Определение № 4842 от 25.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4842 гр. София, 25.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002100988 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. С. и М. М. С., чрез процесуалния им представител адвокат Р. К., срещу решение № 5864 от 16.11.2023г. по в.гр.д.№ 5916/2023г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 20076239 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 12618/2020 г. на Софийския районен съд, в обжалваната му част, е :

- уважен предявеният от М. К. С. срещу касаторите ревандикационен иск по чл. 108 ЗС като е признато за установено по отношение на Е. М. С. и М. М. Ц., че М. К. С. е собственик на 3/32 ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], р-н „Л.“, [улица], съставляващо УПИ ***-*** от кв. *** по плана на [населено място], с идентификатор *****.***.***, 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16 ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа с идентификатор *****.***.***.* и Е. М. С. и М. М. Ц. са осъдени да предадат на М. К. С. владението върху описаните имоти ;

- уважен предявеният от М. К. С. срещу касаторите иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС като Е. М. С. и М. М. Ц. са осъдени пооделно да заплатят на М. К. С. по 1726.29 лева, представляващи обезщетение за ползването за периода от 02.03.2017г. до 02.03.2020г. на припадащата се на ищцата 3/32 ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], р-н „Л.“, [улица], съставляващо УПИ **-*** от кв.*** по плана на [населено място], с идентификатор *****.***.***, 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16 ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа, с идентификатор *.***.***.*, ведно със законната лихва от 06.03.2020г. до окончателното заплащане на сумата, както и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение 1 поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд със задължителни указания по прилагане на закона, респ. постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че приетото от въззивния съд в обжалваното решение противоречи на задължителната и казуална практика на ВКС, като цитира множество решения на ВКС, без да формулира конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по следните въпроси:

1. Дължи ли съдът произнасяне относно известното противоречие в показанията на един свидетел, дължащо се било на неточност в спомените на свидетеля, било на непрецизното отразяване в протокола, трябва ли, ако забележи подобна ситуация след приключване на устните състезания в срока на постановяване на решението, съдът да отмени служебно хода по същество и да преразпита свидетеля, за да уточни фактите или поне да разгледа противоречието изрично и да мотивира кои факти приема и защо;

2. Има ли специална форма, под която да се манифестира преобръщането на владението, може ли това да стане с конклудентни действия, които фактически отблъскват владението като недвусмислено показват намерението на владелеца - като действията прекратяващи достъпа до имота на останалите сънаследници;

3. Може ли с обратна нотариална покана, такава, с която се отговаря на някаква друга покана на насрещната страна по съвсем друг въпрос, да се направи пряко или косвено отказ от право или признание на право и не е ли това тълкуване contra legem на поне два конкретни текста - на първо място на чл. 100 ЗС досежно предвидената там форма за действителност, както и относно правилата за прекъсване на давността чл.116 ЗЗД;

4. Извършването на основен ремонт и подобрения в имота - инсталации, дренажи, покрив, врати, прозорци, прекарване на централно парно отопление, вътрешно разпределение, оформяне на вътрешни настилки и двор и други подобни на висока стойност, представляват ли промяна в намерението и преобръщането му във владение, в съответствие с указанията на ТР№ 1 от 2012, където изрично се цитира ППВС от 1974 в този смисъл;

5. Може ли да се смята, че ищците са уведомени за намеренията на ответниците да владеят за себе си с поредицата от действия и разменената кореспонденция между страните през 2008година, в която невладеещите ищци отправят покана, че ответниците “използват неправомерно целия имот от години” и в изготвени от тях протоколи от ОС на собствениците се заканват че ще предприемат принудителни мерки за изгонването им от имота, ако същите не напуснат или не плащат наем и след отказа на владелците да напуснат, не предприемат действия повече от 10 години.

6. Каква е доказателствената стойност на констативните нотариални актове, издадени години по-късно и чия е доказателствената тежест при оспорването им, ако и двете страни 2 разполагат с нотариални актове за наследяване, дарение и прехвърляне на идеални части от 60-те, 70-те и 80-те години, но само едната разполага с констативни нотариални актове от 2008 и 2017 година.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация М. К. С., чрез процесуалния си представител адвокат Б. Т., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва решението на въззивния съд в частта, с която всеки един от ответниците е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за това, че е била лишена от възможността да ползва съсобствения имот.Всяка от субективно съединените претенции е с цена на иска под 5 000лв./ 1 726.29 лева за всеки от ответниците/, същата няма обуславящо значение за иска за собственост, поради което въззивното решение в тази си част е било окончателно и не е подлежало на касационен контрол.Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството пред настоящата инстанция частично прекратено.

В останалата си част е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата е дъщеря и законен наследник на К. М. С., починал на 21.11.2001г., като освен нея негови наследници са и М. Б. Б. - С. – съпруга, В. К. С.-син и С. С. Д. - внук. Установено е, че К. С. е син и законен наследник на Е.

Ф. С., починала на 15.11.1994г., като нейни наследници са още ответниците Е. С. и М. М. наследили съгласно чл.10 ал.2 ЗН по заместване М. М. С., поч. 09.05.1992 г. - син на Е. С.. Е.

Ф. С., е дъщеря и законен наследник на М. Я. С., поч. на 25.07.1973г., като освен нея по реда на чл.10 ал.2 ЗН законен наследник е и Е. А. К., като дъщеря на В. Ф. К., поч. 1964г.

Не е спорно по делото, че Ф. А. С. е закупил парцел четвърти е площ от 855 кв.м., представляващ част от нива с обща площ от 4000 кв.м., находяща се в [населено място], местност „Д. Л.“, пл. № **, кв. № ***, между улиците Г., Я. и К..

С протокол от 28.05.1959г. по гр.д.№3162/1959 г. по описа на СНС, съдът е одобрил постигнатата спогодба между наследниците на Ф. С.: Е. Ф. С. и В. К.-дъщери, и М. Я. С.съпруга на Ф. С., по силата на която дъщерите на Ф. С. получават по 1/2 ид.ч. от дървена къща с дворно място от 855кв.м., находящо се в [населено място], кв. Д. Л., на [улица]/бивша [улица]/, в кв.№ *** по рег.план на [населено място].

По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/18.07.1970г. по описа на нотариус Я. М., I нотариус при СНС, Е. С. е дарила на синовете си К. С. и М. С. по 1/6ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 859 кв.м., находящо се в [населено място], кв. Д. Л., на [улица], заедно е находящата се в същото жилищна сграда.

С нотариален акт за замяна на недвижими имоти №**/25.09.1978г. по описа на нотариус Е.

3

Б., с район на действие на СРС, Е. Ф. С. е прехвърлила на сина си М. С. 1/6 ид.ч. от втория етаж на двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв.Д. Л., на [улица], заедно е припадащите се 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, а в замяна на описания имот М. С. прехвърля на майка си Е. С. своята 1/6 ид.ч. от първия етаж на жилищната сграда, заедно с припадащите се 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч. от дворното място.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/12.04.1978 г. по описа на нотариус Е.

Б., с район на действие на СРС, Е. К. е дарила на непълнолетния си син Е. А., със съгласието на баща му Е. Т. А., 1/2 ид. ч. от първия етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. Д.Л., на [улица], заедно с припадащите се ј ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена.

С нотариален акт за замяна на недвижими имоти №***/12.12.1983г. по описа на нотариус Е.

Б., с район на действие СРС, М. С. е прехвърлил в собственост на майка си Е. Ф. С. притежаваната от него 1/3ид.ч. от втория етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. Д. Л., на [улица], а в замяна Е. С. е прехвърлила на сина си 1/3 ид.ч. от първия етаж на същата.

С протокол от 30.03.1984 г. по гр. д. №5332/1984 г. по описа на СНС, съдът е одобрил спогодба между К. С. и М. С., от една страна, и Е. Ф. С. - от друга, по силата на която К. С. и М. С. получават при равни квоти владението и собствеността върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. Д. Л., на [улица], ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 859 кв.м., като Е. С. е запазила собствеността върху масивната постройка зад основната сграда в имота, а делът на Е. А. е уравнен в пари.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и въз основа на давностно владение № **, том *, рег.№ ****, нотар.дело №242/2008 г. по описа на нотариус А. Ш., рег.№ *** при НК, Т. С., Е. С. и М. С. са признати за собственици при равни квоти на дворно място, с площ от 855 кв.м., находящо се в [населено място], р-н „Л.“, [улица], съставляващо УПИ **-*** от кв.*** по плана на [населено място], с идентификатор *****.***.***, заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 72.81 кв.м., заедно с 4/6 ид. ч. от втория етаж на сградата, със застроена площ от 59.70кв.м., заедно с прилежащите зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит въз основа на давностно владение, № ***, том *, рег.№****, н.д.№179/2017г. по описа на нотариус А. Ш., рег.№ *** при НК Т. С., Е. С. и М. С. са признати за собственици на основание наследяване и давностно владение на 1/3 ид.ч. от втория етаж на жилищна сграда със застроена площ от 72.81 кв.м. от дворно място, с площ от 855 кв.м., находящо се в [населено място], р-н „Л.“, [улица].

Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза, пазарният наем за периода 02.03.2017г. до 02.03.2020 г. за 1/8 ид.ч. от първи етаж на сградата възлиза на сумата от 1580лв., за 1/16 ид.ч. от втория етаж на сградата възлиза на 4 сумата от 474.90 лв., а за 3/32 ид.ч. от дворното място- сумата от 1819,38 лв.