Решение № 283 от 01.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Кюстендил, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500055 по описа за 2023 година

Б. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ***, чрез пълномощника адв. Ю. С., обжалва решение №563/07.12.2022 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №1662/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС Дупница е признал за установено по отношение на Б. С. Г. с ЕГН **********, жител и живущ в село Крайници, ул. ***, община Дупница, че дължи на Ц. К. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Крайници, ***, община Дупница, обл. Кюстендил и В. С. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Дупница, ***, община Дупница, област Кюстендил сумата в размер на 23 469.96 лева, която сума представлява левовата равностойност на преведените от ищците на ответника 12 000 евро на 14.01.2016г. по договор за заем сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.дело № 1315/2018г. на по описа на ДнРС. Възложил е в тежест на ответника сторените от ищците деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

Изложените в жалбата съображения за неговата неправилност са следните:

Акцентира се на неправилността на извода на районния съд за наличието на сключен между страните договор за заем. Сочи се, че ищците не са доказали съществуването на 1 заемно правоотношение, нито изискуемост на задължението за връщане. Единствения доказан факт обхващал предаването на сумата от 12 000 евро от ищците по сметка на ответника. Акцентира се на основанието на извършения банков превод, а именно „реконструкция на къща“, което обстоятелство било установимо от приложената в заповедното производство в превод от италиански език разпечатка от банка ДСК.

Получаването на процесната сума въз основа на заемно правоотношение било оспорено от ответника още с отговора на исковата молба, при липса на съгласие за връщане.

Въззивникът не оспорва приетото от съда, въз основа на цитираната в решението съдебна практика на ВКС, че когато е налице писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите елементи от договора не съществува забрана за установяването им със свидетелски показания. Пояснява обаче, че в конкретната хипотеза било безспорно установено основанието за предаване на сумата и то не било заемно правоотношение, а „реконструкция на къща“.

Оспорва като неправилно и приетото от районния съд, че уговорката за постигнато съгласие между страните за сключване на договор за заем, била установена от разпитаните по делото свидетели. Счита, че нито един от свидетелите не установил наличие на договор за заем между ответника и ищците, нито пък срок за връщане на парите. Оспорва приетото от районния съд, че свидетелите на ищците били преки очевидци на разговорите им по повод заемните им отношения.

По същество поддържа искане за отмяна на обжалваното решение с последица отхвърляне на исковата претенция .

Претендира заплащане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна е депозирала в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор.

В същия се изразява становище за неоснователност на жалбата. След обстоен анализ на установената в процеса фактическа обстановка въззиваемата страна сочи, че районният съд е постановил правилен съдебен акт, нестрадащ от сочените от въззивника пороци.

Отразеното в разпечатката за банков превод основание на последния „реконструкция на къща“ е във връзка с договорката заетата сума да бъде използвана за закупуване и ремонт на жилище. Това обстоятелство се потвърждавало и от събраните гласни доказателства.

Установеното в процеса получаване на процесната сума на основание постигнато между страните заемно съглашение предполагало пораждане на задължение за ответника да върне заетата сума. Акцентира се на невъзможността ответника да докаже получаването на сумата на различно основание. Наведените от въззивника оспорвания приемат за целящи единствено да го освободят от задължението му да върне заетата сума. Молят за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноски.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Производството пред РС Дупница е образувано по искова молба от Ц. К. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Крайници, ***, община Дупница, обл. Кюстендил и В. С.

И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Дупница, ***, община Дупница, област Кюстендил, срещу Б. С. Г. с ЕГН **********, жител и живущ в село Крайници, ул. ***, община Дупница, за признаване за установено , че ответникт дължи на ищците сумата в размер на 23 469.96 лева, представляваща левовата равностойност на преведените от ищците на ответника 12 000 евро на 14.01.2016г. по договор за заем, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.дело № 1315/2018г. на по описа на ДнРС.

Срещу заповедта е било подадено възражение в срок от въззивника , като ищците са предявили иска по реда на чл.422 ГПК в преклузивния срок по чл.415 ГПК- видно от данните в приложеното ч.гр.дело № 1315/2018г.на ДнРС , образувано по подадено заявление по чл.410 ГПК на 27.06.2018г.

По делото не е спорно превеждане на процесната сума по банков път по сметка на ищеца 13.01.2016г, в каквато насока са представени и писмени доказателства – срвн.извлечение от сметка (л.59 от гр.д.№2132/2018г.на ДнРС), както и наличие на родство между страните по сватовство към същия момент, доколкото ответникт е бил в граждански брак с дъщеря на ищците – С.В.Г. (И.) , прекратен с развод въз основа на влязло в сила на 18.05.2018г.решение по гр.дело №171/2018г.на ДнРС.

В първоинстанионното производство са събрани гласни доказателства, като от показанията на свид. Б.В.К. – дъщеря на ищците, и свид. А.С.М. - племенник ищците, се установява наличие на заемно правоотношение между страните, като целта за предоставяне на заемните суми (доколкото преди процесната ищците са предоставили още една сума „на ръка“ в размер на 25 000лв., която не претендират) е била закупуване на жилище.От показанията на същите се установява, че парите е следвало да бъдат върнати за „около една – две години“. През м.август 2017г. свидетелите са присъствали лично на среща между страните, когато ищецът В. И. си поискал парите от ответника, който му отговорил, че за момента няма.

3

Свидетелят К.К.Б. също потвърждава предоставяне на сумата, която е поискана за закупуване на жилище, но сочи, че неговото впечатление било, че парите ще са подарък.

В заповедното производство е приложен превод от италиански език на платежен документ от 13.01.2016г. с наредител ищците и получател ответника за същата сума, с посочен мотив „реконструкция на къща“.

Липсват данни за връщане на търсената сума.

Останалите приложени доказателства – кореспонденция с банкови институции и нот.акт №45, т.II, рег.№7232, д.№205/2017г.от 03.08.2017г. – за закупуване на имот от майката на ответника, съдът счита за неотносими и не обсъжда.

Предвид изложеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:

Предявени са искови претенции по реда на чл.422 ГПК във вр.с чл.240 ЗЗД.

Предметът на исковото производство съвпада с посоченото в заповедта по чл.410 ГПК, издадено по ч.гр.д № 1315/2018г. на по описа на ДнРС, като същият е прецизиран в производството по гр.дело № 1662/22г.на ДнРС.

Съдът намира за установено, че между страните са възникнали облигационни отношения на основание устен договор за заем от м.01.2016 г., по който ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума. Независимо от размера на сумата – 12 000 евро , с равностойност 23 496,96лв., предвид родството между страните е допустимо установяването на процесното заемно правоотношение със свидетелски показания, а писмените и гласните доказателства кореспондират помежду си и заедно, хронологически и последователно разкриват отношенията между тях.

Ответникът е заел от В. и Ц. И.и процесната сума, ( след предходно предоставяне на друга за същите нужди), с намерението на заемателя и съпругата му (дъщеря на заемодателите), да устроят децата си с жилище. Споразумели се Г. да върне на ищците заетата сума, след около една –две години ( както се сочи от свид.Кирякова, последният работел и имал възможност).

Посочените обстоятелства съдът установява след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, като съдът преценява показанията на свид.Кирякова при усл.на чл.172 ГПК и ги кредитира досежно изложените обстоятелства, тъй като кореспондират и с показанията на свид.М., присъствал на разговор за връщане на сумата; респ. на този разговор ответникът не е оспорил, че дължи връщането на предоставената му парична сума.

При изследване на цялата доказателствена съвкупност следва да се приеме за доказано предаването на сумата в заем за послужване. Въпреки липса на писмен договор, предвид неформалния и реален характер на договора за заем според българското позитивно право, постигнатото между страните съглашение може да се установи чрез показанията на посочените свидетели ( в тази насока е налице изключението, предвидено в чл.164,ал.1,т.3 ГПК).Горното не се опровергава от показанията на другия свидетел, доколкото соченото от него е личното му възприятие, интерпретация, същият предполага дарствени намерения 4

(„Моето впечатление беше, че парите ще са подарък“).

На следващо място, предаването на сумата се доказва чрез събраните писмени доказателства, а наведени доводи за друг нейн произход, предвид отразеното в превода (реконструкция на къща), не може да опровергае горните изводи, тъй като такива обстоятелства ( които касаят мотиви,респ. цели и намерения – именно за „реконструкция“) нито са заявени своевременно от ответника, нито се поддържа, че парите са били предназначени за такава, а освен това и самите мотиви за вземане , респ.предоставяне на една сума в заем (целите и предназначението, за които се заема), не изключват изпълнение на задължението на заемателя за връщане.

Доколкото уговорката за връщане е била в рамките на една-две години, този срок е изтекъл ( предвид датата на предоставяне на сумата) , като е налице и покана от кердиторите до длъжника от м.август 2017г., предвид което търсената сума е дължима – при липса на данни и твръдения, че е върната.

С оглед изложеното, обжалваното решение, предмет на настоящата въззивна проверка, следва да се потвърди.

При този изход на спора при усл.на чл.81 ГПК въззивният съд следва да присъди сторените от въззиваемите разноски в настоящото производство. Направено е възражение по чл.78,ал.5 от ГПК от насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за което са налице доказателства за заплащане в размер на 2650лв.