Решение № 309 от 06.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300501723 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на ответника по спора БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, КЧТ, ЕИК 2049150054 срещу Решение № 1658 от 12.04.2023 г., пост. по гр.д. № 20 0 26/2021 г. на РС – Пловдив в частта, с която въззивникът е осъден да заплати/ върне на Л. К.

К., ЕГН – ********** на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД недължимо платена от нея по Договор за потребителски паричен кредит PLUS – *** от *** г. сума в размер на 6 545, 96 лв. , ведно със законната лихва, считано от 17.12.2021 г. / предявяването на иска / до окончателното изплащане.

Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част и искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска.

Претендира направените за две инстанции разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на въззивното производство е постановено на основание чл. 227 от ГПК заличаване на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, КЧТ, ЕИК 2049150054 като страна и конституиране на негово място на правоприемника Юробанк България АД, ЕИК 000694749.

Въззиваемата е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на решението.

1

Претендира разноските, направени за въззивното производство.

Съдът установи следното:

Предявеният от въззиваемата –ищца Л. К. К., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД е за осъждането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, КЧТ, ЕИК 2049150054 да й заплати /върне исковата сума 6 545, 96 лв. , ведно със законната лихва, считано от 17.12.2021 г. / предявяването на иска / до окончателното изплащане.

Искът се основава на твърдения, че сумата е платена на основание сключен между страните Договор за потребителски паричен кредит PLUS – *** от *** г., който договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 1 / шрифт на текста на договора под 12 / , вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 / непосочени условия за прилагане на договорения лихвен процент възнаградителната лихва /, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10, чл. 19 ал. 1 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК / непосочване на разходите, включени в ГПР и методиката, по която е изчислен, невключване в ГПР на всички задължителни разходи по договора и конкретно невключване на застрахователната премия, вследствие което същият е неправилно посочен в размер от 46, 53% и действителния негов размер е над максимално установения законов размер/. Поддържа се още довод за нищожност на основание чл. 10а ал. 4 от ЗПК на клаузата за заплащане на такса ангажимент, както и на клаузата относно застрахователната премия, като се твърди да са с неясен характер - не е посочена услуга заради която се заплащат.

С оглед така възведената недействителност на договора и на основание чл. 23 от ЗПК ищцата поддържа, че дължи на кредитора си - и му е заплатила, само чистата стойност на кредита / получените в заем парични средства /, а процесните 6 545, 96 лв. са платени над така дължимата главница и като така се явяват недължимо платени.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Поддържа че договорът за кредит е изпълнен на шрифт Garamond, размер 12.

Поддържа, че договорът за застраховка „ защита на плащанията „, макар и сключен във връзка с договора за кредит е самостоятелен договор между заемополучателя и третото лице – застраховател, като сключването му не е задължително условие за сключването на договора за кредит и за предоставяне на кредитните средства, дължимата се по този договор от потребителя застрахователна премия не е кредитирана от БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, единствено за удобство на потребителя е уговорено тя да се заплаща на застрахователя чрез кредитора по заема, като заплащането й е в размера по договора за застраховка , без да се оскъпява с допълнителни плащания извън този й размер. Затова клаузата относно застрахователната премия не е неравноправна, правилно застрахователната премия не е включена в посочения в облигацията годишен процент на разходите / ГПР / по кредита, тъй като не е задължителен разход за получаването на кредита. Съответно посочения в договора ГПР е 2 действителния такъв и не е налице нарушение на императивни материално правни норми - чл. 19 ал. 1 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, чрез невярно заблуждаващо потребителя посочване на размера на ГПР, както и действителния негов размер не е над законоустановения максимум. Поддържа също така, че чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не изисква изрично посочване в договора на методиката на изчисляване на ГПР, нито на разходите, включени в него – като същите са и пределно ясни от неговото съдържание, а само взетите предвид допускания, като в случая това са само и единствено базовото допускане по б. „а „ от Приложение 1 към ЗПК, а именно че договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и страните ще изпълняват поетите задълженията си по него пълно и точно. Поддържа да не е налице нарушение и на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, тъй като договорения лихвен процент в случая е фиксиран на годишна основа за целия срок на договора и същият съдържа погасителен план неразделна част от него, за броя, размера, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и общия размер на подлежащата на връщане на крайния падеж сума, съставляваща главница и възнаградителна лихва. Поради което не е необходимо договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита и как се начислява същия, тези данни относно възнаградителната лихва за търговеца следват от самия договор, имплицитно се съдържат и извличат от същия и без необходимост от специални знания.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че между страните на *** г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS – ***, съгласно който на ищцата са предоставени заемни средства в размер на 6 000 лв. за срок от 72 месеца, при фиксиран за времедействието на договора ГЛП от 37,54% и при ГПР 46,53%. В договора за кредит е посочено и че потребителят е сключил с трето лице договор за застраховка „ Защита на плащанията „ застрахователна премия по който е на стойност 2 419, 20 лева.

Потребителят дължи и еднократна такса ангажимент от 150 лева. Така общо дължимата сума по кредита, посочена в договора е в размер на 17 836, 56 лева. Представен е погасителен план за издължаването – 72 броя ежемесечни погасителни вноски, всяка от които на стойност 247, 73 лв., формирана от съответната част от главницата и от възнагр. лихва, както и от застрахователната премия, последната на стойност 33,60 лева, върху която лихва не се събира. Съгласно общите условия еднократната такса ангажимент е за това, че срещу нея кредиторът сключва договора при фиксиран за времедействието му лихвен процент – посочения в договора, по смисъла на § 1 т. 5 от ЗПК. Същата е удържана от предоставените заемни средства, т.е. от договорените 6 000 лв. ищцата е получила сумата 5 850 лева.

От заключението на СТЕ е установено, че текстът на договора е изпълнен на шрифт Garamond, а размерът му варира в диапазон 11,5 pt и 11,7 pt.

От заключението на ССчЕ е установено, че посочения в договора ГПР 3 от 46,53% е формиран от възнаградителната лихва и еднократната такса ангажимент. Застрахователната премия по застраховката „ защита на плащанията „ не е включена в ГПР и при нейното включване ГПР ще се увеличи с 11,32 %, тоест ГПР по кредита би бил в размер на 57,82%, което е над максимално допустимия размер от пет пъти законната лихва към датата на сключване на договора. От заключението се установява още, че по договора ищцата е извършила погашения в размер на 13 166, 77 лева.

При така установеното съдът е приел процесният договор да е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 от ЗПК и вр. чл. 11 ал. 1 т.

10, на чл. 19 ал. 1 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Прието е да е нарушена и разпоредбата на чл. 11 т. 9 – непосочени условия за прилагане на лихвения процент. Така и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита – 6 000 лв., платената от ищцата сума по договора е над дължимата, съответно разликата в размер на исковата сума се явява недължимо платена. Искът по чл. 55 ал. 1 предл. 1 е уважен изцяло.

При дължимата проверка по чл. 269 изр. 1 от ГПК настоящата инстанция намира решението за валидно и допустимо. Относно неговата правилност е обвързан от възведените в жалбата оплаквания.

Въззивникът поддържа, че отклонението от законоустановения минимален размер на шрифта / 12 / е незначително, вероятно е получено при разпечатването на текста от електронния носител на хартиен носител и това незначително отклонение не е попречило на потребителя да прочете без затруднения и да възприеме правилно съдържанието на договора, в т.ч. и своите задължения по него. Поради което това несъществено отклонение не може да има за последица недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като подобна санкция се явява непропорционална на нарушението. Освен това, Директива 2008/40 ЕО не въвеждала императивно изискване за размера на шрифта. Поддържа съшо да не е налице нарушение и на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, тъй като договорения лихвен процент в случая е фиксиран на годишна основа за целия срок на договора и същият съдържа погасителен план - неразделна част от него, за броя, размера, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и общия размер на подлежащата на връщане на крайния падеж сума, съставляваща главница и възнаградителна лихва. Поради което не е необходимо договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита и как се начислява същия, тези данни относно възнаградителната лихва за търговеца следват от самия договор, имплицитно се съдържат и извличат от същия и без необходимост от специални знания. Не е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като същата не изисква посочване в договора на методиката, по която е изчислен ГПР, нито изчерпателно изброяване на разходите, включени в него. Изискването на разпоредбата е единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването му, като под допускания се има предвид предвижданията за 4 бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Поддържа още, че застрахователната премия в случая не е задължителен разход по кредита, поради което изводът на съда че е следвало да бъде включена при изчисляване размера на ГПР е неправилен. Поддържа, че тя е по желание на потребителя, не е била кредитирана от заемодателя - видно от индивидуалния договор раздел „ размер на кредита за покупка на застраховка „ защита на плащанията „ – 0,00 лв. „. Относно незадължителния характер на този разход се позовава на т. 3 от Част III.Разходи по кредита от Стандартния европейски формуляр за предоставената информация, където е изрично посочено, че за получаването на кредита при конкретно предлаганите условия / тези по процесния договор/ няма задължително изискване за сключване на договор за застраховка или договор за друга допълнителна услуга.

Основателни са доводите за липса на нарушение на чл. 11 ал. 1 т.т. 9 и 10 от ЗПК.

В случая ГЛП e фиксиран на годишна основа за срока на договора от 72 месеца, подписан е погасителния план по кредита, съдържащ броя / 72 / и падежните дати на всяка погасителна вноска и нейния размер, който размер е изрично конкретизиран каква част от главницата и от възнаградителната лихва включва. Следователно не е било необходимо договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита и как се начислява същия – върху целия размер на кредита или на база остатъчната главница, тези данни относно възнаградителната лихва за търговеца следват от самия договор, имплицитно се съдържат и извличат от същия и без необходимост от специални знания. Изводът на районния съд в противна насока е неправилен.