Определение № 4266 от 10.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4266 гр. Варна, 10.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20233100502197 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, срещу Разпореждане № 37605/03.10.2023 г., постановено по ч.гр.дело № 11257/2023 г. по описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В. А. А. от гр. Варна за сумата над 354,49 лева до пълния претендиран размер от 1200,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № 9788167004/16.08.2020г., за периода от 16.09.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 31.08.2023 г., на основание чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК.

Жалбоподателя намира атакувания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че заповедното производство е формално и не следва да се сочат и доказват твърденията в заявлението, като е достатъчно дължимите вземания да бъдат индивидуализирани. Излага, че съдът дължи преценка относно редовността на заявлението, дали искането е в противоречие със закона или добрите нрави, респективно дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която преценка е ограничена до информацията, която се представя със заявлението. Намира, че съдът е излязъл извън обсега на своята компетентност в конкретното производство, като е извършил проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава. Излага, че този въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство, чиято цел е да провери дали вземането е спорно.

По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане, в частта с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед, и издаване на такава.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

1

Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.г.д.№ 11257/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София заявление по чл. 410 от ГПК срещу В. А. А. от гр. Варна, за издаване на заповед за изпълнение за парични суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 9788167004 от 16.08.2020 г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД, изменен с Анекс от 17.08.2020 г, от които сумата от 1 100 лева - представляваща незаплатена главница; сумата от 36.94 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 17.08.2020 г. до 15.09.2020 г.; сумата от 1200.62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.09.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 31.08.2023 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В заявлението се посочва, че вземането е прехвърлено на заявителя от страна на „4финанс“ ЕООД по силата на сключен между страните договор за цесия от 18.10.2022 г. и Приложение № 1 от 18.10.2022 г. към него.

По отношение на спорната пред настоящата инстанция сума, заповедният съд е направил собствени изчисления на размера на законната лихва, която е присъдил, а за горницата е приел, че претенцията противоречи на чл.33 от ЗПК.

Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо, за да прецени длъжникът дали да възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на вземането е необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и исковата молба.

В разглеждания случай съдът намира, че по отношение на претендираното вземане за обезщетение за забава, заявлението не отговаря на посочените изисквания, като е останало нередовно въпреки дадените от първоинстанционния съд надлежни и подробни указания.

Вземането за законна лихва не е уточнено по основание, респективно неясно е как е формиран размера на претендираното обезщетение за забава. В т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК кредиторът е посочил, че претендираната сума от 1 200.62 лева представлява законна лихва за забава и се дължи съгласно общите условия към договора за кредит , без да посочи конкретна договорна клауза. Неяснотата не е отстранена и с въведените допълнителни твърдения пред настоящата инстанция. След като се твърди, че обезщетението е разписано в ОУ към договора, то е необходима конкретика, особено като се има предвид, че единствената клауза, която урежда отговорност на длъжника, в случай на забава на плащанията е тази по чл. 13, т. 2 от приложените към заявлението ОУ. От съдържанието й обаче е видно, че при забава кредиторът е предвидил санкция за длъжника в размер на:

2

/цитат/ „… добавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законната лихва“. Следователно налице е основание за отказ по чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК.

За пълнота, много правилно заявителят в жалбата е посочил, че целта на заповедното производство е да провери дали вземането е спорно. Тази проверка обаче дефинитивно се предпоставя от упражнено право на възражение от страна на потребителя. И макар, че мотивиране на възражението не е необходимо, преценката на длъжника дали да възрази или не по издадената заповед за изпълнение се улеснява в хипотеза на яснота какво, въз основа на какво и в какъв размер се търси. Конкретиката в заповедта досежно основанието и размера на вземането винаги е в полза на това да се спести исков процес и разноски за страните, и от значение за бързина в процеса на удовлетворяване интересите на кредитора.

В контекста на изложеното, макар по различни мотиви, като краен резултат обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Не е отправено искане в жалбата за присъждане на разноски за настоящата инстанция, а и такива не се следват с оглед изхода по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 37605/03.10.2023 г., постановено по ч.гр.дело № 11257/2023 г., по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, ЕИК 203670940, гр. София, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК, срещу длъжника В. А. А., ЕГН **********, гр. Варна, за сумата над 354.49 лева до претендирания размер от 1200.62 лева – лихва за забава за периода от 16.09.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 31.08.2023 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3