Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 08.02.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2336/2021
Вид
Решение № 73
Подписан
08.02.2022
Състав
Светослава Михайлова Цонева

Цитирани разпоредби

  • чл.92 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 57 ал. 1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Плевен, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20214430202336 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 35-0001249 от 18.11.2021 година на ***, с което на основание чл.93 в, ал.5 от Закона за автомобилните превози К. АТ. Н. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. за извършено административно нарушение по чл.27, § 2 изр. 1 пр. 2 от Регламент (EС) № 165/2014.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован не се явява лично. В жарбата си, депозирана до съда изтъква доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, произтичаща от липсата на пълно описание на нарушението, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т.5 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление изцяло.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в съдебно заседание, моли съда да потвърди наказателното постановление.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

1

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Съгласно разпоредбата на чл.92 от Закона за автомобилните превози, чл.189 от Закона за движение по пътищата и чл.47 от Закона за администратимните нарушения и наказания, Директорът на РД “АА” е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушение по чл.27 от Регламент (EС) № 165/2014 и чл. 100 от Закона за движение по пътищата.

На 10.11.2021 година, около 11:10 на *** на разклона за ***, *** спрели за проверка товарен автомобил „ ***“ с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***, собственост на „ ***“, управляван от жалбоподателя К.Н..

В хода на същата установили, че водачът извършва обществен превоз на товари/ желязо/ по маршрута от ***. Изискани са документи за проверка, в това число и карта на водач. Жалбоподателят представил карта на водач *** Н. , роден на ***, която и използвал за извършване на превоза.

Представените от него други документи във връзка с извършвания превоз и личните му документи като водач на МПС установили, че последният е К.

АТ. Н., роден на ***.

За констатираното обстоятелство, а именно, че жалбоподателят използва карта за вода, издадена за друго лице бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 296788/10.11.2021 година в присъствието на жалбоподателя, който го подписал с възражението, че на баща му му станало лошо и го сменил до следващата отбивка.

На 18.11.2021 година, въз основа на извършената проверка и на издадения акт за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира К.Н. от *** с административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. за извършено административно нарушение по чл.27, § 2 изр. 1 пр. 2 от Регламент (EС) № 165/2014.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства – наказателно постановление № 35-0001249 от 18.11.2021 година на ***; акт за установяване на 2 административно нарушение № 296788 от 10.11.2021 година на ***; заверено копие от карта на водач на името на *** Н.; Заповед № РД- 08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; пощенски плик с дата на пощенското клеймо 13.12.2021 година.

В подкрепа на същите обстоятелства са и събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетеля М.Х., разпитан непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно Член 27 от Регламент (EС) № 165/2014 Картата на водача е лична.

Разпоредбата на параграф 2 на същият текст от Регламента установява правилото, че даден водач може да е титуляр на не повече от една валидна карта на водача и има право да използва само своята собствена персонализирана карта на водача.

Приложеното по делото заверено копие от карта на водач на името на *** Н. и събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетеля М.Х. установяват, че жалбоподателят нарушил задълженията си, произтичащи от горната разпоредба и при извършване на международен превоз на товари използвал карта на друг водач, а именно тази на *** Н., роден на ***. Възраженията на жалбоподателя за наличието на здравословен проблем на *** Н. – негов ***, при осъществяването на превоза, съдът възприе като защитна теза,която не намира опора в доказателствата по делото..

Поради изложеното съдът намира, че е осъществен фактическият състав на нарушение по по чл.27, § 2 изр. 1 пр. 2 от Регламент (EС)

№

165/2014 като посоченото нарушение е отразено в наказателното постановление със съставомерните си признаци и е такова на формално извършване.

Ето защо съдът прие, че отразеното в акта за административно нарушение и наказателното постановление деяние е установено по несъмнен начин. Същото осъществява всички признаци както от обективна , така и от субективна страна на административно нарушение по чл.27, § 2 изр. 1 пр. 2 от 3

Регламент (EС) № 165/2014.

Предвид изложеното СЪДЪТ прие, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано. Административното наказание е определено в съответствие със санкционните разпоредби на Закона за автомобилните превози и на Закона за движение по пътищата. Наложената санкция е правилно индивидуализирана като вид и размер в съответствие със санкционната разпоредба на чл. 93 В ал. 5 от ЗАП.

Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 35-0001249 от 18.11.2021 година на ***, с което на основание чл.93 в, ал.5 от Закона за автомобилните превози К. АТ. Н. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. за извършено административно нарушение по чл.27, § 2 изр. 1 пр. 2 от Регламент (EС) № 165/2014.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4