Решение № 276 от 19.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Варна, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20223100900496 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от И. В. И., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, чрез адв. В. Ш., срещу „КНЯЖА VIENNA INSURANCE GROUP“ – Украйна, чрез адв. К. И., с правно основание чл.432 вр. чл.493а, чл.511, ал.3, вр.чл.513, ал.1 от КЗ и чл. 86 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 200000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния баща – В.А.М., починал в следствие на ПТП, настъпило на 09.10.2020г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 09.10.2020г. на път I-7 км. 315+816 м. между гр. Елхово и ГКПП-Лесово, обл. Ямбол е настъпило ПТП с участници товарен автомобил "Волво" с peг. № ***** с прикачено ремарке марка „Шмитц“ с рег. № ****, управляван от О.Б. /О.B./, роден на 11.12.1969 г. в Молдова и МПС автобус „Ивеко ****“ с рег. № *****, управляван от В.А.М., ЕГН **********, баща на ищцата, който вследствие на ПТП е починал.

За настъпилото ПТП било образувано ДП № 381/2020г. по описа на РУ-Елхово.

На водача О.Б. е повдигнато обвинение, по което с влязло в законна сила решение №58/11.04.2022г. по н.д. № 117/2022 по описа на ВКС, с което е потвърдено решение № 74/25.11.2021г по в.н.д. № 160/2021г. по описа на Апелативен съд-Бургас, с което е изменена присъда № 260000/19.01.2021г. по НОХД № 386/2020г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, 1 водачът О.Б., е признат за виновен за това, че на 09.10.2020г. между гр. Елхово и ГКППЛесово, обл. Ямбол, при управление на МПС на товарен автомобил "Волво" с peг. № ***** с прикачено ремарке марка „Шмитц“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата — чл.5 ал.1, т. 1, чл. 94, ал. 2 и чл. 98, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътно платно, в дясната лента за движение, вследствие на което предизвикал ПТП с движещото се по това време МПС автобус „Ивеко ****“ с рег.

№ *****, управляван от В.А.М. и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, сред които и смъртта на В.А.М. – баща на ищцата, като е извършил престъпление по чл.343а, ал.1 б.„г" вр. чл.343, ал.3, б“б“, вр. ал.4, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години.

Излага се, че към 09.10.2020г. товарен автомобил "Волво" с peг. № ***** с прикачено ремарке марка „Шмитц“ с рег. № ****, е имал международна автомобилна застрахователна карта № UA/015/, валидна от 19.03.2020г. до 18.03.2021г., сключена при ответника „КНЯЖА VIENNA INSURANCE GROUP“ – Украйна. Твърди се, че на 15.01.2021 г., на основание чл. 511, ал. 1, т. 1, вр. чл. 380 от КЗ е отправена застрахователна претенция към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, като кореспондент на ответника за причинените неимуществени вреди. Излага се, че с писмо с изх. № 1100/22.02.2021 г., застрахователят е изискал да бъде предоставен влязъл в сила акт на наказателен съд за произнасяне по образуваната ликвидационна преписка № ****г. с писмо с вх. № 012/02.06.2022г. ищцата представила влезлите в сила съдебни актове, но до настоящия момент обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие на загубата на своя баща, не е изплатено, въпреки заведената в ответното дружество застрахователна претенция в изпълнение на изискването на чл. 511, ал. 1, т. 1, вр. чл.380 от КЗ.

Излага се, че ищцата е имала изградена трайна и силна емоционална връзка със своя баща, основана на любов и грижа един към друг, както и че вследствие на внезапната му загуба ищцата изпитала силен и емоционален стрес, който продължава и до днес.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „КНЯЖА VIENNA INSURANCE GROUP“ – Украйна, чрез адв.К. И. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на починалия В.А.М., в качеството му на шофьор на МПС автобус „Ивеко ****“ с рег. № *****, изразяващо се в управление на автомобила с превишена скорост, разсеяност по време на шофиране, както и липсата на поставен обезопасителен колан. Излага, че процесното ПТП е настъпило до голяма степен и по вина на Агенция „Пътна инфраструктура“, изразяваща се в бездействието й да организира движението в пътния участък между гр. Елхово и ГКПП-Лесово. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като се твърди, че е прекомерно завишена. Възразява се срещу искането за присъждане на законна лихва с оглед неоснователността главния иск.

2

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на влезли в сила решение № 58/11.04.2022г. по н.д. № 117/2022 по описа на ВКС, решение № 74/25.11.2021г по в.н.д. № 160/2021г. по описа на Апелативен съдБургас и присъда № 260000/19.01.2021г. по н.д. № 386/2020г. по описа на Окръжен съдЯмбол, които на основание чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Приети са по делото заверени преписи на решение № 58/11.04.2022г. по н.д. № 117/2022 по описа на ВКС, решение № 74/25.11.2021г по в.н.д. № 160/2021г. по описа на Апелативен съд-Бургас и присъда № 260000/19.01.2021г. по н.д. № 386/2020г. по описа на Окръжен съд-Ямбол.

Приети са по делото също и препис-извлечение от акт за смърт на В.А.М., издаден на 09.10.2020г., удостоверение за наследници от 19.10.2020г.

Представени са също международна автомобилна застраховетлна карта, застрахователна претенция от ищцата до ответното дружество, входирана на 18.01.2021г., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на В.М., както и отговори от застрахователя, видно от които застрахователят е закрил преписката поради липса на искани документи.

От заключението по назначената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която се кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесното ПТП е настъпило на прав уачстък, двулентов с по една пътна лента във всяка посока, водачът Б. е паркирал в колона от товарни автомобили, чакащи ред за преминаване през ГКПП Лесово, след което заспал и автомобилът бил оставен без включени светлини. Докато спял, колоната продължила движение напред и товарният автомобил останал на платното сам като неподвижно препятствие за участниците в движението. Около 05:36ч. на 09.10.2020г., все още в тъмната част от денонощието, в същата лента се движил процесния автомобил „Ивеко“. Застигайки спрялата композиция, водачът предприел аварийно спиране, но не успял да спре, при което със скорост от около 61 км/ч се ударил челно в задната част на ремаркето. Според вещото лице водачът на автобуса е управлявал със скорост, която не му е позволявала да спре в зоната на видимост 95м при управление на къси светлини. Според заключението водачът на автобуса е управлявал със скорост, която не му е позволявала да спре в зоната на видимост, при осветяване напред на къси светлини. Видно от заключението водачът на товарния автомобил е паркирал товарната композиция в рамките на пътната лента, в колона от товарни автомобили, след което е заспал в кабината и е спал до момента на удара, като не е сигнализирал композицията чрез габаритни, аварийни или други светлини, както и по друг начин. По отношение на водача на автобуса М. се установява, че не е следил пътната обстановка с необходимото внимание и концентрация, водил е разговори с пътниците и по мобилен телефон, не е бил с предпазен колан при удара и е управлявал автобуса със скорост 3

99 км/ч, която не е била съобразена със зоната на видимост. От поясненията в съдебно заседание при разпита на вещото лице се установява, че скоростта, с която би могъл да спре при конкретната пътна обстановка /валежи, мокър път, вида на МПС/, е 83 км/ч.

От допълнителното заключение по САТЕ се установява, че мястото на удара се намира на около 6 км преди ГКПП на път I-7, на който на всеки 1 км има уширения тип „джоб“ във всяка пътна лента, които могат да бъдат ползвани за престой и паркиране при необходимост, такова уширение има и точно в района на ПТП. На около 3,5 км след района на ПТП пътните ленти в посока ГКПП Лесово стават две, като едната е предназначена за тежкотоварни автомобили и композиции, на около 4,7 км. След района на ПТП вече има изградени парканги за тежкотоварни автомобили и композиции. Според вещото лице към момента на ПТП не е имало действаща вертикална сигнализация относно ограничение на скоростта.

По искане на ищцовата страна в съдебно заседание са разпитани свидетелите Б.И.

И. /съпруг на ищцата/ и Т.П.П. - И., от чиито показания се установява, че ищцата е била много разстроена при новината за настъпилото ПТП, те били изключително близки с баща си, който я е отгледал от бебе, нямало ден, през който да не се чуват по телефона, често се събирали по различни семейни поводи, както и при всеки удобен случай. Докато внукът му, син на ищцата, бил още бебе, М. идвал 2-3 пъти месечно във Варна да помага на младото семейство, да гледа малкия. Според свидетелите ищцата е имала много силна емоционална връзка с баща си и и до момента не е преживяла загубата.

По искане на ответната страна в съдебно заседание е разпитан свидетеля Т. В. К. , от чийто показания се установява, че преди инцидента е била заспала, в автобуса звучала лека музика, събудила се от рязко спиране. Заявява, че шофьорът бил контактен човек и говорел с човек до себе си, но не знае за момента точно преди ПТП, тъй като тогава била заспала.

По искане на ответната страна в съдебно заседание е разпитан и свидетеля И. Г.

И., от чийто показания се установява, че е пътувал по същия път малко преди инцидента, няма спомен откъде е започвала опашката от тирове. Заявява, че е пътувал редовно по този път, тръгвайки от Ямбол към 05ч., като винаги е имало опашка преди ГКПП, тировете спирали на самия път и затваряли дясната лента. Свидетелят си спомня, че в този конкретен случай е имало един тъмен спрял тир, но не знае дали е бил на отбивка или на пътя.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез 4 заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.