сключен Договор № Д-341 с предмет предоставяне на консултантски услуги на О.П. при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане на проекти за обект:

Обособена позиция №1: „Консултантски услуги за окомплектоване и управление на проект за обект „Реконструция на вътрешна водопроводна мрежа на село О., О.П.“. Целта на Възложителя е кандидатстване по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата и селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020г.

Съгласно чл.3 от сключения между страните Договор № Д-340 Възложителят изплаща цялата стойност на изпълнителя при одобрението й по проекта и след подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“ и получаване 1 на авансово плащане от фонда.

Съгласно чл.3, раздел I от Анекс от дата 19.02.2016г. към договора възложителят заплаща на Изпълнителя цената по договора в срок от 5 дни от сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“ и получаване на авансово плащане от фонда по проекта.

В чл.2 от Раздел II “Цена и условия на плащане“ от Договора за възлагане на обществена поръчка цитиран по-горе, е уговорена общата цена за изпълнението на договора в размер на 41 600 /четиридесет и една хиляди и шестстотин/ лева без ДДС, или 49 920 /четиридесет и девет хиляди деветстотин и двадесет/ лева с ДДС - съгласно предложена от „Е.“ ЕООД ценова оферта, като част от проведена обществена поръчка по ЗОП. В цитираната ценова оферта, която се явява неразделна част от договор № Д-341, е разбита общата цена по договора както следва:

За консултантски услуги за окомплектоване на проектното предложение - 17600 /седемнадесет хиляди и шестстотин/ лева без ДДС, или 21 120 /двадесет и една хиляди сто и двадесет/ лева с ДДС;

За консултантски услуги за управление на проекта - 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева без ДДС, или 28800 /двадесет и осем хиляди и осемстотин/ лева с ДДС.

„Е.“ ЕООД изпълнила своето задължение по договора като изготви от името на О.П. заявление за подпомагане, ведно с всички анализи и приложения към него и окомплектова проектната документация за кандидатстване. Представя приемно-предавателен протокол от 28.09.2016г. за предаване и приемане без забележки на работата на изпълнителя.

О.П. кандидатства по проекта и се ползва от изработения от „Е.“ ЕООД продукт, като на 29.09.2016г. подала комплектованото проектно предложение за одобрение пред ДФ „Земеделие“ и получила Квитанция за прием с идентификационен номер 23/07/2/0/00146 от 29.09.2016г.

На 03.05.2019г. „Е.“ ЕООД изпратила покана за доброволно изпълнение до О.П..

Видно от дадения от О.П. вх. № 6900-557 от 07.05.2019г. на Поканата, последната е получена на 07.05.2019г. Към поканата е приложена и Фактура № 148/03.05.2019г., установяваща вземането на дружеството, в размер на 21 120лв. /двадесет и една хиляди сто и двадесет/ лева с ДДС - размерът, съответстващ на първия етап на проекта.

Във връзка с горните обстоятелства представя поканата с входящ номер от деловодството на О.П. и фактурата. С поканата ищецът предоставил 30-дневен срок на О.П. за плащане на дължимата сума по Договор № Д-341 от 11.12.2015г., с цел доброволно, извънсъдебно уреждане на задълженията. Към момента О.П. не е предприела действия по заплащане на сумата.

По същия договор между същите страни на дата 11.07.2019г. „Е.“ ЕООД завел срещу О.П. частичен иск за сумата от 3000 /три хиляди/ лева - главница по договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба и 1000 /хиляда/ лева - неустойка по чл.12 от договора. По подадения иск е образувано гр.д. № 1200/2019г. по описа на РС-Б..

2

Предвид горното, от горепосочената сума в размер на 21 120лв. /двадесет и една хиляди сто и двадесет/ лева с ДДС лева „Е.“ ЕООД претендира разликата от 21 120 /двадесет и една хиляди сто и двадесет/ лева с ДДС и 3000лв. /три хиляди/ лева, равняваща се на 18 120лв. /осемнадесет хиляди/ сто и двадесет лева - главница по договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

Дължима неустойка по договора:

С настоящата искова молба претендира неустойка по чл.12 от договора, като по цитираното по-горе дело №1200/2019г. по описа на РС гр.Б. ищецът е завел частичен иск за сумата от 1000 /хиляда/ лева. Предвид горното, с настоящия иск претендира разликата от 14 976лв. /четиринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест/ лева и 1000 /хиляда/ лева, равняваща се на 13 976лв. /тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест/ лева.

Относно размера на претендираната неустойка:

Периодът, за който претендира неустойка е 08.06.2019г. - 16.09.2021г.

Съгласно чл.12 от договора при просрочено изпълнение, О.П. дължи неустойка в размер на 1 % от стойността на сумата по чл.2 за всеки просрочен ден. Сумата по чл.2 е в размер на 41 600лв. /четиридесет и една хиляди и шестстотин/ лева без ДДС или 49 920лв.

/четиридесет и девет хиляди деветстотин и двадесет/ лева с ДДС. О.П. получила покана за доброволно изпълнение на дата 07.05.2019г., с която й бе даден 30-дневен срок за плащане.

Този срок изтекъл на дата 07.06.2019г., поради което претендираната неустойка е за периода 08.06.2019г. до 16.09.2021 г. /датата на подаване на ИМ/.

Предвид, че уговорената неустойка е в размер на 1 % на ден от стойността на сумата по чл. 2 от договора /41 600 без ДДС или 49 920 с ДДС/, дължимата неустойка на ден е 499,20 лева или 399 360 лева за 800 дни. Предвид предвиденото ограничение в чл. 12 от договора, че дължимата неустойка може да бъде в размер на не повече от 30 % от сумата от 49 920лв., твърди, че дължимата неустойка е в размер на 14 976 /четиринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест/ лева. С настоящия иск претендира разликата от 14 976 лева и 1000 лева, равняваща се на 13 976 лева.

Последното не е обвързано с наличието или сбъдването на други условия, е необходимо единствено изработване и приемане на работата от Възложителя“ От горепосочените съдебни решение следва, че клаузата от договора, според която изпълнението на задължението на Възложителя е поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие следва да бъде отменена като нищожна при направено възражение в тази насока. Предвид гореизложеното, счита, че „Е.“ ЕООД е изпълнил своето задължение по договора и това изпълнение е било прието от Възложителя без възражения, поради което последният дължи уговорената по договора цена в размер на 32 760 /тридесет и две хиляди седемстотин и шестдесет/ лева с ДДС, от които с настоящата искова молба претендира частично сумата от 3000 /четири хиляди/ лева.

Към момента Длъжникът не е предприел действия по извършване на плащането на 3 сумата, както и не се е свързал с нас относно доброволно уреждане на спора.

Въпреки приетата от Възложителя работа и последващите негови действия, към настоящия момент по сметките на „Е.“ ЕООД не са постъпили плащания по договора за дейността по окомплектоване на проектното предложение.

Предвид гореизложеното за ищеца възниква правото на иск за погасяване на ликвидно и изискуемо вземане.

Ищецът „Е.“ ЕООД моли съда да осъди О.П., с адрес: гр. П., пл. „Тодор Живков“ № 6, Булстат ., да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ., сумата от 18 120 /осемнадесет хиляди сто и двадесет/ лева с ДДС, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до плащане на дължимата сума, както и 13 976 /тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест/ лева, представляващ неустойка по чл. 12 от Договор № Д-341 от 11.12.2015г.

В срока по чл.367, ал. 1 ГПК ответникът О.П., е подал отговор на исковата молба.

Ответникът възразява срещу подадената искова молба от „Е.“ ЕООД, ЕИК . и счита същата за недопустима, неоснователна и необоснована.

Счита, исковата молба подадена от „Е.“ ЕООД, за недопустима поради ненадлежно упражняване правото на иск, тъй като не е налице изискуемост на претендираното задължение за плащане - същото не е определено еднозначно по размер и не е настъпила възможността за ищеца да иска неговото изпълнение. Изпълнението на задължението за плащане е поставено под условие по см. на чл.25, ал.1, изр.1 ЗЗД. Уредбата на договорите, сключени под условие, е установена с нормата на чл.25 ЗЗД - „действието на договора или прекратяването може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие.

Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи. От цитираната разпоредба се извежда, че условието е бъдещо несигурно събитие, положителен юридически факт, предвиден по волята на страните, в зависимост от сбъдването, респ. несбъдването, на който се пораждат желаните с конкретния договор правни последици. След като сбъдването на условието е изцяло в зависимост от волята на едно трето лице, то не може на страната да се вмени нещо в повече, което не е било договорено. В тази насока е и постановената задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК.

Ищецът не спори, а и видно от представените от него доказателства (Договор № Д341/11.12.2015г. и точка I от Анекс от дата 19.02.2016г.), изрично е уговорено кога претенцията на изпълнителя може да стане изискуема, съответно определена по размер.

Ищецът тенденциозно цитира само част от приетите от него условия по договора, с оглед да създаде внушение, че няма изрична уговорка кога плащането става изискуемо и съответно може да бъде претендирано. Съгласно чл.3 от Договор №Д-340/11.12.2015г. изменен съгласно точка I от Анекс от дата 19.02.2016г., плащането по процесния договор изрично е поставено в зависимост от получаване на финансиране от Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), като размерът им следва се определи, съгласно 4 одобрената за финансиране сума от ДФЗ-РА, при което изрично е разписано, че ако от страна на фонда (ДФЗ) се редуцира бюджета изпълнителят няма да има претенции по отношение на сумите за възнаграждение. Конкретно пълният текст действащият член от договора между страните е:

ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ изплаща цялата стойност на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ само при одобрението й по проект по “Програма за развитие на селските райони” 2014-2020, след подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ “Земеделие” и получаване на авансово плащане от фонда по проекта. В случай, че финансиращият орган по „Програма за развитие на селските райони” ДФ “Земеделие” редуцира бюджета за дейностите предмет на договора, възнаграждението по чл.2 се заплаща от Възложителя на Изпълнителя до размера на одобрените от ДФ ”Земеделие” финансови средства и Изпълнителя приема, че няма да има претенция върху сумата по чл.2.

Следва да отчете факта, че претендираните задължения между страните произтичат от Договор за обществена поръчка, чието сключване, условия и изпълнение е подчинено на Закона за обществените поръчки в редакцията му в ДВ, бр.28 от 6.04.2004 г. /отм./.