Решение № 157 от 14.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Смолян, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440101510 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.79 във вр. с чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от „*” АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, срещу С. А. Й., ЕГН ********** и М. Н.

Й. - *, ЕГН **********, двете с постоянен адрес *.

В нея се твърди, че по силата на сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № * от 21.12.2017 г. „*” АД е предоставило на Н. Д. Й., ЕГН ********** (кредитополучател), кредит под формата на разрешен лимит/овърдрафт в размер на общо 2 000,00 лева.

Посоченият кредит бил предоставен, респективно ползван, чрез предоставен лимит по посочената в т. 1 от договора разплащателна сметка *, открита на името на кредитополучателя Н. Д. Й.. Счетоводната система на банката придала на кредитната експозиция номер на контракт *, като „номер на контракт“ е уникален номер, който получава съответния кредитен продукт в банката, с който се индивидуализира в системата. При промяна/предоговаряне на условията по кредита номерът на контракт се променя.

Ищецът твърди, че ползването от кредитополучателя на овърдрафта, в 1 общ размер на 2 000,00 лева, е отразено в документ Информация за сметка и дневни салда за период 1.12.2017г. - 21.10.2025 г. под формата на тегления от АТМ и ПОС терминали.

Договорът е сключен със срок до 21.12.2018 г. (т.7 от него). При изтичане на първоначалния срок на договора, към 21.12.2018 г. били налице предпоставките на чл. 12.1, а именно: кредитополучателят не е бил в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора и не е направил искане за отказ за удължаване срока на овърдрафта, срокът бил удължен неколкократно с период от една година, съответно до 21.12.2023 г.

„*” АД твърди, че възнаградителната лихва по кредита, съгл. т.4 от договора е под формата на годишен лихвен процент, в размер на 13,55 %, представляващ сбор от пазарен лихвен индекс, формиран от едномесечен SOFIBOR, в размер на - 0,048% към датата на отпускане на кредита и фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс, в размер на 13,598 %.

Съгласно т.11.2 от договора, при неиздължаване от страна на кредитополучателя на главница и/или лихви съгласно договорените в т.7. и т.

12.2.1., както и в случаите на т. 12.2.2. срокове, както и в случаите на предсрочна изискуемост, цялата ползвана, но неиздължена част над разрешения лимит на овърдрафта се олихвява с лихвата по т. 5.4 (обезщетение, неуС. за забава) от договора.

„*” АД твърди, че кредитополучателят е усвоил изцяло кредитния лимит (разрешен овърдрафт), в размер на 2 000,00 лева, поради което неиздължената ежемесечна лихва към 21.11.2023 г., в размер на 93,59лева е отнесена като неразрешен овърдрафт.

При неиздължаване от страна на кредитополучателя на главница (изискуем разрешен и/или неразрешен овърдрафт) и/или лихви, съгласно договорените в т.7 и т.12.2.1, както и в случаите на т. 12.2.2. срокове, както и в случаите на предсрочна изискуемост, цялата ползвана, но неиздължена част, включително над разрешения лимит на овърдрафта се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т. 5.4 от договора, в размера на законната лихва.

Сочи, че поради изтичане на договорения краен срок за ползване и погасяване на предоставения кредит, на основание т.7 от договора за кредит, и поради липса на предпоставките на т.12.1. за удължаването му с период от още една година, задълженията станали изцяло изискуеми на 21.12.2023 г.

2

„*” АД твърди, че на датата на изтичане срока на договора (21.12.2023 г.) не са били погасени дължимите суми по кредитния лимит. Погасяването на дължимите суми не е било в достатъчен размер и след тази дата, поради което считано от 24.01.2024г. до 31.01.2025 г. била начислена възнаградителна лихва за просрочена главница, в общ размер на 481,59 лева на основание т.4.2 от договора. Считано от същата дата, а именно от 24.01.2024г., били начислени също и неуС. за просрочена главница с характер на обезщетителна лихва (на основание т.5.4. от договора) в размер на 471,42 лева и неуС. за просрочена редовна лихва с характер на обезщетителна лихва (на основание т.5.4. от договора) в размер на 22,06 лева. Сочи се, че това е видно от извлечение от счетоводните книги на банката от 30.10.2025 г., както и от лихвен лист от 29.10.2025 г. за контракт *.

Ищецът излага, че независимо от факта на изтичане крайния срок на договора, отправил волеизявление до задълженото лице за размера на дължимия остатък от кредита, ведно с обезщетителните лихви. Уточнява, че вземането в размер на 144,00 лева представлява направени разноски за връчване на покана - уведомление до кредитополучателя, дължими съгласно т.

9.1. от договора. От * след направена справка в НБД „Население“ обаче било установено, че кредитополучателят е починал.

Банката изтъква, че съгласно удостоверение за наследници с изх. № * от 12.12.2025г., издадено от Община Смолян, наследници на Н. Д. Й. ЕГН 6********** са: С. А. Й. ЕГН ********** (съпруга) и М. Н. Й. - * ЕГН ********** (дъщеря.

Моли за осъждането им в качеството им на наследници на Н. Д. Й.

(починал) да му съразмерно на наследствената си част, дължимите суми по договор за банков потребителски кредит на физическо лице усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № * от 21.12.2017 г., както следва:

С. А. Й., да заплати на „*“ АД сумата от 1046,80 лв, от които 1 000,00 лева - разрешен лимит и 46,80 лева - неразрешен овърдрафт; сумата от 240,80 лева, представляваща лихва за просрочена главница (възнаградителна) за периода от 24.01.2024 г. до 30.10.2025 г.; сумата от 235,71 лева, представляваща неуС. за просрочена главница (с характер на обезщетителна лихва) за период от 24.01.2024 г. до 30.10.2025 г.; сумата от 11,03 лева, представляваща неуС. за просрочена лихва (с характер на обезщетителна 3 лихва) за периода от 24.01.2024 г. до 30.10.2025 г.; ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането; както и разходи за уведомяване, в размер на 72,00 лева (ведно с ДДС),

М. Н. Й. – * да заплати на „*“ АД сумата от 1046,80 лв, от които 1 000,00 лева - разрешен лимит и 46,80 лева - неразрешен овърдрафт; сумата от 240,80 лева, представляваща лихва за просрочена главница (възнаградителна) за периода от 24.01.2024 г. до 30.10.2025 г.; сумата от 235,71 лева, представляваща неуС. за просрочена главница (с характер на обезщетителна лихва) за период от 24.01.2024 г. до 30.10.2025 г.; сумата от 11,03 лева, представляваща неуС. за просрочена лихва (с характер на обезщетителна лихва) за периода от 24.01.2024 г. до 30.10.2025 г.; ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането; както и разходи за уведомяване, в размер на 72,00 лева (ведно с ДДС),

На осн.чл.51 ал.1 ЗН банката моли съда да определи срок на наследниците да заявят дали приемат наследството оставено от Н. Д. Й..

От С. Й. и М. Й. е постъпил отговор на исковата молба, в който в указания им от съда срок заявяват, че приемат наследството оставено от общия им наследодател Н. Д. Й., починал на 08.02.2019г.

Ответниците оспорват неоснователни и недоказани. предявените срещу тях искове като

Излагат, че от представените по делото доказателства се установява, че на 21.12.2017г. между Н. Д. Й. и „*“ АД е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка с № * с общ размер на кредита от 2 000 лева. Твърдят, че след смъртта на Й. съпругата му е посетила „*“ АД клон Смолян, за да представи удостоверението за наследници. На място служителите са я информирали, че съпругът й няма налични средства по сметка, както и че няма задължения за погасяван към банката.

Ответниците заявяват, че са изключително изненадани от получената от искова исковата молба почти 7 години след смъртта на Н. Й.. Считат, че изложените в исковата молба факти не кореспондират с приложената счетоводна документация.

4

Според тях ищецът твърди, че поради липса на неизпълнение и просрочие на нито едно от задълженията на кредитополучателя банковия кредит е бил автоматично подновяван 5 последователни години - от 2018 до 2023г. Тези едностранни действия на банката С. Й. и М. Й.-Тръпкова намират за незаконосъобразни, предвид това, че наследодателят им/кредитополучател е починал на 08.02.2019г. и е нямало как нито да усвоява, нито да погасява кредита. Считат, че след изтичане на едногодишния срок на договора, ако веднъж банката се е позовала на разпоредбата на чл. 12.1 от договора и го е подновила с още една година, считано от 21.12.2018г. /докато Й. още е бил жив/, то следващата година предпоставки за удължаване на договора липсват.

Това е така тъй като кредитополучателят вече е бил починал и предпоставките за автоматично удължаване на кредита, визирани в чл. 10.9 /вр. т. 10.8/ от договора липсват. Съгласно представеното извлечение от сметката на наследодателя им, според ответниците последното трудово възнаграждение е получено от него на 31.01.2019г. От тази дата по сметката му няма кредитиране, респективно няма как да има погасяване.

Твърдят, че цялото отразено потребление е свързано само и единствено с банкови операции по удръжки за текущи лихви, плащане на застрахователни премии, периодични такси, такси при подаване на искане за удължаване на срок. Намират, че при очевидната липса на потребление, банката едностранно си подновява договора, начислява всякакъв вид такси и лихви и почти 7 години по - късно, напълно недобросъвестно, без да уведоми своевременно кредитополучателя, респективно наследниците му за настъпила и обявена предсрочна изискуемост по кредита, предявява настоящия осъдителен иск.

Предвид това правят възражение за изтекла погасителна 5-годишна давност, която считат, че е започнала да тече от момента на смъртта на наследодателя Й., тъй като от този момент липсва правен субект - кредитополучател.

Алтернативно, в случай, че се приеме, че на 21.12.2018г. е налице едностранно удължаване на договора за овърдрафт, то молят да се приеме, че на 21.12.2019г. / след еднократното му подновяване/ този договор е прекратен и не са били налице предпоставки за последващо удължаване. В тази хипотеза 5годишната давност за претендиране на евентуално неплатени вноски по кредита според ответниците е изтекъл на 21.12.2024г.

Считат, че уговорката за автоматично подновяване на срока на овърдрафта в т.12 от договора представлява неравноправна клауза, тъй като не 5 е индивидуално уговорена, нарушава принципите на добросъвестност и е в ущърб на потребителя. По този начин, според тях се стига до удължаване срока на договора без основание и при липса на субект на договорното правоотношение след 08.02.2019г. Всяко едно едностранно анексиране на договора намират за нищожно.

С. Й. и М. Й. твърдят, че до момента на смъртта си кредитополучателят не е бил в забава /както се твърди и в исковата молба/, а след кончината си той не би могъл да изпълнява обективно задължението. Според тях в случай, че се установи наличие на вземания по договора, те следва да се считат погасени по давност. Излагат, че последното плащане по този договор е извършено преди 08.02.2019г, като съгласно чл. 17 предвид липсата на изпълнение по договора кредитът е бил в просрочие и договорът е следвало да бъде прекратен без възможност за автоматичното му продължаване / както се твърди в исковата молба/. От момента на смъртта на кредитополучателя е започнал да тече съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД посоченият в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок за вземанията.

С. Й. и М. Й. отбелязват, че липсват както твърдения, така и представени доказателства за сключена застраховка, каквато е предвидена в глава пета т.16 от представените общи условия за кредитиране и която застраховка цели обезпечаване на 100 процента вземането на кредитодателя в случай на настъпване на застрахователния риск. Съгласно т.18 от общите условия при кредити, предоставяне на лица с постоянно местоживеене в страната, какъвто е техния наследодател, кредитополучателят сключва застраховка „Живот“ по която банката е посочена като трето ползващо се лице.