Решение № 474 от 21.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Стара Загора, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530102814 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Р. К. от гр. Стара Загора против „СИТИ КЕШ“ ООД - гр. София – по искове по чл. 26 ал. 1 и по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 23.11.2023г. е сключила с ответното дружество Договор за кредит № 967183, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 1100 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 44,5%, годишен процент на разходите /ГПР/ - 56,68%.

Съгласно чл. 5 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на наймалко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията по чл. 5 от договора, същият дължал неустойка, визирана в чл. 11, в размер на 631,84 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Ищцата била усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължала плащания за 1 неустойка.

За да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19 ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми-гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена, с оглед претърпените вреди от неизпълнението, като се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могли да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи бил задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищеца, съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер на 631,84 лева загубила присъщата обезщетителна функция, доколкото тя се явявала близо 60 % от заетата сума, в размер на 1100 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служело за обезпечаване на изпълнение на задължението за 2 погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне, съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус били предвидени ограничения, създаващи условия кредитополучателя да не може да изпълни договорното си задължение:

- За кредит от 1100 лева заемателят се задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната или сумата от 3920 лева, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума;

- Ограничение в процесния договор за заем било налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - можело да бъдат само физически, не и юридически лица;

- Гарантите трябвало да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход било необосновано, тъй като физическо лице можело да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила към него неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба, в нарушение на ограниченията по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излизала извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било след като заемодателят поставял такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Дори да се приемело, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Явно било, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители - едва три дни след сключване на договора. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на 3 кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение могло да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичала и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочвало, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото целяло да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяли за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както ставало ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приемала като необходима, за да се осигури на всички потребители в съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 4043 от Решение от 27.03.2014г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.

В този смисъл клауза, която предвиждала, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители се явявала в пряко противоречие с целта на директивата.

На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го осъществи, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Съдът имал задължение да се придържа към директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата /решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson/.

Кредиторът в настоящия случай поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя били самопричинени, тъй като той не е спазил своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не можела да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.

Неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречали на принципа на добросъвестността, тъй като се целяло да се създадат предпоставки за начисляването на неустойката.