Определение № 971 от 04.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 971 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. МиХ.

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500865 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. И. П., чрез пълномощника му адв.

М. Д., против определение № 987/26.02.2025г., постановено по гр.д.№ 2621/2024г. на РС - А., I гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 80/18.02.2025г. в частта за разноските относно дължимата държавна такса върху определената издръжка на непълнолетното дете С. Х. П. Жалбоподателят счита, че неП.илно районният съд е определил държавната такса по споразумението за издръжката на непълнолетното дете в размер на 2% върху тригодишните П.*** общо в размер на 252 лв. Твърди се, че детето С. Х. П. родено на ***г., навършва пълнолетие на 30.07.2026г., т.е. 18 месеца след постановяване на първоинстанционното решение. Поради това държавната такса върху определената издръжка на детето следва да бъде изчислена не върху тригодишните П.***, а за срока от 18 месеца, в който издръжката реално ще бъде дължима. Ето защо от въззивния съд се иска да отмени атакуваното определение и вместо него да измени решението в частта, с която жалбоподателят е осъден да заП.и държавна такса по сметка на РС – А. по споразумението за издръжката.

С оглед предмета на жалбата и характера на производството препис от жалбата не е връчен на насрещна страна за отговор по нея.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и оП.ванията в жалбата, намери за установено от фактическа и П.на страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

С решение № 80/18.02.2025г., постановено по гр.дело № 2621/2024г., Районен съд – А. е прекратил брака между Х. И. П. и К. Д. С. по взаимно 1 съгласие на основание чл. 50 СК; утвърдил е постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, с което се предоставя уП.няването на родителските П.а по отношение на детето С. Х. П. родена на ***г. на майката К. С., а на бащата Х. П. е определен свободен р***м на лични отношения с детето. Бащата е осъден да заП.а месечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 350 месечно до 15-то число на текущия месец, за който се дължи, до настъП.е на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като е и прието, че съпрузите не си дължат издръжка. Със същото решение АРС е осъдил бащата Х. П. да заП.и по сметка на РС - А. държавна такса в общ размер на 272 лв., от които 252 лв. държавна такса върху определената издръжка и 20 лв. - държавна такса, на осн. чл.6, т.3 от ТДТГПК, за допускане на развода по взаимно съгласие.

Недоволен от решението в частта му за разноските, молителят Х. И. П., чрез пълномощника му адв. М. Д., е депозирал молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му относно държавната такса върху определената издръжка. С обжалваното определение АРС е оставил молбата без уважение, с мотива, че съгласно чл.7, т.2 от ТДТГПК по дело за развод, включително по взаимно съгласие, когато страните постигнат споразумение относно издръжката, както и относно имуществените им отношения, се събира такса и за споразумението за издръжката - 2 на сто върху тригодишните П.***. Районният съд е приел, че в случая при издръжка от 350 лева се дължи държавна такса в размер на 252 лева, тъй като сочената разпоредба не предвижда определяне на таксата съобразно периода, за който се дължи издръжка за всеки конкретен случай, а са взети като основа за това тригодишните П.***.

От П.на страна съгласно чл. 69, ал.1, т.6 ГПК по искове за периодични П.*** за определено време се събира държавна такса за всички П.***.

Съгласно т.7 на същата разпоредба, по искове за периодични П.*** за неопределено време или пожизнени П.*** – сборът на П.***те за три години.

Основният спорен въпрос по делото е дали държавната такса досежно така уговорената издръжка следва да се определи съобразно чл. 7, т.2 от ТДТГПК вр.чл. 69, т.7 от ГПК въз основа на П.***те за три години или е приложима нормата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, доколкото периодът, за който се дължи издръжката, е по-малък от три години.

Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд. В случая съдът е одобрил споразумение по чл. 51 СК, по силата на което бащата Х. П. е осъден да заП.а на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 350 лв. По делото не са приложени доказателства, но от ЕГН на детето С. П.се установява, че същото е родено на ***г. и навършва пълнолетие на 30.07.2026г. /когато се прекратява издръжката/, т.е. 18 месеца след влизане в сила на решението. Държавната такса върху дължимата издръжка следва да се определи по чл. 69, ал.1, т.6 ГПК върху сбора на всички П.*** до навършване на пълнолетие на детето, тъй като периодът, за който се дължи, е по-малък от 3 години, или така изчислена се равнява на сумата от 126 лв. Ето защо атакуваното определение следва да се отмени и вместо него да се измени решението на АРС в частта за разноските, като се намали от 272 лв. на 146 лв.

(126 лв. - държавна такса върху определената издръжка и 20 лв. - държавна такса, на осн. чл.6, т.3 от ТДТГПК, за допускане на развода по взаимно 2 съгласие) размерът на държавната такса, която Х. И. П. е осъден да заП.и по сметка на РС – А..

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 987/26.02.2025г., постановено по гр.д.№ 2621/2024г. на РС - А., I гр.с., с което е оставена без уважение молбата на Х. И.

П. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 80/18.02.2025г. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 80/18.02.2025г., постановено по гр.д.№ 2621/2024г. на РС - А., I гр.с., в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като НАМАЛЯВА от 272 лв. на 146 (сто четиридесет и шест) лв. размера на държавната такса, която Х. И.

П., ЕГН: **********, е осъден да заП.и по сметка на РС – А..

Определението е окончателно и не подл*** на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3