Решение № 329 от 11.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Бургас, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120106322 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от К. И. Н. с ЕГН **********, действаща чрез адв. Д. Г. от АК Л., против „Кредито“ ООД с ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, с правно основание чл.

55, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 580.37 лв., платена при изначална липса на основание, тъй като сключеният Договор за потребителски кредит №******** е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от 3IIK.

Ищцата сочи, че е страна по сключен между нея и ответното дружество Договор за потребителски кредит №******** от **.**.****г., съгласно който получава сумата от 700 лева, при ГПР 22%, годишен лихвен процент 20,05%, при срок на кредита от 4 месеца. Съгласно Договора за заем, страните уговорили начисляването на т. нар. такса експресно разглеждане в размер 118.62 лв. В договора за заем било пояснено, че таксата е „договорена и приета за разумна от страните, като същата е за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на Кредитополучателя, за експресно разглеждане от Кредитора на Искането за отпускане на Кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на Кредитополучателя, в срок до 20 минути от постъпването му при Кредитора, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00 ч. до 18.00 ч.

Ищцата счита, че така предвидената такса за експресно разглеждане в 1 размер на 118.62 лв. е по същество скрито възнаграждение, именувано по този начин за да не бъде включено в ГПР. Счита, че договорът е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

Излага, че за да приключи кредита си е заплатила сума в общ размер на 1 280.37 лв. Счита, че 580.37 лв. са платени при изначална липса на основание, предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Отделно от горното твърди, че самата клауза уреждаща допълнителни услуга такса експресно разглеждане, е недействителна, като противоречаща на добрите нрави. Излага подробни съображения в тази насока. Излага своите доводи и относно недействителността на целия договор за кредит.

Въз основа на изложеното ищцата предявява исковите си претенции, като моли същите да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. В същия сочи, че не оспорва твърденията, че с ответника е бил сключен ДПК № ********, при условията на който страните са уговорили отпускането на заем в размер на 700 лева, при ГПР 22%, годишен лихвен процент 20,05%, при срок на кредита от 4 месеца. Не оспорва и твърдението, че страните са уговорили начисляването на т. нар. такса експресно разглеждане в размер 118.62 лв.

Ответникът сочи, че на **.**.**** г. ищецът е получил от „Кредито“ ООД сумата в размер на 390,81 лева, като надвнесена сума по кредит № ********/**.**.**** г. Това плащане било извършено месеци преди входирането на исковата молба в съда, поради което моли претенцията в тази част да бъде отхвърлена като напълно неоснователна и лишена от всякакъв правен интерес. Останалата част от цялата претенция в размер на 189,56 лв. била изплатена на ищеца на дата **.**.****г.

Въпреки направените плащания на процесните суми, ответникът намира твърденията на ищцата за недействителност на процесния договор за кредит, за неоснователни. Излага подробни съображения в тази насока.

Предвид изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен с плащане. Моля да бъде съобразено, че с поведението си, дружеството не е дало основание за завеждане на иска и по същество и доколкото е разплатило сумите предмет на спора в полза на ищеца, е признало същия. Поради това намира, че разноските по делото не следва да се възлагат на дружеството, но моли за присъждане на такива в негова полза.

С молба с вх. № ****/****.2026г. ищцата, чрез процесуалния си представител, е оттеглила претенцията си досежно сумата от 390,81 лева и е 2 изложила, че поддържа иска си в останалата част.

С протоколно определение от 20.01.2026г. съдът е прекратил производството по отношение на сумата от 390,81 лв., доколкото ищецът с нарочната си молба от ****.2026 год. е заявил оттегляне на същата в тази част.

Определението е влязло в сила.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № ******** от **.**.****г. с дружеството „Кредито“ ЕООД при условията на който страните са уговорили отпускането на заем в размер на 700 лева, при ГПР 22%, годишен лихвен процент 20,05%, при срок на кредита от 4 месеца. Безспорно е и обстоятелството, че страните са уговорили начисляването на т. нар. такса експресно разглеждане в размер 118.62 лв.

В процесния договор е посочено, че ГПР представлява процент, отразяващ общите разходи за кредита, известни на кредитора в момента на сключване на договора за кредит, като ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителните незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Предвидено е, че ГПР се изчислявал в момента на сключване на договора по методиката, предвидена в ЗПК.

Видно от представения договор е, че таксата за експресно разглеждане е такава за предоставянето на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантирала експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя.

От приложения погасителен план по договора за заем се установява, че общата сума за погасяване е в размер на 1026,04 лв., от която 700 лв. за главница, 29,48 лв. за договорна лихва и 177,94 лв. като такса за експресно разглеждане.

По делото са представени разписка, видно от която К. И. Н. е превела на ответното дружество сумата в размер на 1028,43 лв. на дата **.**.****г., както и сумата от 257 лв. на **.**.****г.

По делото е представена справка по договор за потребителски кредит № ******** от **.**.****г. от ответното дружество, видно от която сумата на предоставения кредит е 700 лв., като по същият са начислени и лихва в размер на 15.43 лв. и такса за услуга съгласно чл.11 от договора в размер на 118,62 лв.

3

Посочено е, че върнатата сума на ищцата е 580,37 лв.

Представени са разписки, от които е видно, че на **.**.****г. по сметка на ищцата е върната сумата от 390,81 лв. с основание „връщане на надвнесена сума по кредит ********“, както и че на **.**.****г. по сметка на ищцата е заплатена сума в размер на 189,56 лв., с основание на плащането „надвнесени суми по ********“.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже факта, че е дал имуществено благо на ответника без наличието на основание за това. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответникът е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, или другите факти и обстоятелства, на които основава възраженията си.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили Договор за потребителски кредит ********/**.**.****г.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Поради изложеното, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Именно на база извършването на служебна проверка досежно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът установи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 22 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат 4 включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C-714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в Договор за потребителски кредит ********/**.**.****г., може да се направи извод, че начисляването на сумата в размер на 118,62 лв., която е такава за експресно разглеждане на искането за кредит, на практика представлява такса, начислявана за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с управление на кредита или е такава по чл.10а от ЗПК. По тези причини, същата сума следва да се включи в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК /В същия смисъл и цитираното по - горе Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C-714/22, както и съдебна практика на националните съдилища - напр.

Решение № 616 от 24.06.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 182/2022 г./.

Установява се, че въпреки изискванията на законодателството и съдебната практика по неговото прилагане, посочената клауза не е включена в ГПР. Това се установява след анализ на предвиденото в процесния договор, от което се установява, че ГПР не е предвидено да включва разходите за допълнителните незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане, а формално като такава е определена в договора и начислената такса за експресно разглеждане на искането на длъжника.

Съгласно установената вече практика, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем 5 главница. Такава следва да е последицата при въвеждането на потребителя в заблуждение досежно действителните разходи, които същият следва да понесе във връзка със сключения договор за потребителски кредит.