Определение № 29563 от 14.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29563 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20261110108027 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника, с която моли за изменение на постановеното решение в частта за присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адв. възнаграждение. Счита, че такова не му се дължи, тъй като е налице злоупотреба с права, а евентуално моли същото да бъде намалено поради липсата на правна и фактическа сложност на спора.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, като се иска изменение на разноските на насрещната страна, поради което списъкът по чл. 80 ГПК не е предпоставка за нейното разглеждане (в този смисъл практиката на ВКС). Ето защо, молбата е допустима.

По същество:

С постановеното решение съдът е уважил предявените установителен и осъдителен искове и е присъдил разноски на адв. Д. в размер от 540 евро с ДДС, предвид доказателствата за регистрация по ДДС.

Съдът намира възражението на ответника за злоупотреба с права и недължимост на разноски за адв. възнаграждение за неоснователно.

Обстоятелството, че ищцата е завела няколко идентични дела в близък период 1 от време (което не е доказано), не означава недобросъвестно упражняване на процесуални права, тъй като не съществува задължение същите да бъдат предявени в един ден с една обща искова молба, още повече, когато правата произтичат от различни договори. Ето защо, възражението за недължимост на разноски е неоснователно.

По отношение на прекомерността, в Решение от 28.07.2016г. по дело C57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.”

В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с 2 наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Съдът намира, че при съобразяване на горепосочената практика, възнаграждението на процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено до 480 евро с ДДС при съобразява материалния интерес по делото, броя на исковиете претенции и тяхната обусловеност една от друга, ориентировъчните размери по Наредба № 1/2004г., броя на проведените открити съдебни заседания и липсата на правна и фактическа сложност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото решение в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адв. А. Д. адв. възнаграждение от 540 евро на 480 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3