Решение № 19169 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19169 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110159678 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

13.10.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №59678 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от И. В. Г., срещу ......., ЕИК:..., със седалище и 1 адрес на управление: гр......, представляван от – .......- Изп. директори, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати следните суми: сума от 6 822,64 лв., представляваща законна лихва, начислена върху сума от 10 000 лв., за периода: 22.11.2017г. /датата на изпълнението от отв. банка, въпреки наложения запор/- 12.04.2024г. /датата на изпълнение от отв. банка на присъденото/ и сума от 13 347,64 лв., представляваща законна лихва, начислена върху сумата от 18 633,33 лв., за периода: 22.11.2017г.- 11.07.2024г., представляващи присъдени в полза на ищцата обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, съгласно Решение №360/17.06.2024г. по к.д. №3124/2023г., I Г.О., ВКС, за нарушаване на наложена обезпечителна мярка запор на вземане по банкова сметка от отв. банка.

С молба от 10.03.2025г. ищецът, по повод дадени съд. указания, посочва, че предявената искова претенция не е била предмет на дело по приключилото съд. производство, като намира, че се касае за иск по чл.86 от ЗЗД.

С Определение от 13.03.2025г. производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК и исковата молба е върната, което е отменено с определение №4617/26.02.2026г. по в.ч.гр.д. №5002/2025г. на I Г.О., ЧЖ-I-Ж състав, съдия- докладчик Д. Ш., по аргументи, че не съществува проц. пречка да се търси в самостоятелно производство на осн. чл.86 от ЗЗД законната лихва върху съдебно присъдена парична сума, останала непоискана от ищеца в приключило съдебно производство. Поради това исковата молба е изпратена за отговор на отв. банка.

В срок е подаден отговор на искова молба, чрез юрк.Р. Т., с който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност, считано от датата на деликта- 22.11.2017г. Моли за отхвърляне на иска и се претендират сторените разноски.

С доклада са приети за безспорни между страните обстоятелствата, че на 12.04.2024г. отв. банка е заплатила на ищцата присъдената сума от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съгласно Решение №360/17.06.2024г. по к.д.

№3124/2023г., I Г.О., ВКС, както и на 11.07.2024г. отв. банка е заплатила на ищцата присъдената сума от 18 633,34 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, присъдени с Решение №360/17.06.2024г. по к.д. №3124/2023г., I Г.О., ВКС.

За служебно известни обстоятелства е прието, че с Решение №4872/02.07.2019г. по гр.д. №4586/2018г. на СГС, I Г.О., отв. банка е осъдена да заплати на ищеца И. В. Г. следните суми: сума от 55 900 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в изплащането на сумата от ответника на управителя на ......., въпреки наложения запор върху банковата му сметка с обезпечителна заповед №267/21.11.2017г. по ч.гр.д. №465/2017г. на РС- гр.Ген.Тошево, както и на сума от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изплащането на сумата от ответника въпреки наложения запор /стр.157 и сл./, допълнено с Решение от 16.03.2020г., /стр.183/., като с Решение №360/17.06.2024г. по к.д. №3124/2023г. на ВКС, I Г.О., е обезсилено постановеното първоинстанционно решение в частта над сумата от 18 633,33 лв. до сумата от 55 900 лв. и е потвърдено в тази му част, /стр.166/.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Между кориците на делото се намира препис на Определение №267/21.11.2017г. по ч.гр.д. №465/2017г. на РС- гр.Ген.Тошево, /стр.42 и сл./, с което е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове, предявими от И. Г., лично за себе си и като майка и законен представител на децата си ......, роден на ......г. и на .... Г., родена на .....г., срещу „.....“ ....., за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на техния съпруг и баща ....., починал на ........г., вследствие на трудова злополука, по чл.55, ал.1 от КСО, като е допусната обезпечителна мярка: Запор върху банкова сметка на длъжника в 2

....... до сумата от общо 525 000 лв. и е издадена Обезпечителна заповед №267/21.11.2017г.

Видно от препис- извлечение от Акт за смърт, съставен в с..., общ......, ..... е починал на ........г., /стр.31/.

Служебно е изискано за послужване гр.д. №4586/2018г. на СГС, I Г.О., 21 състав, по което е постановено Решение №4872/02.07.2019г., /стр.157/, допълнено с Решение №2078/16.03.2020г., /стр.183/, с което отв. ....... е осъдена да заплати на И. Г. обезщетение за имуществени вреди от 55 900 лв., изразяващи се в изплащането на сумата от ответника на управителя на „..... въпреки наложения запор върху банковата му сметка с Обезпечителна заповед №267/21.11.2017г. по ч.гр.д. №465/2017г. на РС- гр.Ген.Тошево и обезщетение от 10 000 лв. за неимуществени вреди- душевни болки и страдания в резултат на изплащането на сумата от ответника на управителя на „....., въпреки наложения запор върху банковата му сметка с Обезпечителна заповед №267/21.11.2017г. по ч.гр.д. №465/2017г. на РСгр.Ген.Тошево. С Решение №360/17.06.2024г. по к.д. №3124/2023г. на ВКС, I Г.О., е обезсилено постановеното първоинстанционно решение на СГС в частта над сумата от 18 633,33 лв., представляваща 1/3 част от сумата от 55 900 лв. и е потвърдено в тази му част, с която отв. банка е осъдена за заплати обезщетение за имуществени вреди, причинени й от виновното поведение на служителите й, изразяващо се в изплащането на „..... на посочената сума, въпреки наложения запор върху банковата му сметка с Обезпечителна заповед №267/21.11.2017г. по ч.гр.д. №465/2017г. на РС- гр.Ген.Тошево. Законна лихва върху претендираните обезщетения не е поискана от ищеца с исковата молба и не е присъдена такава от съда.

Правните изводи на съда са следните:

Законната лихва е последица от съд. предявяване на искова претенция и се присъжда от датата на съд. сезиране до окончателното изплащане на вземането при изрично искане на ищеца за това. Точният размер на присъдената законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение. Законната лихва е право на кредитора, което той може да упражни по своя преценка. Не съществува задължение за съда да се произнесе служебно по законната лихва, а само при наличие на надлежно въведено искане. Законът не създава ограничения относно крайния момент на предявяване на това искане и то може да се заяви при всяко положение на делото, вкл. и пред въззивния съд, разглеждащ спора . Касае се за акцесорно вземане, което не може да бъде предмет на самостоятелен иск, съединен с този за главното вземане, поради това, че тази претенция не може да бъде конкретизирана по размер. Това вземане се включва в предмета на делото само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да го разгледа. Ищецът следва да е заявил претенцията най-късно до приключване на устните състезания във второинстанционното производство и първоинстанционното решение да се обжалва от него. Искане за присъждане на законна лихва може да се направи само в рамките на съд. производство по предявения иск за присъждане на неудовлетворено парично притезание. Извън съд. производство, образувано по предявения иск за неудовлетворено парично притезание, е недопустимо да се иска присъждането на законна лихва върху присъдената от съда парична сума, тъй като искането за законна лихва не представлява самостоятелен иск, а законова последица от уважаване на главната претенция. В този смисъл е налице трайна практика на върховната съдебна инстанция, като напр.: Решение №36/12.05.2014г. по т.д. №1065/2013г. на I Т.О. на ВКС, Решение №265/08.01.2020г. по гр.д. №760/2019г. на I I I Г.О. на ВКС, Решение №7/16.08.2022г. по т.д. №1556/2020г. на I T.O. на ВКС, Решение №98/10.07.2024г. по т.д.

№1512/2023г. на I Т.О. на ВКС. Следва да се посочи, че е налице и изолирана съд. практика на ВКС, посочена в определението на СГС I Г.О., ЧЖ0- I-Ж състав, като настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде превес на трайно застъпеното становище в юриспруденцията относно възможността законна лихва да се търси само в рамките на съд.

3 производство по предявения иск за присъждане на неудовлетворено парично притезание, но не и в самостоятелен последващ съдебен процес. Поради това така предявените искове са неоснователни.

Отделно следва да се посочи, че при деликт законна лихва може да се иска и се присъжда от датата на увреждането, като длъжникът се смята в забава и без покана, на осн. чл.84, ал.3 от ЗЗД. В случая непозволеното увреждане се изразява в незачитане от страна на отв. банка на действието на наложен запор по ч.гр.д. №465/2017г. на РС- гр.Ген.Тошево и изплащането на 22.11.2017г. на каса на управителя на „.....“ ..... Б. К. на сумата от 55 900 лв., представляваща наличност по запорирана банкова сметка, в нарушение на чл.507, ал.3 от ГПК. Съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичането на кратката 3-годишна погасителна давност. Разпоредбата на чл.114 от ЗЗД свързва началния момент на теченето на погасителната давност с изискуемостта на вземането, от който момент може да се търси изпълнение. На осн. чл.84, ал.3 от ЗЗД и с оглед на това, че законната лихва се дължи от момента на увреждането, в настоящия случай следва да се приеме, че началният момент, от който може да се търси изпълнение е 22.11.2017г., от когато започва да тече и приложимата погасителна давност. Както се посочи по-горе искането за законна лихва не представлява самостоятелен иск, а законова последица от съдебното уважаване на главната претенция, но дори да се приеме, че представлява самостоятелен иск, то предявената искова претенция се явява погасена по давност, с оглед датата на образуване на настоящото дело- 09.10.2024г., поради което направеното от отв. страна възражение с отговора на искова молба в тази насока е основателно.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в тежест на ищеца в размер на 76,69 евро/ 150 лв., за определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв., увеличено с до 50 %, съобразно размера на исковете, по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗППомощ, вр. чл.25, ал.2, вр. ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г., в приложимата й редакция.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. В. Г., ЕГН:**********, срещу ......., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр......, представляван от – .......- Изп. директори, осъдителни искове за следните суми: сума от 6 822,64 лв., в равностойността й в евро по официалния обменен курс, представляваща непоискана законна лихва, начислена върху сума от 10 000 лв., за периода: 22.11.2017г.- 12.04.2024г. и сума от 13 347,64 лв. в равностойността й в евро по официалния обменен курс, представляваща непоискана законна лихва, начислена върху сума от 18 633,33 лв., за периода: 22.11.2017г.- 11.07.2024г., представляващи присъдени в полза на ищцата обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди съгласно Решение №360/17.06.2024г. по к.д. №3124/2023г., I Г.О., ВКС, като неоснователни.