Решение № 2231 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2231 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20231110215890 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР

Образувано е по жалба на В. К. Б., ЕГН **********, чрез адв. Й. Н. от САК, против Заповед за задържане на лице рег. № 226зз-2410/24.10.2023 г.

(издадена на 23.10.2023 г.), издадена от С., с която на основание чл. 72 ал. 1 т.

1 ЗМВР по отношение на жалбоподателя В. Б. е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

С жалбата се претендира отмяна на заповедта за задържане като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, несъответствие с целта на закона, немотивирана и необоснована. Излагат се съображения, че обжалваната заповед противоречи на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели на принудителните административни мерки. Навежда се, че със задържането на жалбоподателя е нарушен принципа за съразмерност. Сочи се, че не е била налице необходимост жалбоподателят да бъде задържан за срок от 24 часа, след като е оказал съдействие на полицейските служители и е посетил медицинско заведение, където е предоставил биологични проби за изследване. Излагат се твърдения, че в заповедта за задържане не са посочени фактическите основания за издаването й, тъй като липсва описание на 1 фактическата обстановка и на обстоятелствата, при които се твърди жалбоподателят да е извършил престъпление, както и не е посочено каква цел се преследва с наложената принудителна административна мярка.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М. Н. от САК, преупълномощен от адв. Й. Н., който пледира за отмяна на заповедта за задържане. Излага доводи, че в нея не са посочени фактическите основания за задържане на жалбоподателя, с което е ограничено правото му на защита. Навежда, че заповедта не съответства и на целта на закона, като обръща внимание, че доверителят му не се е укривал и не е възпрепятствал полицейските органи при изпълнение на служебните им задължения. Сочи, че след като доверителят му е предоставил кръвна проба за извършване на медицинско изследване, не е имало необходимост от продължаващото му задържане, тъй като полицейските органи са съзнавали, че резултатите от изследването няма да станат ясни в срока на наложената принудителна административна мярка.

Претендира разноски и представя списък. Подробни доводи излага в писмени бележки.

Ответник - жалба - С., редовно призован, се представлява от гл. юрк.

Х. Х., надлежно упълномощен, който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и заповедта за задържане да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Навежда, че при издаването й не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалният закон е правилно приложен. Сочи, че в заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й, както и че към момента на нейното издаване полицейският орган е разполагал с данни за извършено престъпление, изводими от извършеното тестване с техническо средство. Счита, че заповедта съответства и на целта на закона, тъй като налагането на принудителната административна мярка е целяло да преустанови противоправно поведение, каквото е шофирането след употреба на наркотични вещества. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Подробни доводи излага в писмени бележки, в които навежда и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако последното надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В реплика адв. Н. изтъква, че посочените в оспорената заповед фактически основания за издаването й не са достатъчни и като пример сочи, че в заповедта не е упоменато с какво устройство и кога точно е установена употребата на наркотични вещества.

В дуплика юрк. Х. оспорва доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и навежда, че в заповедта са посочени в достатъчна степен правните и фактическите основания за издаването й. Изтъква, че действително в заповедта не е посочено, че се касае за престъпление по чл.

2

343б от Наказателния кодекс, но счита, че този пропуск не е съществен, тъй като съставите на престъпленията са уредени в Особената част на НК.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна и при спазване на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 АПК - видно от разписката, инкорпорирана в самата заповед за задържане, същата е връчена на жалбоподателя на 23.10.2023 г., а жалбата е подадена на 06.11.2023 г. Депозираната жалба има и предвиденото в чл. 150 ал. 1 АПК съдържание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

За времето от 20:00 часа на 23.10.2023 г. до 08:00 часа на 24.10.2024 г.

С. Венцислав Иванов заедно със свидетеля Р. Р. били назначени като ППГ 325.

На същата дата - 23.10.2023 г. около 21:50 часа жалбоподателят В. Б. управлявал лек автомобил марка и модел "Мерцедес А 45 АМГ 4 Матик" с рег. № хххххххххх, собственост на З.О.Р., на територията на град София, по бул. "Рожен" с посока на движение от ул. "Никола Жеков" към ул. "Илиенско шосе", като непосредствено след кръстовището с ул. "Никола Жеков" жалбоподателят ускорил управлявания от него автомобил и последният поднесъл. Тези действия на жалбоподателя били възприети от старши полицай В. Иванов и от свидетеля Р. Р., които спрели автомобила за извършване на полицейска проверка. Жалбоподателят Б. предоставил на служителите на СДВР своите документи и тези на автомобила. Служителите от ОСПС - СДВР поискали съдействие от ОПП - СДВР, за да бъде изпробван жалбоподателя за употреба на алкохол и на наркотични вещества и/или техни аналози. На мястото за оказване на съдействие на екипа на ОСПС - СДВР били изпратени свидетелят В. В., както и Р. Пеков - и двамата, назначени на длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП - СДВР. Служителите на ОПП СДВР тествали жалбоподателя за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. Служителите на ОПП - СДВР тествали жалбоподателя и за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство Дрегер "Дръг тест 5000" с инв. номер ARKD - 0049, като пробата била положителна за употреба на амфетамин (проба № 264, извършена на 23.10.2023 г. в 22:21 часа). Жалбоподателят оспорил резултата от 3 техническото средство.

Младши автоконтрольор при ОПП - СДВР Р. Пеков издал Заповед № 2934/23.10.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" ЗДвП, с която наложил на жалбоподателя В. Б. принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца." Младши автоконтрольор Р. Пеков издал и талон за медицинско изследване № 0150320/23.10.2023 г. с указание, че в срок от 45 минути от връчването му жалбоподателят следва да се яви във ВМА за извършване на медицинско и химическо изследване. Талонът за медицинско изследване бил връчен на жалбоподателя Б. в 23:35 часа на 23.10.2023 г.

Свидетелят В. В. съставил АУАН серия GA № 1082981/23.10.2023 г., с който повдигнал против жалбоподателя В. Б. административнонаказателно обвинение за извършени административни нарушения по чл. 104г т. 2 ЗДвП и по чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 ЗДвП.

Служителите на ОСПС - СДВР съпроводили жалбоподателя до ВМА, където същият предоставил кръвни проби за извършване на медицинско и химическо изследване за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, след което жалбоподателят бил транспортиран до 02 РУ - СДВР.

Жалбоподателят В. Б. бил задържан на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР със заповед за задържане на лице рег. № 226зз-2410/24.10.2023 г.

(издадена на 23.10.2023 г.), издадена от Венцислав Иванов - старши полицай в ОСПС - СДВР, в 21:50 часа на 23.10.2023 г. Жалбоподателят бил освободен на 24.10.2023 г. в 13:50 часа.

По случая на 23.10.2023 г. било образувано досъдебно производство № 1836/2023 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 45314/2023 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343б ал. 3 НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –показанията на свидетелите В. В. и Р. Р., както и писмените доказателства: заповед за задържане на лице рег. № 226зз-2410/24.10.2023 г. (издадена на 23.10.2023 г.), издадена от С., декларация за правата на задържано лице, АУАН серия GA № 1082981/23.10.2023 г., ведно с разписка за връчването му, Заповед № 4

2934/23.10.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" ЗДвП, резултат от проведено кръвно изследване в медико диагностична лаборатория "Кандиларов", протокол за обиск на лице рег. № 226р-41802/24.10.2023 г., 2 броя докладни записки от 23.10.2023 г. до Началника на ОСПС - СДВР от старши полицай В. Иванов, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, талон за медицинско изследване № 0150320 от 23.10.2023 г., протокол за предупреждение от 24.10.2023 г., удостоверение рег. № 513р19027/20.02.2024 г. на началник на 01 сектор към отдел "Човешки ресурси" СДВР, заверено копие на материалите по досъдебно производство № 1836/2023 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 45314/2023 г. по описа на СРП.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите В. и Р., които прецени като еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и съответни на писмените доказателства. От гласните доказателствени средства се установяват повода за извършване на полицейска проверка на жалбоподателя, резултата от извършената по отношение на него проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и поведението на жалбоподателя при тестването му с техническо средство.

Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, които оцени като последователни, еднопосочни и непротиворечиви. При съвкупната им преценка по несъмнен и категоричен начин се установява гореизложената фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери 5 дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – старши полицай в 02 група на 03 сектор към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР Венцислав Георгиев Иванов.

Спазени са процедурните правила при издаване на атакуваната заповед. Същата е издадена в писмена форма /чл. 74 ал. 1 ЗДвП/, връчена е на задържаното лице и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72 ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.

На жалбоподателя са разяснени и правата по чл. 74 ал. 1 т. 6 ЗМВР, като съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 3 ЗМВР жалбоподателят е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да ги упражни или не.

Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл.